Стаята на Сторм.

На Рейчъл ласките бяха толкова сладки и невинни, че Сторм на моменти не знаеше как точно да реагира, за да нея стресне, като например целувката по носа. Никога не го бяха целували така беше прекалено сладникаво. А в другия момент тя спускаше езичето си про вратът му и това го накара да потръпн, а пък в следващият момент тя се отпусна в ръцете му като малко детенце. Доста беше объркан, от тази последователност, за това й реши просто да я остави. Но в следващият момент се сети, че имаше съвет на учителите след часовете, което беше след 15 минути и трябваше да се приготви.
- Трябва да излезна – каза Сторм, докато се надигаше заедно с Рейчъл и я понесе към леглото където я остави и отиде до банята да си вземе душ бърз душ. И наистина си беше бърз. Нямаше и пет минути. За да не бави с една кърапа исуши косата си и тялото си още в банята и само обви една около кръстът си. Излезе бързо от банята, като видя, че имаше десет минути. Доста бързо се облече в един доста хубав костюм. Имаше някаква мания винаги да изглежда добре на подобни събирания и за това държеше и другите да са добре облечени.
- Връщам се след час и нещо – каза той докато се дооправяше и я целуна бързо по бузата преди да излезе от стаята пет минути преди съветът.
***
Повечето от тези съвети бяха ужасно тъпи и скучни. Защото се обсъждаха едни и същи неща. Учениците, държанието, както и разни други бюрократични неща, които принципно не засягаха учителите, но те обичаха да си врат носа на всякъде. И разбира се най-обсъжданият ученик Алекса нямаше как да не се спомене, че днес я нямаше. Сторм само им каза, че Луцифер е позволил и те всички млъкнаха, а и той не знаеше много...
***
След съвета принципно всички учители си лягаха или излизаха от лагера, общо казано не се моткаха в кухнята и за това Сторм спокойно можеше да се прибере в стаята и да заведе долу Рейчъл да вечерят. Защото мразеше някой друг да му готви.

Spoiler:

След като Рейч се съгласи да се качат в стаята Сторм прибра пурчките в хладилника, а съдовете остави в съдомялната. Утре щеше да ги прибере или някой друго щеше да го направи. Докато оправяше кухнята се опитваше да се съсредоточи в това, а не в това как иска да притисне някъде Рейчъл.
Когато най-накрая тръгнаха към стаята и нямаше как да се разсейва започна да превежда на ум френският хим на японски и после на корейски и на почти всички източни езици. Но когато тя сплете малките си пръстчета с неговите той просто не можеше да мисли за нищо друго. Е поне вече не беше за секс, а само за това, че иска да я пази колкото се можеше повече.
Тези мисли вече почнаха да го бъркат, за това просто прокара ръка през косата си сякаш да ги избърше и се концентрира върху това колко мека е кожата й и как му се искаше да доближи до устните си и да я целуне и да помирише и каже дали мирише приятно.
Отвори вратата на спалнята и я въведе вътре и затвори след като той влезе. Пусна ръката й за да отиде да се оправи и той на свой ред започна да съблича костюмът. Остана само по панталони, когато застана пред гердероба търсейки се нещо за спане. На един рафт мерна един черен памучен панталон. Извади го и прибра останалите дрехи и свали и панталонът с който беше. Погледна Рейч, която седеше на леглото и го гледаше хипнотизирано и той се опита да не обръща внимание на погледа, а само се усмихна бързо и влезе в банята.

Сторм тъкмо беше нагласил водата си на идеалната температура и беше насапунисал гъбата толкова много, че тя самата не се виждаше от пяната. А и ухаеше толкова приятно и леко възбуждащо. Тъкмо беше сапунисал раменете си и спускаше гъбата по гърдите си, когато усети, че някой го наблюдава по тихото близко дишане и отворената врата от която излизаше топлината. Нямаше нужна да се обръща за да разбере кой е, но просто спря да се сапунисва и изчака да види какво ще направи.
За негова изненада тя се вмъкна в топлата баня и се приближи към него и плахо почна да го обгръща с ръце и това го накара целият да потръпне. Всячески се опитваше да намери сили за да не се обърне към нея, защото не знаеше дали ще се сдържи. Целият беше нащрех и сякаш всеки негов нерв беше оголен. Чувстваше сладките й устни по гърбът си и си ги представяше обвити около пенисът му. А ръката с която взе гъбъта и започна да го съпунисква си я представи как го масажира там долу.
И докато се усетеше вече беше корав, прав и готов за действие. Вдиша рязко и дълбоко, когато го видя и се радваше, че Рейч беше зад него, защото се стресна, че ще се уплаши. Но просто трябваше да намери начин да свърши, защото това си беше абсолютно сериозно. А и фактът, че уещаше малкото й телце и щръкналите й зърна да се отъркват в гърбът му хич не му помагаше. Отчаяно се нуждаше от освобождение.
- Рейч – опита се гласът му да е нормален, но името й излезе като въздишка от устините му. – Ако продължиш... това което ще направя може да не ти хареса – каза той предпазливо.

Сторм хич не чу беше леко когато чу отговорът й. Как можеше да й обясни, че просто иска да свърши. Едва ли тя щеше да се съгласи доброволно да му помогне, а просто вече не исакаше да я манипулира. Струваше му се толкова грешно.
Когато нефилимката се отедели за малко от него и това го успокои за малко, но тя продължи да прокарва гъбата по гърбът му и можеше да усети как погледът й се плъзга по дупето му и членът му потръпваше. Трябваше да направи нещо иначе щеше да се пръсне. А сладкото й глъсче и въпросът й направо го изкара от кожата му.
Обърна се рязко и я притисна към стената и зарови лице в мократа й косичка и изнанадата й веднага се усети, когато усети набъбналият му член срещу себе си. Дори можеше да я е изплашил, но просто вече не можеше да стърпи и трябваше да й покаже как стоят нещата. Искаше просто да свърши.
- Трябва да го направя Рейч - каза тихо той отърквайки се в нея. - Ако няма да ми помогнеш си свободна да си тръгнеш - каза той освобождавайки я от отговолност, но много му се искаше тя да остане.

Сторм усещаше колебанието й. Тя не знаеше точно какво да прави, но искаше да разбере. Искаше и да го задоволи, но просто се страхуваше, защото не беше готова да загуби невинноста си. Разбираше я и за това щеше да направи единственото разумно нещо, което му идваше на ум.
- Не иска много Рейч - каза тихичко той. Хвана ръката й и я сложи на бедрото си и можеше да усети учестеното й дишане. - Просто е - каза демонът й започна да плъзга ръката й нагоре и спря малко преди кръстът си на нивото на члена. - Няколко прости движения - каза умолително. Искаше му се да плъзна ръката й по дупето си, но просто нямаше време и търпение за това. Плъзна ръката й към членът си. Обви малките й пръстчета около достойнството си и през него мина една тръпка, която го побърка. - Движи ръката си. Само това искам от теб - помоли се Грехът и приближи устни на сантиметри от нейните.
Но не я целуна. Просто дишаше тежко срещу сладките й устни. В момента всяка клетка в него крещеше, че трябва да разкъса дрехите й моментално и да влезе в съзнанието й и да я накара да напарви всичко, което поиска. Но имаше една едничка клетка, която му шепнеше да я остави сама да направи всичко. Тогава щеше да е по-хубаво... и като да не повярвате той послуша малката шептяща клетка.

Тъй като нефилимката не помръдваше цяла минута Сторм помисли, че е толкова уплашена, че дори я е страх да помръдне. И тъкмо щеше да се отдърпне и да я отпрати, когато тя раздвижи малката си ръчичка и това моного го изненада и ужасно го взъбуди. Ръчичката й имаше невероятен ефект върху него дори и от тези простички движения, който бяха толкова възбуждащи.
След няколко минути движенията и бяха равномерни и пълни. Ръката й имаше перфектен натиск, но се движеше толкова бавно и го побъркваше. Сега тя имаше пълен контрол над него. Демонът отметна глава назад и започна да диша тежко, а на лицето му имаше една огромна усмивка. Тазът му беше започнал да се движи леко напред и назад в ритъмът на ръката й.
Сведе поглед и я поглед със поглед пълен с копнеж. Поглед я молеше да засили движенията с малката си ръчичка и да го остави да свърши. Не че тя щеше да го направи. Сигурно щеше да го помъчи, но си струваше да опита.
- По-бързо Рейч - каза с дрезгав глас Грехът. Подпря ръце на стената зад нея, докато я гледаше в очите. Тези очи го гледаха толкова хипнотизирано и страстно, че не знаеше дали ще успее да отдели поглед от тях.

Колкото й мъчително да беше всичко това за грехът не можеше да отрече колко много всъщност му харесваше това, което Речъл правеше с него. Всяко нейно движение и докосване бяха неописуемо. Сякаш беше правила това толкова много пъти, но знаеше, че не е така. Сякаш беше девственица със стогосишен опит. Мечтата на всеки мъж.
Целувката й му отвлече винманието да малко, но всумкванията й само му напомняха какво правеше ръчичката й там долу. Но за жалост тя продължи да го целува надолу по вратът му и сега въздействието не беше толкова силно, но все още беше доста възбуден, а и следващите й действият го изненадаха наистина много.
Когато хвана ръката му и започна да я насочва тръпнеше от удоволствие и когато видя къде я слага простена възбудено. Перфектното място. А и дупето й беше толкова стегнато й малко. Едната й бузка се побираше цялата в шепата му и кожата беше толкова мека. Не се стърпя и премести и другата си ръка и сега цялото й дупе беше обхванато от ръцете му и беше обиспвано в ласки и масажи. Не мислеше да го направи, но го направи инстниктивно и пъхна ръцете си под и без това изрязаните гащички, но направи нищо повече от това да продължава да я масажира.

Сторм изпълняваше стриктно и правеше точно това, което Рейчъл иска от него без моного да се противи. Остави я да прави с тялото му каквото си поиска. Можеше да си играе с него колкото и както пожелаеше. И тя явно го знаеше, защото доста умело го дразнеше с езиче и целувки, а ръката й просто го подлудяваше. 
Но когато пъхна езичето си направо между устните му той го засмука нежно тя долепи устни до неговите и това пак се превърна в една обикновенна целувка, но когато чу как простена членът му веднага потрепна и тя го усети и за това забърза леко движенията с ръката си. Демонът не можа да се сдържи, когато започна да движи тазът си напред и назад. 
Бяха се отдалечили от стената, но той пак ги върна в начална позиция и ръцете му отново се озоваха от двете страни на главата й. И той се беше навел и заровил лице в мократа й коса и мека шия. Дишаше тежко пълнейки дробовете си със сладката й и прекрасна миризма. 
- Не спирай - простена Грехът, докато движеше тазът си в такт с нейната ръка. 
Сторм прокара устни по вратлето й до устните, но там показа езичето си и го прокара по устните на нефилимката. Обожаваше устните й. Бяха толкова мекички и мънички... толкова примамливи.

Сторм започна да стене все повече и повече, когато тя засилваше движенията си. Беше невероятно и не можеше да си представи, че нещо такова може да ги подуди. Не за пръв път е бил в тази ситуация и до сега никога не е бил толкова близо до това да полудее. До сега сто пъти да беше изчукал Рейчъл по своя си начин и да я подчини на волята си каракия да е на колене пред него.
Но като да не повярва човек тази роля на не доминиращ много му харесваше и от сега нататък трябваше да я остави тя да командва парада, защото явно беше наистина добра, въпреки че беше девствена. Както си беше казал и преди. Мечтата на всеки мъж е Рейчъл.
Демонът не спираше да извива гръб и да движи тазът си към този на Рейчъл, но без да я притиска прекалено много, защото трябваше да й остави място да движи ръката си. А и целувките й бяха просто неповторими. Това, което тя го караше да изпитва не можеше да се сравни с нищо друго на този свят, което той е изпитвал до момента, а и беше сигурен, че няма да се появи и второ такова нещо. 
Накрая усети как членът му вече пулсираше неудържимо и че беше наистина огромен. Трябваха му само още няколко движения с ръката и щеше...
Изведнъж всичко в него се освободи и нещо в него сякаш изригна. Мускулите на тазът му и слабините се бяха свили и еякулираше. 
- Не спирай - простена той на Рейч докато дишаше тежко и беше отметнал глава назад.

Когато Рейчъл го целуна след оргазмът, целувката му беше много по-спокойна и отпусната о предишните. Все пак не е лесно да си спокоен и уравновесен, когато си в ерекция и не ти дават да свършиш, въпреки всичките те ти молби. 
Когато, обаче нефилимчето погледна надолу след сладката целувка, остана неприятно изненадана. Явно не е очоквало толкова... голяма изненада. А когато видя изплашеният й поглед, може би се обиди малко, защото ясно разиташе знаците. За нея беше прекалено голям. А пък и едва ли е виждала много членове. Казва ли са му, че е голям, но Рейчъл едва ли не беше в паника заради дължината. 
За да не я притеснява повече Сторм се обърна и се обви с една кърпа. И тъй като нямаше представа какво да каже или направи излезе от банята забравяйки за пуснатата вода. Тя можеше да я спре. 
Влезе в стоя подсушавайки се с сдруга кърпа и обу преготвените от него дрехи, докато тя още беше от банята. На няколко пъти го беше виждала гол и не се беше изплашила... е тогава беше по от далеч де... Но все пак. Взе една кърпа и започна да си суши косата с нея. Не му харесваше фактът, че Рейч преиграваше и преувеличаваше така.

Сторм си беше легнал преди Рейч да излезе от банята и беше в полу-заспало състояние когато тя излезе от банята... И тъй като беше почти заспал си мислеше, че тихият плач, идва от застигащият го сън. Не един път беше има сънища свързани с плачене или нещо такова. Но те обикновено не бяха такива плачения. 
Всичко беше шумно и болезнено. С много придружаващи ги стенания и молби за помощ и помилване. Не бяха такива тихи хлипания и те не го караха да се чувства ужасно... за това му трябваха няколко минути за да разбере, че плачът не идваше от застигащият го сън, а от реалният живот. 
Сторм се поразсъни малко и се заслуша. Плачът идваше от близо... Рейчъл. Явно се беше разстроила и тъй като демона беше сънен му трябваха няколко секунди за да се сети, защо плачеше. Беше я оставил сама в банята без да каже нищо след, като тя го беше задоволила. Е за това си я разбираше. Всеки на нейно място и с нейните явно дълбоки чувства би се разстроил малко или не много.
Но той не искаше да я разстрои. Махна се, защото просто не искаше да гледа уплашеният и поглед, който го караше да се чувства неудобно. 
Сети се само за едно нещо, което предполагаше, че ще я зарадва. За това изчака около 20-30 минути за да се успокой и да унесе в сън. Когато усети, че е притихнала. Стана бавно и тихо от леглото. И без да пита или да каже нещо отиде до дивана и хвана Рейчъл и премести на леглото заедно със завивката. Остави я от едната страна и той отиде и легна от другата. 
Не я прегърна или нещо такова. Само легна с лице към нея и беше близко за да може, ако реши да се сгуши в него.

Сторм беше затворил очи и беше притъхнал, но не можеше да заспи. Защото Рейч беше на около и просто се чувстваше зле да я остави сама. За това просто беше затворил очи но изострил другите си сетива със голям защитен инстинкт. 
Веднага я усети когато се обърна в сънят си и след няколко секунди се разбуди. Първо усети как нефлимката го зави със своята завивка и след малко се приближи до него и го прегърна. В началото беше спокойна за това той прехвърли нежно ръката си и я придърпа към себе си. И след малко усети сълзите на момичето по голите си гърди и хлипанията които явно не можеше да овладее.
Почувства се изключително зле заради това и не знаеше какво може да каже за да я успокой. Защото когато тя плачеше се чувставше повече от ужасно. Сякаш нещо в гърдите го свиваше. Беше го хванало за сърцето и го стискаше и не можеше да каже нищо с което може да я успокой.
За това той просто започна нежно да прокарва ръка през косата на момичето, което се беше свило и положило глава на гърдите му. Това беше единственият начи по който мислеше, че може да я успокои.