След няколко дни. В офиса.

Outfit:

След като постигнах желанието си да накарам ангелчето да вкуси от сладостта на секса можех да си почина от психичните атаки към него. Размотавах се из другите етажи, търсех си друга работа и дори си взех ден почивка, който прекарах до вътрешния топъл басейн на един луксозен хотел с коктейл в ръка. Въпреки мразовитото време този град имаше своя живот и пулс, и за сега ми харесваше, дори много.
Когато дойде четвъртък реших, че е време да се върна в кабинета си, където да срещна отново тревисто зелените очи на Вишъс и срамежливата му усмивка. Вече можех да се справя с тях, при това по доста различни начини.
За моя изненада обаче в асансьора срещнах главния директор, който беше тръгнал с някакви папки към нашия етаж.
- Добро утро, шефе. - поздравих го с моята специална усмивка и поставих кичур зад ушето си, оголвайки част от врата си. Движение, което не остана незабелязано от мъжа, който изглеждаше в средата на четиридесетте и особено недоволен от живота си, имайки предвид каква енергия се излъчи от него само при този невинен жест.
- Добро да е, Джейн. Случайно да знаеш дали Вишъс си е в офиса? - попита той, прочиствайки гърлото си, за да подреди мислите си отново.
- Мисля, че да. Нещо лошо ли се е случило? - отвърнах аз заинтересовано и се приближих с една крачка, надничайки незабелязано в папките, които държеше. Очевидно моето ангелче е направил нещо.
- Обмислям да му връча повишение. Не съм имал толкова полезен служител в последните години. - разкри ми тайната си бързо, без дори да се опитва да се прави на сърдит все още. И как би могъл, това бях аз все пак.
- Радвам се да го чуя. Той го заслужава и също ще се зарадва. Сигурна съм. - казах с ослепителна усмивка и се обърнах към металните врати, които се отвориха в точния момент. Токчетата ми закънтяха из правия коридор, а аз бързо се погрижих Ви да разбере, че идвам, още преди дори да ме е видял. Пратих му няколко от своите енергийни вълни, представяйки си как се стъписва и хваща бюрото за опора в момент на изненада. Познавах го твърде добре за вековете.
- Добро утро, колега. - нежният ми глас го разконцентрира, когато го намерих в същата поза, в която си го представях, но бързо след усмивката ми и беглия поглед, който си разменихме освободих входа, за да влезе господин Моронин, а аз се прибрах в офиса си, сядайки кротко на стола си с чаша кафе в ръка. Отпих от топлата напитка с приятен аромат, докато наблюдавах сцената в другия офис. Пратих му още няколко вълни за настроение и се подсмихнах, когато видях измъчения поглед, който ми прати.
Нима не беше забавно на работа?

Липсвах му, а? Дали наистина щеше да приеме повишението и щеше да се премести от този офис? От мен? Едва ли. Не ми се вярваше.
Прехапах устна и се усмихнах лъчезарно, след което отпих отново от кафето си и отметнах косата си назад. Прокарах лакираните си нокти по дължината на нежната си шия, а после пръстите ми преминаха през червените ми къдици.
'' Честито колега. На кой етаж ще се местиш? '' пратих му мислите си и се подсмихнах леко. Телепатията беше яко нещо, нямаше нужда никой друг да знае какво точно си говорехме.
'' Прибегна ли до секс с друга, или не съм отсъствала достатъчно? '' пратих друг въпрос, преди да изчакам отговора на първия и се засмях, след което се изправих от стола си и се заех с подреждането на папки из лавиците. Бършех прах, нареждах ги по цветове и дати, пренаредих бюрото си. И всичко това не ми пречеше да общувам с него - просто му давах шанса да ми се порадва от всички страни.

''Не пипай!'' - изкомандорих го набързо, преди дори да го осъзная. Не може просто да си стои в офиса и да си съгрешава сам. Аз трябваше да бъда неговия демон, а той вземаше моята работа. В този случай ставах ненужна.
Настаних дупето си върху бюрото си и кръстосах дългите си крака, оставяйки ги да се поклащат във въздуха, след което отново взех кафето си и отправих към него. Толкова лесно се предаваше на методите ми. Единственото, което виждах бе съблазнен мъж, неспособен да се бори с моята сила.
''Не предпочиташ ли аз да го правя? Да плъзгам устните си там, където сега се плъзгат пръстите ти. Обзалагам се, че искаш да усетиш топлия допир на езика ми върху върха ти. ''
Продължихме с телепатията, но сега гласа ми, който кънтеше в главата му наподобяваше на мъркане. Дори имаше и въздишки.
''Представяш ли си ме вече на колене пред теб? Или искаш да ти опиша още по- подробно гледката как ерекцията ти потъва между устните ми? '' Да, определено бях жестока, но нямаше да му причиня нищо от това, след като толкова бързо се предава на себе си. Как смее изобщо да го прави най- безсрамно в офиса си, имайки предвид всичките хора, които минаваха напред назад по коридора.
Краката ми се разтвориха и оставяйки настрани кафето си поставих длани между тях, подпирайки се на бюрото. Съвсем спокойно можеше да бъде между тях. Дори му пратих такъв образ за закачка.
'' Няма ли да работиш, Ви? Все пак те повишават. Трябва да свършиш.. с документите пред себе си. До колкото чух и съвещание имаш. '' време беше да се съвземе, но не бях сигурна кое взима връх над психиката му. Желанието му за секс, след като никога не го беше правил, до преди няколко дена, или притеснението му. Все пак той беше дал клетва на всевишния и така нататък. Притесняваше се от гнева му, отричаше плътските удоволствия и прочее. Пълни глупости, но той живееше с тях векове наред, опитвайки се да ме откаже от секса. Е, аз вече го победих, но не можех да повярвам колко бързо Целомъдрието се научи да се самозадоволява в офиса си.

Тотално провалих момчето. Лош човек съм и си ми харесваше, но не и когато целта на нападките ми ставаше по-пристрастен към секса от мен. Прехапах устна леко, силно изкушена от факта, че той стоеше там готов за мен още в ранни зори, но нямаше да му се дам. Разтърсих глава и му пратих няколко картини на папки и сметки, след което щракнах с пръсти и щорите от вътрешната страна на офиса ми се спуснаха. Стигаше му толкова разсейване за сутринта. По- късно пак щях да си поиграя с него.
За да не ме забравя му припомних отново какво правихме онази сутрин, когато пренощува у нас. Показах му как се чувствах аз, само че на бърз каданс, а после се изключих от разговора ни, продължавайки съвсем необезпокоявано с кафето си и ежедневните задължения.
Странно, мислех, че дори да успея да го покваря той щеше да ме занимава с неща като срещи, цветя и разговори, нали все пак се опитваше да стигне до ''душата'' на всеки. Е, аз нямах душа, може би затова пренебрегваше тази част. Честно казано дори не знаех на какво да вярвам вече.

О, нима сега той ме отхвърляше? Колко сладко. Е, тогава щяхме да пробваме стария метод - без сили. твърде много разчитах на тях, така че предпочитах да си поиграя с него без да докосвам емоциите или мислите му. Продължих работата си, като от време на време надничах дали още е в кабинета си. Наистина взех, че свърших някаква работа, поне докато не го видях да излиза. Последвах го и се настаних на един от високите столове до бара, където беше и кафе машината, както и той.
- А за мен кафе няма ли? Ще бъда добричка, обещавам. - казах, усмихвайки се невинно и усещах, че скоро ще ми изникне ореолче над главата. Засмях се, когато той ме изгледа подозрително, но в крайна сметка ме удостои с честта да получа кафе.
- От колко време си тук? - продължих да задавам въпрос, опитвайки се да проявя интерес към нещо друго, освен огромния.. кхъм. Освен към тялото му.
- И по- важния въпрос - не ти ли писна от смъртни? - зададох нов почти веднага, поклащайки крака разсеяно и отпих от чашата, която той ми предложи. Ако го разсейвах достатъчно може би щеше да забрави за защитата си и да ме допусне в ума си отново.
Макар да бях решена да го прелъстя без магическа намеса. Само моето тяло и усмивка срещу неговата воля и характер. Кой ли щеше да победи? Естествено, че аз!