Стаята на Сторм.

by **Rachel ❤** Чет Май 16, 2013 12:46 am

Още малко и цялата щеше да се свлече на пода, но унасянето й бе прекъснато от рязко изправилия се пред нея демон. Веднага изправи стойката си, като уплахата отново се върна на лицето й, но не бе толкова силна, че да прогони умората. Въпреки това бе достатъчна, че да я накара да изпълни всяка негова заповед, а в случая да се изправи и да върви на където й каже. Щеше да е много по-лесно и бързо, ако решеше да й отвърже ръцете, но той просто не се сещаше или наистина не искаше. Е … може би бе първото, тъй като не изглеждаше така, сякаш се притесняваше, че ако я отвърже, тя може да го ошамари и да избяга след това.
След доста дълъг път, който й се видя като прекосяване на целия лагер, се озоваха в някаква всекидневна, а няколко секунди по-късно и спалня. Грета усети как мъжа я избута вътре, като това я накара да залитне, а завързаните й ръце хич не бяха в помощ, когато се опитваше да запази равновесие. И точно щеше да целуне пода, когато усети как я хвана високо за ръката, почти до рамото, което доведе до извиването й назад. Малкото ангелче изви от болка, като бързо стъпи отново на крачетата си, като ако не друго, то това поне я накара да забрави за болката в китките си.
Обърна се към него, като си остана близо до вратата, тъй като не знаеше какво щяха да правят там, но нямаше хубаво усещане. Беше щастлива, че нямаше намерение да я наранява, но то щеше да й е много по-приятно, отколкото нечисто създание като нея да я опорочи. Какво друго можеше да прави с нея в спалнята си? Едва ли я беше довел, за да гледат филми и да си правят масаж на ходилата.

by **Storm** Чет Май 16, 2013 10:33 pm

След като Сторм бутна момичето в стаята тя едва не падна и на него му се наложи да я изправи отново на крака, но явно този начин й се струваше болезнен, но по-добре отколкото да падне на твърдият под, нали? Тя стоеше до вратата на стаята, като го гледаше с притеснение. Сигурно си мисли, че би я изнасилил или нещо подобно. Принципно би го направил, но тя беше специална и щеше да я остави на Луцифер, туко виж се ядосал, че я наранил по този начин. Можеше и да бъде дявола, но пак беше ангел и не оставяше никой от неговите подчинени да го забравя.
Сторм се приближи до момичето и мина отзад развързвайки ръцете й. Беше наистина стегнато и чак сега можеше да види посинелите й ръчички. Е не беше нещо фатално щеше да се оправи бързо. Хвърли въжатата на скрина и се обърна и затвори вратата заключвайки я. Прибра ключът в джоба на дънките си и отиде да седна на малкото диванче пред прозореца. Или по-точно се излегна там. В последствие реши, че ще спи тук, а не във всекидневната щеше да я държи под око за всеки случай. Ако адреналинът й пак прилее.
- Лягай - посочи Грехът към оправеното си легло. Излегна се на диванчето наблюдавайки я и чакайки да легне. Принципно нямаше против, ако тя искаше да спи права. Това си беше нейн проблем.

by **Rachel ❤** Чет Май 16, 2013 11:16 pm

Притесни се доста, когато той заключи вратата а това, че отиде зад нея направи щеше да й пръсне сърцето. Единственото хубаво от всичко беше, че ръцете й най-накрая бяха свободни и след като останеше сама, можеше спокойно да ги оправи. Разбира се, нямаше някакво желание да му показва на какво е способна, че току виж са решили да я задържат завинаги. Не й харесваше идеята да помага на демони, въпреки че бяха наполовина хора, но все пак … просто не би го направила. Беше избрала страна и би помогнала на всеки, но не и на онези, които бяха срещу нейния род.
С изненада забеляза как мъжа се настани доста далеч от нея, излягайки се на някакво диванче, което определено не бе направено за неговите размери. Може би ставаше за седене, но да се спи на него … щеше да му се наложи да прекара нощта свит и най-вероятно да се събуди с невероятно схванато тяло. Тя обаче нямаше намерение да се оплаква, след като очевидно й бе отстъпил леглото, което хем я плашеше, хем изглеждаше невероятно примамващо. Затова и веднага след заповедта му се приближи до него, седна внимателно и се излегна по гръб, слягайки ръце на коремчето си, все едно беше спящата красавица.
Затвори очите си, като имаше огромно желание да се отърве от маратонките, с които беше легнала върху завивката, дори и от дънките си, тъй като не бяха никак удобни за спане. Но просто се притесняваше да мръдне дори, затова и се насилваше да заспи. Силния аромат на одеколон, който се вдигаше от възглавницата, като гъста пара от банята, я опияни доста бързо, като накара цялото й тяло да се отпусне. Сега единствено й трябваше да се разпльока като прегазена жаба и щеше да спи и пет дена така.

by **Storm** Чет Май 16, 2013 11:43 pm

Сторм проследи с поглед как момичето отиде до леглото му и легна направо с маратонките и застана в поза "труп". Гневът се подсмихна леко и после погледна към таванът и се замисли за утрешният ден.
Сигурно първо щеше да се обади на Луцифер и после щеше да пообходи училището и да влезе в някой друг час да види как се справят момчетата и момичетата. И... оф ама хич не му се мислеше за утрешният ден. Мразеше да премисля разни неща и да си прави планове. Преди когато живееше сам за себе си му беше по-добре, но когато Луцфер поиска нещо от теб не можеш просто да кажеш "Не"...
Сторм бавно се унесе и заспа мислейки си за отминалите времена.

***
Сторм се събуди свит на малкото дивначе опитвайки се да не падне. Никога не запспиваше тук... И изведнъж се сети, защо по дяволите спи тук. Имаше важен гост, който спеше на леглото. Още от сега бе решен, че следващата вечер ще спи във своето легло каквото и да става.
Седна на дивана и разтърка очи и когато ги отвори доста бързо се събуди. Цялата му стая беше в дрехи. Чифт маратонки и чорапи бяха на различни страни, ана един стол имаше дънки и една тениска, с който беше вчера нефелимката, а тя...
О, боже мой как можеше да спи в така поза? Първо се беше увила, като пашкул или мумия... Можеха и двете спокойно да й завидят. Главата й висеше от края на леглото както и едната й ръка, краката от другата. Та това си беше ненормално.
Сторм стоеше втренчен и я гледаше в продължение на една минута и после поклати глава. Стана и отиде към банята, като по път събу маратонките си. Съблече дрехите си и ги сложи в коша за пране. Пусна студената вода и постоя под душа няколко минути колкото се събуди. После излезе с кърпа около кръстът и погледна към разплуто се като морска звезда момиче, върху леглото му.
Отиде към гардеробът и го отвори. Подшуси се с кърпата и извади едни боксерки и ги обу после почна с избирането на дрехи.

by **Rachel ❤** Пет Май 17, 2013 12:01 am

Рейч се въртя прекалено много, като най-накрая осъзна, че няма да заспи така. Погледна на няколко пъти към задрямалия демон и когато се убеди, че няма да отвори скоро очите си, започна да се съблича. По навик свали всичко, оставайки само по бельо, макар че по принцип спеше с потник и впити спортни панталонки, които приличаха повече на боксерки, а и размерите им бяха такива. Но сега нямаше право на избор, затова предпочете да си легне без нищо, което да й пречи, като все пак задържа сутиена. Винаги спеше завита, но знае ли човек … може веднъж в живота ти да се случи нещо и то ще е в някой ужасно неподходящ момент.

***
Измънка нещо на сън, като премялска сухо и нуждата от вода я накара да отвори очите си. Беше и малко размазано, както всяка сутрин, което я обърка, тъй като никога не се събуждаше сама. Всички ставаха за сутринния крос, който правеха около целия лагер, но днес бе така тихо и спокойно, че за момент се зачуди дали не бяха забравили да я събудят. Надигна се леко и разтърка очите си, като се загледа във фигурата в края на стаята и чак след като фокусира, успя да се осъзнае. Остана втрещена от гледката, тъй като през живота си не бе виждала гол мъж и въпреки, че успя да го огледа само отзад, видя и доста други неща, когато се наведе, за да си обуе боксерките.
Продължи да го гледа като препариран пекинез, докато той не се обърна към нея, а това вече я притесни максимално. Добре, че поне си беше сложил бельото, преди да го направи, но въпреки това руменината по лицето й издаваше, че бе видяла прекалено много. А точно както снощи, така и сега, тя продължи да го гледа уплашено в очите, без да може да мръдне или каже нещо, макар че сега ситуацията й бе много по … неловка.

by **Storm** Пет Май 17, 2013 1:08 am

Усети че се е размърдала още преди да обуе боксерките си, но нямаше да ходи да крие в банята,защото не можеше да се облече в собствената си спалня, ако не й харесва гледката банята беше свободна за да се скрие там. Лично Сторм не се притесняваше от тялото си. Въпреки че се дразнеше, когато зяпат белезите на гърбът му. Там където принципно бяха крилете му. Но когато се обърна лицето на момичето беше направо, като на домат, така че едва ли се беше заглеждало в белезите му. Тя го гледаше втренчено. Господи това момиче или много обичаше контакта с очите или просто той имаше много красиви очи. Предполагаше, че е второто, защото принципно нефелимите не го гледаха в очите.
- Хареса ли ти гледката? - попита Грехът и се усмихна перверзно. Сега нямаше как да го обвинят, че й направил нещо. Тя го гледаше гол. Можеше по всяко време да си затвори очите. Това си беше на нейна отговорност.
Обърна се и извади един анцунг и го обу. После изнамери едни бели чорапи и ти нахлуци обу на ново маратонките си. Преди да облече горнище обаче тярбваше да звънне няколко телефона. Първия беше да му доставят закуската в стаята. Две порции. После беше обаждането до големият шеф, което на трая много дълго.

by **Rachel ❤** Пет Май 17, 2013 1:24 am

Работата беше там, че Рейчъл не знаеше как да му отговори на въпроса, дори и да искаше. Не беше виждала гол мъж през живота си, дори и на снимка, така че видяното определено я заинтригува, но все още не бе сигурна дали защото беше мъж или защото беше той. Едва ли бе второто, тъй като все още виждаше някой друг, всеки път щом очите й се спираха на неговите, а Тони определено не беше обект на нейните желания и фантазии. Бе имала няколко гаджета през годините, като с двама от тях излизаше в по-напреднала възраст и бяха преминали през страстни целувки и дори възбудени ласки, но не и от нейна страна. Тя отвръщаше отдадено на всичко, но никой не бе успял да я накара да пожелае нещо ново.
Малкото ангелче се възползва от това, че надзорника му говореше по телефона, като веднага се изправи и събра нещата си от земята. Обърна му гръб, защото предпочиташе ако види нещо, то да е гърбът й, макар че все още си беше с бельо, за разлика от него, когато свали кърпата от кръста си. Облече се бързо, като не обърна особено внимание на кратката пауза, в която демона бе спял да говори. Вместо това се скри в банята, но не за да се облече, тъй като вече го бе направила, а за да се приведе в що годе приличен вид. Най-накрая се върна в стаята и седна на ръба на неоправеното легло, като й се стори, че чу името на баща си, затова веднага щом мъжа затвори телефона, тя побърза да го разпита.
- До кога ще ме държиш тук? – ето го първият въпрос, който сякаш й бе най-важен.

by **Storm** Пет Май 17, 2013 1:44 am

Когато чу въпросът й Сторм се обърна и я погедна. Тя набързо се бешеи облякла и май беше отишла до банята, защото изглеждаше освежена. А сега беше времена да отговори на заветният въпрос, който рано или късно всичи задаваха. В нейният случай рано. Сигурно беше чула, че спомена Михаил докато говореше с Луцифер. Все пак трябваше да му обясни, която дъщеря го чака.
- Докато Луцифер дойде - отвърна той спокойно чудейки се каква ли ще е реакцията й, а и тя не зъкасня. Очети й отново се разшириха по онзи изплашен начин и се вторачиха в него и това почна да му писва.
- Стига си ме гледала така втренчено и уплашено. Нещата няма да станат по-добри, ако ме изнервиш - каза демонът извъртайки очи и отиде към гардероба и извади една черна тениска, която бързо облече и най-накрая покри белезите на гърбът си което някак си го успокой, защото не искаше и за тях да го пита.

by **Rachel ❤** Пет Май 17, 2013 1:55 am

Отговора й се видя толкова ужасен, че въпреки предчувствието й, сега й се искаше да не го беше питала. Начина, по който й отговори също бе неприятен, затова веднага сведа глава и загледа пода. И все пак, трябваше да знае, като точно в момента започваше да си мисли, че предпочиташе да си остане в стаята му завинаги, стига само Луцифер да не дойдеше. Беше чувала ужасни неща за него, макар и тук таме да изскачаше по някоя добра дума, но тя бе свързана с далечното му минало. Разбира се, веднага започна да се чуди, дали щеше да я убие или да я измъчва, а може би щеше да я използва като примамка за баща й. Нито едно от изброените не й хареса, продължи с въпросите, решила че има нужда от отговори.
- Кога ще дойде? – попита още по-тихо, тъй като не знаеше дали само погледа го изнервяше или и въпросите й.
Остана си с все така приведена глава, като сърцето й щеше да се пръсне и сега бе готова на всичко, за едно докосване по рамото от Антъни. Онази несравнима негова сила да носи спокойствие на всяко същество беше една от най-добрите дарби. Можеше да ти помогне дори в последния ти момент, карайки те да се чувстваш добре, че си отиваш от спокойно от този свят и спокойствие ще те чака в следващия … или нещо такова, не помнеше много добре какво точно й беше казвал, но не й подейства никак успокояващо, както се надяваше.

by **Storm** Пет Май 17, 2013 12:22 pm

Нефелимката продължаваше с въпросите, но поне беше спряла да го зяпа втренчено. Много мразеше такива погледи. Все едно бяха някое зомби или пък ги беше хипнотизирал. Беше наистина тъпо и изключително дразнещо.
Тъкмо обимисляше какво да й отговори, когато на вратата му се чу почукване. Храната беше пристигнала. Отиде и отвори вратата вратат и видя пред себе си един от антихристите, който охраняваше общежитието на учителите. Държеше две табли претрупани с храна. Виждаше някакъв омлет и портокалов сок, палачинки...
Взе таблите от ръцете на момчето и се дръпна назад бутайки вратата да се затвори с крак и това бързо стана.
Остави храната на малката масичка пред диванчето и седна поглеждайки към момичето, което гледаше втренчено храната.
- Яж - каза твърдо и простичко грехът, като й посочи едната табла със храна. Всъщност това не беше храна за учениците, а учителите. Учениците сега сигурно грезяха някоя ябълка. Трябваше да ги подържа във форма. Не му трябваха войници с наднормено тегло.
Той взе вилицата си и започна да хапва от омлетът, който беше що годе добре направен. Предпочиташе той да си готви, но днес явно щеше да направи изключение.

by **Rachel ❤** Пет Май 17, 2013 7:56 pm

Имаше някакво добро предчувствие, че щеше да отговори на въпроса й, но точно когато си пое дъх, на вратата се почука. Рейч се намръщи недоволно, но реши да не казва нищо, а просто проследи с поглед демона, който тресна вратата в лицето на младия мъж и се върна обратно към диванчето. Сложи всичко на масата, като тя усети колко гладна всъщност беше, но не възнамеряваше да го пита дали може да яде. Така и така щеше да умре, какво значение имаше дали щеше да е на гладен стомах? Тъкмо щяха да пренасят трупа й по-лесно … не че и тя много се хранеше.
Продължи да гледа втренчено храната, сякаш щеше да я накара да полети с поглед, право към устата й. Оооо това беше доста добра дарба и най-благородно завиждаше на две близначки, които я притежаваха. Разбира се, и способността им да разговарят телепатично си бе доста впечатляваща, но точно в момента Рейчъл предпочиташе другата дарба. За щастие не й бе нужна, за да се нахрани, тъй като не след дълго й бе заповядано да яде, което бе една от най-хубавите заповеди, излезли от устата му.
Без много да му мисли, ангелчето се изправи и бързо се настани до него на дивана, като започна да оглежда внимателно нещата. Не си падаше много по мазната храна, но това ставаше ясно на всеки, който видеше крехкото й телце. Затова и веднага щом видя малката купичка с няколко резенчета плодове, се стрелна към нея. Беше толкова гладна, че забрави не само обноските си, а дори и вилицата, която все още беше на подноса. Вместо това, бръкна направо с пръстчета в плодовете, като хвана едно парченце киви и го поднесе към устните си. Повтори това с портокала, прасковата и всичко, което се намираше вътре, като почти не обръщаше внимание на стичащите се сокове по пръстите й.

by **Storm** Пет Май 17, 2013 8:19 pm

Сторм помисли, че момичето веднага ще нападне омлетът или палачинките, но тя явно предпочете плодовете, който не бяха особенно много. Явно беше, че беше свикнала само на здравословна храна, а не някакви боклуци. Не че омлетът и палачинките бяха, но си бяха мазнички и тестени. И той хранеше свойте ученици единствено със здравословна. Дори им забраняваше и извън училище, да го правят.
Докато момичето хапваше плодовете един след друг и по ръцете й и брадчката й се стичаха соковете им, изведнъж Сторм усети странен порив и поиска да оближе всяка капчица сок от ръцете й, но се сдържа и той не знаеше защо. Продължи най-спокойно да си яде омлетът докато не го превърши целият и започна и палачинките. Наистина ядеше много и хората се чудеха как подържа тази фигура, но метаболизмът му беше наистан бърз, така че не се притесняваше.
Когато плодчетата в нейната купичка свършиха беше явно, че тя нямаше да пипне нищо друго от подносът. Но това не знаечеше, че той щеше да предостави и свойте плодове. Не че щеше да ги яде, но просто не му беше в природата да се прави на джентълмен.

by **Rachel ❤** Пет Май 17, 2013 8:38 pm

Рейч не си пое въздух, докато не изяде всичко от купичката си, което не се оказа толкова много. И все пак й беше достатъчно, тъй като не очакваше подобно нещо. Затова не каза нищо повече, а започна да облизва внимателно и доста демонстративно всяко едно от пръстчетата си, като най-накрая ги засмукваше. Това обаче не премахна лепкавото усещане, което й беше изключително неприятно, затова и стана от масата, като дори се извини за това /хранеше се каро прасенце, но имаше добри обноски/ и се отправи към банята. Изми ръцете и брадичката си, преди да се върне в стаята, където напрежението сякаш отново бе изчезнало, но това не означаваше, че и страха й от него го нямаше … просто се опитваше да се държи нормално, надявайки се че по този начин, няма да го провокира.
Върна се при него, като отново се настани в непосредствена близост до тялото му. Взе чашата със сока, като изпи половината на веднъж и вече спокойно можеше да каже, че се е издула от ядене … но и нищо чудно, имайки се предвид какво й беше коремчето. Беше така плоско и крехко, без нито една плочка, че ако го препълнеше, щеше да заприлича на торба. Да не говорим, че с нейните размери, сигурно щеше да се клати, докато върви, тъй като и най-малката тежест бе прекалена за нея.
След като се отпусна назад, вдигна обутите си само в чорапки крачета и ги сложи на ръба на дивана. Загледа Сторм с любопитство, като се надяваше, че не я вижда, но или още спеше, или просто си беше натурална блондинка. Той разбира се, се обърна за момент към нея, което я накара веднага да извърне поглед, гледайки към някаква етажерка, на която бяха наредени най-различни глупости.

by **Storm** Пет Май 17, 2013 9:04 pm

Сторм наблюдаваше очудено момичето, което се държеше все едно беше Антъни. Настани си се все едно си беше вкъщи и когато я погледна обърна поглед. Та тя къде по дяволите си мислеше, че се намира. Това го изнерви. Изведнъж мястото до изпънатите й кракат и тя веднага изпищя и се сви назад.
- Не забравяй къде се намираш и с кой си нефелимче - процеди през зъби Сторм докато я гледаше, а тя стоеше с наведена глава, но беше сигурен, че тя усещаше погледът му върху себе си. - Следващият път ще бъде по-точен - предупреди той. Докато огъня гаснеше и всъщност на същото място нямаше и следа от изгорено.
Той продължи спокойно закуската си. Палачинките пак бяха на същото ниво, като омлетът. Оф това момиче напълно му прецакваше денят. Изяде ги набързо и неохота и остави подноса на масата и взе салфетка и се избърса.
Сега принципно беше време да обиколи училището, но не можеше да я остави сама, а Ренесансия пак беше забегнала на някъде. Това момиче си правеше каквото иска и когато поиска хич не беше чудно, че всички я мразеха.

by **Rachel ❤** Пет Май 17, 2013 9:27 pm

Не разбираше какво точно иска от нея, след като не трябваше да го гледа наплашено, но трябваше да яде заедно с него. Въпросите й го дразнеха, но пък не обичаше въобще тишината. Ама той си беше истинска примадона, която заслужаваше урок, а не бедната Рейчъл, която бързо се сви в края на дивана. Не смееше да го погледне в очите, но изключително много й се искаше направо да се изплюе в лицето му и да избяга. Това обаче нямаше как да се случи, но очевидно господ бе чул молитвите й, защото доста бързо направи нещо по въпроса, което наистина се хареса на русокосата.
Демона тъкмо се беше изправил, когато купичката с неизядените плодове се завъртя и се лепна баш на дрехите му. Парчетата се спуснаха по краката му, като оставиха дълги лепкави следи, което едва ли щеше да му хареса. Имаше обаче някой, който беше доволен и дори се подхилкваше, като по този начин привлече вниманието на вечно ядосания мъж. Но тъй като не можеше да спре, вдигна рамене в знак на незнания за случилото се, въпреки че го правеше с широка усмивка на лицето си.
- Не ме гледай така, нямам подобни дарби – каза искрено, като не се знаеше дали той щеше да й повярва – Може би е просто карма – добави накрая с доволна усмивка и се изправи, като тръгна към рафта, на който бяха наредени книгите.
Знаеше, че най-вероятно ще го отнесе, но не можеше да си замълчи. И все пак трябваше да се махне от там, затова взе една книга и побърза да влезе в банята. Заключи след себе си, тъй като не знаеше дали той щеше да се мие или направо да се преоблече, но не желаеше да влиза точно сега. Затова и след като се увери, че всичко беше наред, напълни ваната с гореща вода, пълнейки я с различни соли и пяни. Съблече се чисто гола, като върза косата си на кок с онова тънко ластиче, което често стоеше на китката й. Потопи се спокойно и придърпа книгата си, като започна да чете с огромен интерес, внимавайки да не я намокри.

by **Storm** Съб Май 18, 2013 8:18 pm

Сторм едва не я изпепели, когато тя му отговори толкова нагло. Просто не питайте как го направи, но просто се обърна на другата страна и отиде до гардероба за да си вземе друи дрехи чу я как отива на някъде после спира и после отива пак някъде и чува затварянето на вратата на банята. Добре е направила, като не му е пред очите.
Той извади друг анцунг и тениска и набързо смени мръсните и... Изведнъж чу как водата се пуска и дори тук усети солите му за вана и ароматът на пяната и тогава вече му кипна ама наистина до краен предел.
Тръгна към банята, но изведнъж спря точно преди да нахълта и реши, че има много други по-лоши неща от това да пребиеш някой до смърт. Например да го изплашиш до смърт, а както я гледаше нямаше да е много трудно.
Отиде до леглото си със една ужасяваща усмивка на лице. Оправи си го най-спокойно и щом правеше това смятайте, че щеше да направи нещо наистина лошо.
Излегна се на леглото и затвори очи. Бавно започна да се промъква във съзнанието на нефелимката без да го усети. Можеше да види всичко от нейните очи и да чуе всяка нейна мисъл в момента четеше една книга излегнала се спокойно във ваната му. Щеше да я накара да го запомни за вечни времена.
Изведнъж от тавана капна една алено червена капка върху страниците и тя веднага разбра какво е и Сторм можеше да усети страхът й. Тя погледна бавно нагоре на тавана на голямата баня може да види закован със пирони на китките й глезинети Антъни в поза Христос и може да познае, че е той по разперените бели криле, който в момента бяха покрити с кръв... Писъкът, който чу от банята беше, като музика за ушите му. Изведнъж коремът на Антъни беше разпорен от невидимо острие и червата му паднаха във ваната при нея...

by **Rachel ❤** Съб Май 18, 2013 8:44 pm

Рейч тъкмо се бе отпуснала, като книгата бе погълнала цялото й внимание, но не за дълго. Започна да вижда неща, които я ужасиха до толкова, че писъците й стигнаха отвъд спалнята на демона. Не знаеше, че всичко това е само в главата й, но беше сигурна, че е някаква извратена шега от онова отвратително същество. Но все пак не можа да се задържи върху тази тема, а чувството за самосъхранение се обади веднага в нея, като я посъветва да излезе от ваната. Момичето го направи на момента, като се върна в спалнята гола голеничка, като лицето й бе по-бяло и от млечната кожа на тялото й.
Ужасена до краен предел, тя се стовари на земята, някъде между дивана и книгите, като сви крачетата си пред тялото и след като го прегърна, се притисна в меката мебел. Цялата трепереше … не, направо се тресеше, като хлипаше безспирно, макар че се опитваше да се осъзнае и успокои. Но как трябваше да го направи, след като видя нещо подобно да се случва на един от любимите й хора. Просто не можеше да забрави самата гледка, от която хем й се ревеше, хем й се повдигаше. Беше неописуема, но и едва ли щеше да й се наложи да я описва на някой, тъй като нямаше да се върне жива.
- Махни се от мен! – изкрещя с цяло гърло, когато видя нечии крака пред себе си и бе сигурна, че е Сторм, тъй като бяха сами в стаята – Не ти ли стига, че ме обрече на сигурна смърт? Исках няколко минути спокойствие, тъй като това най-вероятно е последния ми ден, а ти … като най-отвратителното същество, трябваше да ги съсипеш. Защо не ме остави поне да се правя, че съм добре? Току виж наистина бих приела факта, че няма да дочакам изгрева – завърши доста тихо, като вдигна поглед и го погледна презрително с мокрите си сини очи.

by **Storm** Съб Май 18, 2013 9:00 pm

Реакцията й беше повече от задоволителна, а мрънкането й беше направо тъпо и дори не знаеше, защо му задава тези въпроси и въобще му говореше. Трепереното и писъците й му стигаха повече не му беше нужно, но все пак да я види така свита гола и трепереща. Беше наистина приятна гледка. Принципно използваше дарбите си само за да предизвиква и ядосва хората, но от одавна не ги беше карал да се страхуват от него.
- Защото не ми пука дали си добре или не - отвърна Гневът с твърд глас и въобще не се впечетли от сълзите и презрителният поглед, който много му напомняха на едно друго момиче нефелим... - Аз съм смъртен грях, демон. Казах ти да не забравяш къде си и с кого си се замесила. А и ти сама се обрече на смърт, като дойде тук - отвърна Сторм и дори тя знаеше, че това е истина и можеше да го види в очите й, но не дочака отговор или нещо друго.
Излезе от стаята и заключи зад себе си, защото ако я видеше как циври най-много да я убие за да я не я слуша. Тръгна надолу по коридора колкото се можеше по-бързо за да не успее да чуе как циври. Излезе надвора и просто тръгна някъде без посока...

by **Rachel ❤** Съб Май 18, 2013 9:15 pm

Болката беше неописуема, затова и Рейчъл продължи да плаче, след като остана съвсем сама в голямата спалня. Остана си там на пода, без дори да се облече, тъй като се ужасяваше от мисълта да влезе в банята, за да вземе бельото си. Предпочиташе да седи мокра и гола на земята, трепереща от студ и ужас, отколкото отново да видеше онази ужасяваща гледка, която просто я побъркваше. Трябваше да се махне от тук, по един или друг начин, като вече бе готова на всичко, тъй като единствено мъчението й се удължаваше. Щеше да умре, това се знае, така че защо да се пази и внимава.
Изправи се бавно и отиде към дрехите си, като ги нахлу без да си слага бельото, тъй като нямаше намерение да се връща в банята. Беше оставила ваната пълна, книгата захвърлена и принципно не беше любител на хаоса в дома, но този път нямаше да почисти. Вместо това отвори прозореца, като се огледа внимателно, чудейки се дали можеше да скочи или направо да си полети към лагера. Не, не можеше да лети добре, защото височините я ужасяваха и често й ставаше лошо, като припадаше или губеше контрол над крилата си. А това, че беше по-силна от нормалните човешки момичета, нямаше да й помогне въобще, тъй като се намираше в лагер пълен с деца с дори и по-големи сили.
Затвори прозореца, като се огледа няколко пъти и отново се разплака, но този път лицето й остана някак сериозно. Знаеше какво трябваше да направи, затова стисна силно зъби и се запъти към банята, като с огромна изненада осъзна, че нямаше и спомен от ужасяващата гледка там. Чак тогава осъзна, че той може би се ровичкаше из главата й, което въобще не беше по-хубаво, защото скоро щеше да я побърка.
- Не ти пука? Да видим дали ще ти пука, когато Луцифер дойде – каза озлобено, като избърса сълзите си и се отправи към мивката.
Отвори тоалетката, като бързо намери една кутийка с ножчета за бръснене. Щяха да свършат добра работа и макар да я беше страх, нямаше друг избор. Извади с треперещи ръце едно от тях, като няколко пъти си напомни, че така или иначе ще умре, а така щеше да си спести някоя друга мъка. Започна да реже ръцете си, като първия разрез бе доста малък и плашлив, а вълнообразната линия показваше колебание. Но след петия или шестия, спря да усеща каквато и да е болка, която доведе до доста бързо губене на съзнание. Имаше късмет, че поне не кървеше на килима му.

by **Dealer** Съб Май 18, 2013 9:58 pm

Александрия едва ли не тичаше през мола и едва не счупи копчето на асансьора за стигне до подземието за да се качи в колата. Направо си беше истински късмет, че никой не я спря с тази бясна скорост, с която караше. Принципно се стига за един час от лагера до града, но на нея и отнеха 30 минути, 10 минавания на червено и много псувни от нейна и страна и тази на хората по московските пътища.
Когато стигна, дори не мина през общежитието да се облече и остави покупките, направо отиде в общежитието на учителите и никой не я спря. Явно Сторм беше предупредил, че отива при него. Отиде на горният етаж. Тръгна по дългия коридор, но не можеше да чуе звукът от токчетата, защото в коридора имаше килим. Стигна до врата и почука нетърпеливо, но нямаше никакъв отговор. Повтори, но нищо. Отвори вратата и влезе навътре.
- Сторм? - провикна се тя, но никакъв отговор. Видя, че в банята свети. Остави покупките си на пода и затвори вратата зад себе си. Отиде там и гледката, която я завари я ужаси. Не защото беше потресаваща, заради последиците. Момичето си беше порязало вените. - Глупачка - исъска Александрия и веднага почна да преравя шкафовете за аптечка. Бързо я намери и коленичи до нефилима самоубиец. Почисти раните й и сложи нещо, като бял прах за да спре кръвотечението. Превърза я набързо.
Принципно не изглеждаше много силна, но човек щеше да се очуди. Вдигна Рейчъл с лекота и я пренесе на леглото. Провери пулсът й, който беше доста слаб. За това сложи ръце върху челото й и прехвърли малко от енергията си за да може да се излекува по-бързо. Когато за втори път провери пулса беше малко по-добре, което означаваше, че скоро ще се оправи.
Отдъхна си и отиде до едно от канапетата и седна на него, като си вдигна краката на масата и се облегна назад. Ако Антъни не й беше бесен заради това щеше да получи наистина много точки златни точки.

by **Rachel ❤** Съб Май 18, 2013 10:47 pm

Рейч прекара последните няколко часа в дълбок сън, тъй като тялото й имаше нужда да се възстанови. И все пак се събуди, като се чувстваше доста отпаднало, но това беше напълно нормално след загубата на кръв. Едва усещаше крайниците си, с изключение на прерязаната й ръка, която с пареща болка й напомняше, че е там. Това я накара инстинктивно да погледне към китката си, като видя марлята, с която бе увита и се изненада. Не очакваше демона да я е спасил или поне не и да се занимава да я превързва, затова и огледа стаята, като очакваше да види някоя медицинска сестра или нещо друго.
Най-накрая фокусира момичето, което се беше отпуснало и очевидно забеляза събудилото се ангелче. В много други моменти, русокосата щеше да започне веднага с благодарностите и предложенията за отплата, но точно в момента предпочиташе да беше умряла. Затова остана все така сериозна, като не каза нищо и отново погледна към тавана, опитвайки се да се пребори с умората. И без това не знаеше, дали момичето не бе още по-лошо от Сторм, а честно казано, ако отговора се окажеше положителен, нямаше желание да знае. Затова и си замъча, като се надяваше и тя да направи същото.
Затвори отново очите си, но болката в китката нямаше да я остави да заспи отново, не и така лесно. А въпреки отпадналото й тяло, вече нямаше нито желание, нито някаква нужда от сън. Затова започна да потропва с крак във въздуха, тъй като нямаше какво да прави, нито какво да каже на непознатата. Тя не би я разбрала, така че какъв бе смисъла да си излива душата, след като щеше да й се изсмее, точно както бе направил и той?

by **Dealer** Пон Май 20, 2013 10:51 am

Александрия се беше отпуснала напълно и за жалсто не можеше да заспи колкото и да й се искаше. Не, че нещо й пречеше. Принципно имаше пълно право и не се притесняваше, че момичето ще я наръга или нещо такова... най-много да й направи услага. Просто всеки път щом затвореше оче пред лицето си виждаше лъчезарното и усмихнато лице на Антъни, който я караше да се отпуска и това не й допадаше особенж много. Дори обмисляше идеята да отиде на онова затънтено място с него както и предложи. Без нефилими разбира се, за това нямаше какво да се мисли. Но да бъде сама с него й се струваше някак примамливо и ръчичките я сърбяха на му напише съобщение да се видят, обаче имаше още един проблем. Сигурно вече беше разбрал за дъщерята на Михаил й беше... не можеше да си го представи ядосан, но сигурно й беше доста обиден, така че не мислеше, че много удачно да прави това.
Всъщност като се замисляше беше възможно никога повече да не я потърси, защото си е помислил, че вече за нея няма надежда. Това щеше доста да й помогне... но нещо отвътре я човъркаше ужасно много и това я дразнеше повече от всякога. Какво трябваше да направи за да разкара тези прекрасни усмивка и очи от мислите си?
Изведнъж чу движение откъм леглото и веднага погледна натам и видя, че момичето се е събудило, а бяха минали 6 часа. Дали всъщност не беше заспала? Няма значение. Важното беше, че момиче просто я погледна и после погледна към тава и се направи, че тя въобще не е там и че не й спасила животът. Наистан доста неблагодарно. Или се мислеше за наистина много важна или наистина иска да умре. Залагаше на второто, защото хич не приличаше на доминант.
- Дори едно "благодаря" ли няма да кажеш? - попита Алекса все още гледайки към мърдащият се крак на момичето. Не можеше да види много от нея. - Толкова лошо ли ти се струва тук? - разбира се, че за нея тук беше ужасно, но просто не знаеше какво друго да каже.

by **Rachel ❤** Пон Май 20, 2013 9:17 pm

Думите й успяха да я изненадат, тъй като това си беше истинска наглост от нейна страна, но Рейч не беше в състояние да спори. Чувстваше се прекалено отпаднала, за да погледне отново към нея, но въпреки всичко го направи и за един доста дълъг момент задържа погледа си върху нейния. След това го спусна надолу, като внимателно огледа момичето, което изглеждаше на възраст като нея и ако не беше антихрист, най-вероятно би й била приятна. И все пак, точно в този момент, всички й бяха черни и виновни, макар че сама се бе набутала тук, както по-рано й припомни демона.
- Ако ми кажеш, дали ще ме измъчват до смърт или ме пазят жива заради някакъв извратен ритуал, ще ми е по-лесно да знам за какво да ти благодаря – каза с огромна болка в гласа, въпреки че не звучеше така, сякаш я обвинява. Да, чувстваше се добре, че някой се беше погрижил за нея, но страха от неизвестното я побъркваше – И кое би трябвало да ми харесва тук? Собственика на стаята? Или може би държанието му с тези като мен? А може би това, че съвсем скоро от мен ще остане само спомен … бих ти казала за хиляда ужасни места, на които предпочитам да се намирам в момента.
Гласа й беше някак тих и измъчен, а очите й отново се насълзиха, но тя побърза за пореден път да погледне нагоре, надявайки се така да ги спре, ако решат да потекат. За момент успя, защото имаше чувството, че ако само мигне, щеше да остави мокри следи по бузите си, но точно в момента владееше положението, макар и с последни сили.

by **Dealer** Пон Май 20, 2013 9:36 pm

Добре де момичето явно си имаше доста причини да си отиде от този свят, но винаги се намират още толкова много за да останеш, защото дори при самоубийство точно преди да издъхнеш ще разбереш, че не е трябвало, но после ще съжаляваш, когато отидеш вече там от където няма връщане.
- Благодари ми за това, че ти дадох шанс за живот. Никога не знаеш какво може да ти се случи. Съдбата е капризна - отвърна Александрия и погледна пред прозореца. Не че се виждаше нещо. Беше тъмно, а в лагера имаше лампи само във вътрешният двор и в коридорите и стайте. - Погледни мен - посочи за пример себе си. - Насъдена съм тук където трябва да търпя тази греховна измет вместо да съм до баща ми - отвърна с отвращение в гласът си. Той каза, че й прави подарък с това, но се предполагаше, че подаръците се хубави. Не нещо от сорта да те забутат във военен лагер. Че какво й беше направила на скапаната съдба, че трябваше да я подреди така гадно.
- Впрочем нека ти се представя - отвърна нефилимката й се изправи пъргаво за да се раздвижи и така можеше да види момичето. - Александрия Ренесансия - усмихна се широко сигурна, че ще да я разпознае. Сигурно си имаше страхотна репутация в техният лагер. Греховният нефилим или нещо от този род. Нямаше представа, но й не смяташе да разбира от първа ръка, като отидеше там.

by Sponsored content

Стаята на Сторм.

Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.