Стаята на Сторм.

За щастие Сторм нефилимката скоро се успокои и заспа дълбко и тогава и той се успокои, но му беше малко трудно да заспи тъй като нефиримкато беше доста активно същество нощем. Въртеше се накъде ли не и често го подритваше или мърмореше разни неща страни и неща, който нямаха никакъв смисъл... например за някакви маймуни по лгелото. Беше наистина сладко, но последната заета от нея поза за спане... доста го притесняваше. Нямаше проблем с крачето й между неговите, но ръката й и беше доста на неудобно място. 
За това леко и внимателно я примести поставяйки я до тялото й и по-късно започна да се отпуска я да затваря очи и по-късно вече и той беше заспал. Той не  беше от много бурните и хич не се въртеше много, но за сметка на това спеше доста дълбоко, защото стоеше много време буден.
***
На сутринта към 10 часа можехте да видите една наистина интересна гледка. Сторм беше в средата на леглото обърнат с гръб към нефилимката, която на свой ред беше сложила крака върху него и провесила глава от другата страна на леглото.

За щастие Сторм нефилимката скоро се успокои и заспа дълбко и тогава и той се успокои, но му беше малко трудно да заспи тъй като нефиримкато беше доста активно същество нощем. Въртеше се накъде ли не и често го подритваше или мърмореше разни неща страни и неща, който нямаха никакъв смисъл... например за някакви маймуни по лгелото. Беше наистина сладко, но последната заета от нея поза за спане... доста го притесняваше. Нямаше проблем с крачето й между неговите, но ръката й и беше доста на неудобно място. 
За това леко и внимателно я примести поставяйки я до тялото й и по-късно започна да се отпуска я да затваря очи и по-късно вече и той беше заспал. Той не  беше от много бурните и хич не се въртеше много, но за сметка на това спеше доста дълбоко, защото стоеше много време буден.
***
На сутринта към 10 часа можехте да видите една наистина интересна гледка. Сторм беше в средата на леглото обърнат с гръб към нефилимката, която на свой ред беше сложила крака върху него и провесила глава от другата страна на леглото.

Сторм се разбуди леко, но беше само за малко. Но после нещо пак го размърда, като местеше ръцете му и той се зачуди сериозно какво за бога става тук. Отвори очи за малко, но пак ги затвори бързо, заради слънцето. Размърда се усети, че беше прегърна нещо... или някого. А ръката му беше на нещо меко и гладко. Отвори очи обърщайки глава на ляво. И първото, което видя беше една красива руса главица, а после усети сладък познат аромат. 
Отвори очи още по-широко, когато осъзна кого прегръща. Тя ли ги беше нглсила по този... начин? Беше кхм... тъпо, странно, но и по някакъв начин сладко. Господи колко се беше променил за толкова кратко време. Това беше ужасно... е зависи от гледната точка, но неговото старо Аз би казало, че това е ужасно...
Погледна часовника и видя, че пак е пропуснал тренировката, но той вчера се беше изяснил с учителите на съвета, че не може да оставя нефилимката сама и трябва да я пази денонощно. Погледна отново часовника и реши, че е най-добре да закусят... но се сети за сутрешното бягане, но хич не му се бягаше, като можеше да си остане цял ден тук със малката нефилимка... 
Изведнъж усети как в просънца... или може би нарочно Рейч отърка крачето си в слабините му и в плътта между краката му... Ето тук вече я оплескаха.

Рейчъл искрено го изненада доста приятно като за сутрешен поздрав. Не знаеше от къде и дойде смелоста на нефилимката, но му хареса. Най-вече тогава когато започна да се отърква в ерекцията му, която се зарадва на вниманието, което й отдаваха. Ръцете му почнаха да се плъзгат по-малкото й телце и бързо усети възбудата й, която явно я стресна малко и тя бързо спря и се изправи в седнало положение в скутът му, което бързо му даде гледка към подпухналите й и зачервени очи. Можеше спокойно да се маскира, като вампир за хелоуин.
Като я видя в такова ужасно състояние ерекцията на демона веднага спадна и се почувства ужасно заради това, което й беше причинил, но не знаеше как да се извини, а и той не правеше така и му беше повече от странно. Чувстваше ужасно не на място в момента, защото знаеше, че е виновен, но не можеше... или не искаше... и той не знаеше, защото но просто стоеше и просто я гледаше тъжно и не обелваше дума. Никога не се беше извнявал за нищо. Винаги е заставал плътно зад решенията си и винаги се е гордял с добрата се преценка, но сега му идваше да се удари много силно заради глупостта, която беше направил. 
Изправи се в седнало положение опитвайки се да се накара да каже нещо, но просто не можеше. Прокара пръсти през лицето й надолу по един кичур от косата си и сведе поглед надолу.
- Как си? - само това успя да излезе от устата му.

Сторм се чувстваше доста зле заради това, което й беше причинил и думите й го зарадваха и натъжиха едновременно. Зарадваха го, защото явно вече не му се сърдеше и явно чувствата й бяха достатъчно силни, ча да му просто дори това. А натъжиха точно защото му прощава толкова бързо. Тази нейна превързаност го плашеше, защото и той беше започнал да изиптва същото, а той не беше по тези неща и нямаше представа как точно да постъпи и дали щеше са успее да укрие чувствата си от Луцифер? И по-важното можеше ли да позволи нещо да й се случи?
Остави я да задълбочи целувката и да прави това, което на нея й харесва, защото смяташе, че поне това й дължеше след всичко причинено... и може би една хубава закуска, като този път поръча повече плодове... Ще се направи на много гладен.
- Ще поръчам закуска - каза той усмихвайки се и откъсвайки устни от нейните, а тя само кимна. 
Сторм я отмести от себе си оставяйки я да седне до него на леглото, а той отметна завивките и стана прокарвайки ръка през косата си и отивайки до телофона с вътрешната линия. Вдигна слушалката и набра един телефон и бързо поръча. Две закуски с повече плодове и затвори телефона преди да отговори някой както винаги.