Стаята на Сторм.

by **Storm** Чет Май 16, 2013 12:33 am

First topic message reminder :

Стаята на Сторм. - Page 3 Gothic-inspired-bedroom

Стаята на Сторм. - Page 3 Luxury-black-gothic-bathroom-decor

by **Storm** Вто Май 28, 2013 3:50 pm

Когато Сторм отвори вратата видя как очите на момчето се разшириха от изненада. Явно беше видя Рейчъл полугола. Супер сега дори щяха да плъзнат и слухове. Той взе таблите бързо и едва не изсипа съдържанието на чинийте и трясна доста силно и грубо вратата на момчето преди да е казал нещо. Защото беше сигурен, че щеше да го фрасне.
Остави тdблите на масичката и седна на дивана и... не знаеше какво още чака. Рейчъл да излезе ли? За бога какво му ставаше. Не беше свикнал с компания в стаята си. Е беше, но не обядваха и не закусваха заедно. Тя излезе от банята още по риза и тъкмо щеше да й каже да се облече, когато на вратата отново се почука. Сторм стана раздразнено и отвори вратата и пред лицето му се появи един от демоните преподаватели.
- Господине може ли да поговорим? – изсъска той на демонски. Явно искаше да е дискретен пред непознатото момиче. Сторм го избута навън и затвори вратата зад себе си и се облегна на нея. Тоя сега какво искаше?
- Какво има? – продължи разговора на демонски.
- Ами... – започна той явно притеснен. – Носят се разни слухове...
- Какви слухове? – гласът и тонът на Сторм бяха резки и режещи.
- Че в стаята ви е дъщерята на Михаил – отвърна той леко притеснено, но поне говореше бързо и не овърташе. Сторм изръмжа нервно и извъртя очи. Александрия.
- И?
- Ами някой подозират, че вие... я държите само за себе си сир – каза демонът докато му хвърляше притеснени погледи.
- Беше ми наредено да я пазя жива, здарава и непокътната докато Луцифер дойде. Това й правя. Ако някой има други подзрение нека ги изкаже пред мен – отвърна сериозно и скръсти ръце пред гърдите си.
- Аз... аз... Да сир разбира се. Съжарявам за притеснението – каза кимайки нервно демонът и тръгна надолу по коридора.
Сторм се дръпна от вратата обърна се и рязко влезе в стаята и пред очите му веднага се изпречи Рейчъл, която беше още по риза. И тъй като онзи отвън доста го раздразни той веднага се изрепчи на нефилимката.
- Аз не ти ли казах да се облечеш?

by **Rachel ❤** Вто Май 28, 2013 7:37 pm

Тъкмо беше решила да се настани сама до него, когато на вратата отново се почука и някакъв мъж започна да съска или поне на нея така й се стори. Рейч се намръщи и след като демоните излязоха, тя се настани на диванчето и започна да си взима по мъничко от всяка чиния, защото беше прегладняла, но не искаше да бъде некултурна, затова и прикриваше следите си, все едно наистина го чакаше, за да ядат заедно. А и честно казано, след снощи й се искаше да закусят заедно, което се надяваше да доведе до намирането на общ език. С нея беше лесно, тъй като самата тя си беше доста добронамерена и бързо прощаваше, но Сторм … той беше истинско предизвикателство.
Облиза пръстчетата си, тъй като не бе използвала вилица, но този път само за да не си проличи, че беше яла, а и така беше по-сладко. Все пак останаха малко мазнички, затова и притичка до банята, като ги изми, но когато излезе отново, демона се върна и веднага я скастри. Рейчъл изтръпна, защото усещаше, че не беше в настроение и можеше тя да го отнесе, но за да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца … или поне така беше чувала. Затова и го погледна недоволно, сякаш му се караше с поглед за тона му, който наистина не бе като за гости.
- Казах ти, че нямам дрехи – сопна му се бързо тя, като после го скастри – Не може всеки път когато някой те ядоса да си го изкарваш на мен – след което се приближи плахо към него, преглътна шумно и съвсем леко докосна ръката му – Много по-бързо ще ти мине, ако просто споделиш с някой.
Личеше си, че я е страх, но въпреки всичко още не се бе отдръпнала. Искаше й се да го промени, да му помогне по някакъв начин и поради неясна за всеки причина, продължаваше да си мисли, че самия той искаше да се промени. Може би грешеше, но си заслужаваше да пробва, защото в противен случай щеше да се обвинява, че бе отказала помощ на същество, което се нуждае от нея. Просто си беше такава.

by **Storm** Вто Май 28, 2013 8:02 pm

Сторм беше искрено и не приятно изненадан от изрепчването на малката от което му стана още по-червено пред очите. Това момиче не се научи, че когато е ядосан, по-добре да се скрие под леглото и да изчака там поне няколко часа. Тя да не мислеше, че е тук на гости и може да му говори така както си поиска. На всичкото от горе и на психолог му се правеше... О и докосване колкото и да беше приятно усещането попринцип го изкара от кожата му.
Той извъртя бърза ръка, така че да я хване здраво за китката и я стисна извъртайки я на една страна, като съвсем забрави, че трябва да е жива и здрава.
- Ти какво да не си психолог – тя стисна очи и се опита да размърда ръка, но захватката му беше сигурно 100 пъти по-силна от нейната. – Май пак започна да забравяш къде се намираш. Нека ти припомня – каза демонът със злобна усмивка на лице. Изведнъж за няколко секунди той я притисна до едната колона на леглото с тяло, а с една ръка извиваше нейната. – Ти си в лагера на антихристите и си затворена в стая си един доста избухлив демон – изсъска той в ухото. – Сега спомни ли си? – попита съркастично той.
Дръпна се рязко и тя падна на земята. Погледна я отгоре за няколко секунди и отиде и седна на дивана, но вече хич не му беше до храна. Беше изнервил ужасно много и пак беше станал груб с нея. Какво щяха да си играят на добрия и лошия Сторм. Денем –лош, вечер – добър.

by **Rachel ❤** Вто Май 28, 2013 8:22 pm

Рейчъл съжали много бързо за всичко, най-вече за това, че се опита да го накара да се почувства по-добре, но вече беше късно. Стисна зъби и изтърпя каквото й беше приготвил, като веднага щом се отдръпна от нея, тя се изсурка от другата страна на леглото, скривайки се от него. Само русата й главица се виждаше, която бе свела надолу, заровила лице между коленете си. Този път нямаше да плаче, но и нямаше желание да му се мярка нито сега, нито когато и да е било. Очевидно не можеше да реши дали иска да е лош или добър, а може би просто си играеше с нея, когато му е кеф, а когато се ядоса, си изливаше целия гняв върху крехкото й тяло, а понякога върху съзнанието.
Малкото ангелче остана скрито там доста дълго време, като вече нямаше никакво желание да яде. Тъкмо нямаше да се мъчи с бръснарски ножчета и разни други глупости, които можеха да я убият. Щеше да умре или от глад или от стрес по време на гнева му. Но което и да се случеше, й се струваше някак дълго и мъчително. За момент се замисли дали е беше по-добре, ако Луцифер вземеше да дойде по-скоро. Този въпрос наистина я човъркаше, но до сега не беше успяла да намери подходящ момент да го попита, а вече беше сигурна, че въобще няма и да му проговори … не и с цел да води разговор с него. Най-много да отговори на някой негов въпрос и това щеше да бъде всичко.

by **Storm** Сря Май 29, 2013 9:08 pm

Сторм седеше на дивана и се опитваше да се успокои мислейки за разни разсейващи неща, като новините от света на хората, смяната на водещите в новините, глобалното затопляне и все такива глупости, който уж го разсейваха, но не можеше да отдели очи от русата главица, която се поддаваше иззад леглото му. Просто не знаеше какво да прави вече. Планът му сигурно беше абсолютно пропаднал, но и тя си заслужи това. Заслужаваше и много повече. Това че един път се е държал мило не значи, че може да му говори все едно му е майка.
Погледна към яденето и вече беше изгубил апетитът си. Просто искаше да излезе и да тренира, но не можеше да я остави сама тук. А да извика Александрия не ставаше, защото те бяха на обяд и тя веднага щеше да мрънка, че не е яла... И тогава му скимна нещо наистина ужасно, но все пак запомнящо се от негова страна.
Стана и написа набързо един есемес и го изпрати ставайки и отивайки, до гарбедороба. Събу панталона и облече един анцунг и после обу маратонките. Навлече един потник и сега оставаше само да изчака прекрасна Алекса да се цъфне...
Не изчака много. Трябваха им 5 минути на хората му да я доведат, а и тя знаеше пътя до стаята му на изуст. Когато се почука на врата той направо изхвърча до там, а и още беше ядосан и доста рязък за това бързаше. Отвори вратата и я видя облечена в дълга бяла туника и черни ботуши до коленете нищо, че беше юни.
- Алекса ще заведеш Рейчъл заедно с теб на обяд – каза каза Сторм и тръгна да излиза, а Алеккса го хвана за ръка.
- Какво? Ама ти сериозно ли? Как... – не я остави да довърши.
- Да сериозно. И ако стане нещо ти си отговорна – връчи и целият товар той и тръгна надолу по коридора доволен. Хем щеше да накаже Рейчъл, хем щеше да даде урок на Ренесансия. Нали баща й искаше тя да има повече отговорности, а и тя се целеше високо...

by **Dealer** Сря Май 29, 2013 9:34 pm

Алекса нямаше представа, защо Сторм я измъкна от час 5 минути по-рано е поне не беше по време на обяда, защото умираше от глад и едва издържаше да не припадне. Пожeла си каквото и да ставаше да свършва по-бързо и няколко минути по-късно разбра какво са имали предвид хората, когато кажеха внимавай какво си пожелаваш. Едва беше почукала, когато Сторм отвори и й заяви, че трябва да заведе Рейчъл на обяд, а едва ли имаше предвид да отидат в някой скъп ресторант в града. Изражението й беше все едно са я ударили с мокър парцал! Опита се да възрази, но той дори не я остави да довърши, а и стовари цялата отговорност и си тръгна надолу по коридора, а тя седеше, като застреляна.
Обаче бързо се освести и погледна към стаята, в която Рейчъл седеше до леглото на земята и я гледаше стреснато. Мамка му.
- Изчакай ме тук! – каза Али и затвори вратата на стая.
Едва ли не тичаше през училището до момичешката спалня. Рейчъл беше само с една риза, която беше доста грозна, а да отиде с онази рокля беше направо абсурд. За това отиде и 10 минути търсеше една нейна стара тениска и едни маратонки, който дори не беше обувала, а бяха като резерва за тренировки. Взе и едни дънки, който на нея й бяха малки, така че на Рейчъл щяха да й са тамън. Взе и едни не отваряни бикини и сутин комплект, който беше купила на скоро и бяха доста нормални. Напъха всичко в една торба и се върна по обратния път тичайки.
В стаята и Рейчъл още седеше на същото място до леглото. Погледна часовника. Столовата отваряще след няколко минути. Остави пликът до главата на Рейчъл на леглото и я погледна, но просто не можеше да задържи погледът си на едно място нито себе си. Почна да обикаля насам натам.
- Облечи се, моля те - каза Али докато крачеше и се чудеше дали можеше да защити Рейчъл от целият лагер. Беше сигурна, че ще я пази, но все пак нямаше как да се справи със всички. Спря се и погледна към Рейчъл, която беше станала. – Добре слушай. Ще стоиш плътно до мен няма да се отделяш дори и за секунда и при никакви обстоятелства – това беше първото и най-важното. – Второ не ги гледай. По-добре гледай земята, защото иначе ще те разкъсат с поглед – това й напомни на нейните първи хранения в тази столова и беше наистина мъчително. – Не говори и просто прави това, което ти казвам. Не знам дали биха посмяли да ти направят нещо или не – това го каза съвсем искрено и доста не сигурно, защото нямаше представа как ще реагира тази измет.

by **Rachel ❤** Чет Май 30, 2013 10:16 pm

Рейчъл понечи да й обясни, че не яде риба, но Алекса изглеждаше доста настоятелна, като набута чиния под ръцете й, която за щастие се заспали. Добре де, не беше за щастие, но малката нямаше никакво желание да я изяде животното, затова и въпреки, че се стресна, се зарадва че точно тази чиния пламна, а не плодовете й. И все пак нямаше никакво време да реагира, тъй като братовчедка й я задърпа бързо на вън, но опита й да я изведе от тук се оказа неуспешен. Ангелчето изтръпна, като се залепи притисна в „бавачката” си, надявайки се да я избави от бедата, която се бе надвесила над тях, но вместо това се намеси някой друг, който я остави силно изненадана.
Погледна към Сторм, като усети как Али я задърпа, но дори когато минаха покрай него, Рейч не свали очи от неговите. Той също я гледаше и можеше да види колко разочарована бе от него, но това едва ли щеше да го трогне. Тя просто бе достатъчно наивна, за да си помисли, че той може да се държи зле с нея, но не би я поставил в подобна ситуация. Да, грешеше, но не че не го разбираше, а просто нямаше желание да го приеме. Искаше й се да вярва, че е останало поне нещо добро в него и тази вяра сякаш се бе засилила, когато той й сподели, че е бил ангел, но това май вече не означаваше нищо за него.
Вратата се затвори пред лицето й, но и Алекса продължаваше да я дърпа, запътила се към стаята, като й говореше нещо, но Рейч бе прекалено заета да гледа назад, където б видяла демона. Най-накрая погледна напред, като осъзна колко бързо ходеше и направо се зачуди как не се бе пребила до сега. Започна да гледа в краката си, като най-накрая стигнаха до спалнята, която едва напускаше и това някак я потисна. Е … беше по-добре от столовата, затова и не каза нищо, като просто седна на края на леглото и зачака нещо … някаква заповед. И без това едва дишаше без разрешение.

by **Storm** Чет Май 30, 2013 10:45 pm

Сторм може и да остави цялата отговорност на Алекса, но просто нещо го спря да отиде да тренира, а ги проследи и ги наблюдаваше в столовата. Този Борис щеше да тича тройно повече на следващата тренировка. И по-добре, че ги проследи защото Алеска едва ли щеше да са справи със всички ученици за да спаси Рейчъл. Сладе като той се намеси и ги спаси Алекса поведе Рейчъл към стаята му, а той остана за малко в столовата и огледа бавно учениците, който бяха забили погледи в чинийте си и не гъкваха.
Тръгна след няколко секунди, но не бързаше много, но пак правеше характерните за него широки крачки. Опита се да се забави колкото се можеше повече, но по пътя срещна Александрия, която беше с широка усмивка на лице.
- Луцифер ме пусна за уикенда да излезна - каза тя щастлива.
- Какво? - това беше ново.
- Пусна ме на малка ваканция за уикенда. Всъщонст тръгвам веднага - каза тя и го подмина все едно той не беше директора. Но все пак щом Лу е казал, а и тя не би го излъгала за нещо такова. - О, и ще вземе пикапа- каза тя и за нещастие той не можа да възрази защото тя вече беше забегнала да си събира багажа.
Може би вместо повишение той също би поискал ваканция. От хиляда години например.
Влезна в стаята си и видя Рейчъл, която седеше на леглото Беше наистина унила не като сутринта или вчера вечерта.
- Добре ли си? – попита той докато отиваше до истиналата храна, но и така можеше да я изяде.

by **Rachel ❤** Чет Май 30, 2013 10:57 pm

Рейч остана тиха и кротка на мястото си, докато Алекса говореше по телефона и звучеше доста развълнувана, но малката не обичаше да слухти, затова и не се опитваше да разбере, какво точно говореше братовчедка й. сигурно бе нещо доста важно за нея, тъй като звучеше необичайно щастлива, но все пак не се намеси, докато не й обясни, че заминава за целия уикенд. Малката направо изтръпна, чудейки се как щеше да се справи без нея, но не й го показа по никакъв начин, тъй като нямаше желание да й разваля настроението. Вместо това се насили да се усмихне, като й пожела приятно прекарване, въпреки че не знаеше какво точно щеше да прави. Е … нямаше да е толкова весела, ако не беше нещо приятно, нали?
Остана си все така кротичка на леглото, чудейки се какво да прави, тъй като не очакваше демона да се прибере така рано, но той отново успя да я изненада. Влезе в стаята и я погледна, а после тръгна към храната, но не си замълча, а дори я попита как е. Звучеше й загрижен и въпреки, че това изглеждаше толкова приятно от очите на Рейч, тя нямаше никакво желание да му повярва. Погледна го все така тъжно, сякаш някой бе изтръгнал нещо от нея, но този път нямаше сълзи … просто болка в очите.
- Какво значение има? – попита тя все така унило, но без да отмества поглед от неговия – Ти знаеше какво ще стане – каза някак обвинително, но без да му се кара или нещо подобно – И затова ме прати там.
Думите й звучаха по-скоро сякаш току що бе разбрала горчивата истина и всеки момент щеше да изпадне в някаква депресия. Но просто чакаше отговора му, от който разбира се щеше да зависи състоянието й след малко.

by **Storm** Чет Май 30, 2013 11:24 pm

Думите на малката бяха леко обвинителни, но не му секараше или нещо подобно просто изказваше факт, който си беше повече от факт. Не беше сигурен, че е знаел какво ще стане, но вътрешно знаеше, че всеки антихрист щеше да иска малко от едно чисто същество, като нея. Нали така се беше случило с Алекса, но тя беше силна и дарбите й предразполагаха към бой не като Рейчъл. Не че й знаше дарбите, но едва ли бяха някой бойствени .
- Да така е – каза той докато гледаше Рейчъл с изпълнени от болка очи, но не показа признаци, че се е троганл. – Но мислех, да ви оставя съвсем сами, но не го направих, нали? – попита той и погледна към таблата и взе ябълката от нея и захапа и отхапа едно парче и го сдъвка и пръглатна. Облегна се назад на дивана и погледна Рейчъл, която още го гледаше.
- Защо кроиш надежди за мен? – попита я най-изненадващо той. Сигурно защото сега беше разбрал, защо е разстроена. Крояла е надежда, че той е добър. Е след вчерашната случка нямаше как да не го прави.
Но и тя трбаваше да се е сетила, защо е такъв. На никой мъж не му е приятно да го отхъврли младо, красиво, умно и девствено момиче. Разбира се той знаеше, че това е възможно да стане в началото, но все пак трябваше да играе ако искаше нещата да се получат, а днес обстоятелствата се бяха стекли така че на него му беше лесно да играе.

by **Rachel ❤** Чет Май 30, 2013 11:50 pm

Наистина я заболя от отговора му и дори онова подобие на оправдание, което вкара неочаквано, не я накара да се почувства по-добре. Беше я хвърлил на лъвовете, без дори да мигне, а сега се опитваше да се изтъкне като някакъв спасител, което можеше да я размекне, ако не я беше пратил там, без нейното желание. Но очевидно и той имаше въпроси, които пък не успяха да я изненадат. Беше сигурна, че и Алекса щеше да я попита това, ако онова наперено момче не се беше наместило на масата им. Но какъв беше смисъла да му отговори, след като той нямаше да го оцени, а дори можеше да й се изсмее.
- Защото беше тъжен – каза съвсем искрено тя, но най-накрая отмести поглед от него, защото не искаше да види колко подигравателно щеше да я погледне.
Още не можеше да си избие от главата погледа му, когато й каза, че е бил ангел и погледна нагоре към небето. Имаше чувството, че сърцето й се сви в този момент и беше сигурна, че го болеше, но бе прекалено горделив, за да го покаже. Бързо смени темата, въпреки че Рейч продължи да мисли само за това. Искаше й се да смекчи болката, но нямаше да успее, ако той не й позволеше да го направи. Затова и сутринта се опита да му помогне, въпреки че имаше някакво гадно предчувствие, че това ще се случи. И все пак бе готова да се пробва заради него. Точно и заради това я болеше толкова много от постъпката му. Не искаше помощ, нито милост от него, но нямаше и желание да усеща омразата му.

by **Storm** Пет Май 31, 2013 12:08 am

Ооооо щом беше помислила, че е бил тъжен явно добре си е изпълни ролята. А и явно наистина я беше грижа щом беше толкова тъжна. Той реши, че трябва да продължи да играе на ролята си и за това смени отново темата, като заговори за нея.
- Така и не разбрах дали си добре – каза той и отхапа от сладката ябълка и бавно сдъвчи и преглътна докато я гледаше, но тя се беше обърнала с гръб. – Е ? – каза той, но не получи отговор явно наистина беше обидена. Толкова добра ли беше всъщност. Че чак искаше да помогне на демон. Баща й едва ли щеше да го одобри, но той не беше тук, а и тя нямаше какво друго да прави.
Реши, че е време пак да го играе добър, въпреки че беше още ден. Остави ябълката на таблата и стана и се приближи към леглото на което седеше Рейчъл и мина пред нея, но тя беше навела глава. Той клекна пред нея, но тя отказваше да го погледне. За това той сложи ръка под брадичката й и я накара да го погледне.
- Не разбрах дали си добре – каза настойчиво той. Опитвайки се да й внуши без да й бърка в съзнанието, че това е важно за него и иска да знае.

by **Rachel ❤** Пет Май 31, 2013 12:43 am

Чу го много добре, но реши, че няма смисъл да му отговоря. Най-вероятно я питаше само за да не се издъни пред шефа си, който очевидно я искаше цяла целеничка. Добре де … слухтеше от време на време, надявайки се да чуе кога ще дойде, защото чакането беше това, което я измъчваше. Но Сторм бързо я откъсна от мислите й, като се приближи към нея и дори клекна, за да може да види очите й. Рейч продължаваше да го отбягва, но щом усети пръстите му на брадичката си, се подаде веднага, без да се нуждае от въздействие. Сърцето й заби лудо, като с удоволствие установи, че той не бърза да я пусне.
Погледна го в очите, които бяха толкова красиви, че ако можеше щеше да се взира в тях цяла вечност. Наистина странното беше, че Тони винаги е бил добър с нея, но тя никога не бе погледнала на него по такъв начин. Може би защото се грижеше за нея още от бебе. Но демона … имаше нещо така красиво в очите му, което я караше да се замайва от прелестта им. Искаше й се да го гледат все така мили и нежни, точно както й се виждаха в момента. Затова и най-накрая поклати положително глава, като му даде отговор, но не беше само това.
Усети как сърцето й забърза още повече, този път от притеснение. Наистина се страхуваше, че той щеше отново да извие ръката й, но просто желаеше да усети топлината му. Затова и вдигна ръката си като върха на пръстите й съвсем нежно докоснаха китката му, докато не спираше да го гледа право в очите, като някоя плаха сърничка. Най-накрая осъзна, че точно в момента нямаше да го направи, затова и нежно уви пръсти около китката му, като усети и пулса, което я накара да отдъхне успокоително. Продължи да диша някак тежко, гледайки го все така тъжно в очите, но докосвайки го се чувстваше малко по-спокойна.

by **Storm** Пет Май 31, 2013 1:04 am

Сторм се усмихна нежно когато тя кимна положително. Всъщност наистина се почувства по-добре, защото онзи огън може да я опарил накъде. Беше наистина близо. Но за негово и нейно щастие тя беше добре.
Сторм продължаваше да я гледа в очите, тя не сваляше поглед беше като хипнотизирана. Стоеше и просто не спираше, да го гледа очаквайки от него най-лошото. Тя вдигна ръка и леко го докосна по китката и изчака малко, защо явно смяташе, че той отово ще й извие ръката, а и се разбираше по уместеният пулс, който той слабо чуваше. Когато разбра, че този път няма да я нарани обви стабилон пръсти около китката му.
Ръцете й бяха толкова малки, но все пак топли и нежни, като на малко дете. Беше същински ангел. Само по безкрайното състрадание можеше човек да разбере,че тя е наполовина човек. Някой ангели бяха наистина състрадателни и не бяха войни, но едва ли биха съжалили и биха опитали да помогнат на един демон.
- Не трябваше да те пращам там – каза той и изражението му стана пак някак без изразно и погледна на другата страна ставайки и отивайки пак дивана. Трябваше да й остави малко лично пространство все пак. А и нали беше садистичен демони и не трябваше да показва чувствата си!
Добре го играеше за сега, но нямаше много време ако искаше да изпълни планът си. Взе отново ябълката и отново започна да я яде.

by **Rachel ❤** Пет Май 31, 2013 1:22 am

Чу думите му и направо се разтопи като кашкавалче, но точно когато се разнежи, той отново се отдръпна от нея и това бързо я натъжи. Проследи го с поглед, като видя как се настани на дивана, но все още не знаеше какво да каже, затова просто го погледа как ядеше. Искаше й се да остане по-дълго така близо до нея, но не можа да каже нищо, докато най-накрая не й дойде или най-брилянтната идея, или най-ужасната, която се бе зараждала в тази красива руса главица. Но все пак реши да му я сподели, оставяйки го той да реши дали си го биваше. Разбира се, можеше просто да каже „Не” и тя пак да се примири кротко.
- Изведи ме навън – каза тя някак плахо, но силно развълнувано, като срещна неразбиращия му поглед – Искам да ме изведеш из лагера, но не Алекса, а ти … сега, докато е още светло. Искам поне за две минути да видя какво е всички да ме гледат, но на мен да ми е хубаво, а те да са тези, които се страхуват и седят с приведени глави.
Звучеше като някой различен човек, покварен. Някой, който искаше да причини болка на другите. Но тя не искаше точно това. Желаеше да им покаже какво е да си на нейно място, като някакъв вид наказание, каквото вече си бяха заслужили. Разбира се, никой не можеше да разбере колко е тежко да си на нейното място, но и това им беше достатъчно. Не очакваше да породи някакво съжаление към себе си, тъй като единствените чувства, за които я беше грижа, бяха тези на демона. Имаше нещо в него, което нямаше да й позволи да се откаже да му помогне, каквото и да станеше, та ако ще да умре, опитвайки се да го промени.

by **Storm** Пет Май 31, 2013 10:47 pm

Когато чу думите на Рейчъл Сторм едва не му светнаха очичките от вълнение. Това място хич не й действаше добре щом искаше хората да навеждат глави докато тя минава. Та това беше само началото по-късно можеше и да го излъже, че някой я е наранил и той да го пребие. Разбира се той щеше да го направи ако това щеше да я поквари. Нали това беше пъкленият му план. Сега просто му трябваше причина за да я изведе навън. Впрочем от одавне не е обикалял класовете по време на час.
Сторм остави ябълката си на таблата и стана, обаче без да показва големият си ентусиазъм.
- От доста време не съм проверявал как работят учениците, а не мога да те оставя сама тук -каза демонът и я подкани да излезнат
***
Реши, като за началода мине през часовете по "История на света", която се изучаваше много стриктно, въпреки че някой го имаха за даденост. Както винаги Сорм не почука преди да влезе в часа , а направо отвори вратата и всичко го погледнаха. Харолд, който преподаваше го поздрави а Сторм само му кимна и отиде да види учебникът, от който учеха в момента.
Прелисти няколко страници назад и тъкмо щеше да оглежда учениците, когато на вратата пристигна един закъснял ученик и не му беше нужно да вдига глава, за да разбере кой е.
- Борис кажи ми какво са триезичниците – каза Сторм и погледна напереният ученик, който сега щеше да се насере в гащите от страх. Явно много са се разпуснали!

by **Storm** Пон Юни 03, 2013 1:37 am

Докато вървеше през училището към стаята си привидно Сторм не издаваше абсолютно нищо. Беше със същото сурово и властно изражение. Но отвътре се разкъсваше и измъчваше в разни мисли, догадки и теории. Ами ако успееше да вкара Рейчъл в леглото си какво? Ами ако на Луцифер му трябваше девствена. Може би трябваше преди това трябваше да съгласува планът си с него. Може би да я опорочи и да я върнат така на Михаил щеше да бъде истинско отмъщение. Но как щеше да се чувства Рейчъл след това? Използвана, изоставена и предадена. Точно както той се чувстваше след като Антъни го предаде на ангелите. Може ли да причини същото на другиго. И то точно на това прекрасно и непокварено от никой до сега същество.
Отговорът – не знаеше.
Когато влезнаха в стаята той не я слушаше много. Чу думите баня, хавлия и книга и той просто кимна, докато отиваше към гардероба и секунди по-късно чу отварянето и затварянето на вратата. Вместо да се преоблече той отиде и взе някаква книга от рафтовете. Седна дивана и отвори. Беше оцелил „Божествена комедия“ на Данте и беше отворил точно на часта Рай. Това да не бше накакъв знак от скъпият му татко?
Започна да чете, но без да разбира думите. Умът му беше зает с други мисли. Просто не спираше да мисли колко наранена щеше да е Рейчъл, когато я предадеш. Познаваше чувството и вече не беше сигурен дали иска същото да се случи на друг.

by **Rachel ❤** Пон Юни 03, 2013 1:55 am

Рейч взе кърпата и книгата, като ги занесе в банята, а след това отиде до диванчето, където в края седяха дрехите, които й беше оставила братовчедка й. Взе си само бикини и ризата, с която спреше, като отиде към банята с тях и пусна топлата вода да пълни ваната. Сложи старото бельо в коша за оране, а дрехите си остави на една страна, тъй като ги бе носила само днес, а и нямаше достатъчно, че да ги сменя на няколко часа. Напълни ваната с разни глупости, като най-накрая се потопи, но преди да се изкъпе възнамеряваше да почете малко. Още помнеше как Сторм бе влязъл в главата й и я бе накарал да вижда разни работи, затова и не можа да се отпусне веднага, но ето че вече водата беше студена, а малкото ангелче седеше в банята повече от два часа.
Вдигна крачетата си и след като видя, че пръстчетата й се бяха сбръчкали, реши че е време да се изкъпе и да излезе. Пусна книгата на земята, като се изправи и започна да сапунисва тялото си, но тъй като нямаше нищо нейно там, ползваше нещата на демона. Като цяло обичаше мъжките аромати, най-вече неговия одеколон, но имаше вероятност да й се навика, ако го използваше за парфюм, затова реши да не пипа нищо, което не й трябваше. Може би щеше да го попита, ако беше в добро настроение и ако самата тя събереше смелост да говори нормално, след случилото се.
Вратата се отвори, като в стаята навлезе свежо ухание на разни шампоани и всичко друго, което беше използвала. Рейч обаче не беше по хавлия, ами вече бе облякла ризата му и пристъпваше бавно на пръстчета, като босите й крачета се наслаждаваха на мекото килимче. Тръгна към него, като с леко притеснение се настани от другата страна на диванчето, но се чудеше дали да го прекъсне, защото очевидно четеше нещо. Предпочете да си замълчи, като започна да се оглежда, хвърляйки му по някой скрит поглед, но най-накрая се озова свита в ъгъла с вдигнати крачета горе, които прегръщаше, но не това бе най-странното – беше се втренчила в демона. Не както първите няколко пъти. Сега го гледаше с онзи нежен, изпълнен с обич любов, като леко се усмихваше, въпреки че се опитваше да седи сериозна.

by **Storm** Вто Юни 04, 2013 10:51 pm

Сторм седеше на дивана и се опитваше да вникне в смисълът на книгата, която беше чел милион пъти, но мислите му се отиваха на друго място. Най-вече към момичето в банята. Всъщност всички бяха за това. Искаше му се да проникне в мислите й и да я види от нейните очи, не че не я беше виждал, но тогава поводът не беше особено хубав... за нея. Лично на него много му хареса, но като се замислеше сега може би беше прекалено грубо...
Изведнъж в стаята нахлу нежна топлина и приятни аромати но този път не се ядоса, като му използва продуктите. Не я погледна, само я усети как се настани до него. След малко усети как се размърда, но още не я гледаше и все пак усещаше втренченият й поглед върху себе си, който не можеше да определи дали му харесва или не. Обикновено съществата не си позволяваха толкова да се втренчват в него и тази нефилимка изключително много се очудваше и в началото това го дразнеше, но сега не знаеше как да го възприеме.
- Не спираш да ме гледаше - каза той докато прелистваше книга, въпреки че нямаше представа до къде е стигнал, защото не вникваше и не преосмисляше текста. - Защо ме гледаш? - попита той изненадващо.

by **Rachel ❤** Сря Юни 05, 2013 12:09 am

въпросът му дойде малко изненадващо, най-вече след като очевидно не жалеше да я погледне, а това я притесняваше прекалено много. Не спираше да се чуди дали не го бе отблъснала с лекото си държание, което честно казано не й бе присъщо. Не знаеше дали има смисъл да се оправдава, защото не искаше да изглежда глупава и малка в очите му, ако беше сгрешила, но наистина се чувстваше зле. И все пак си бе нахално, както и горделиво същество, затова дори не мръдна, а напрегна русата си главица, за да измисли добър отговор, който в същото време да бъде и честен. До сега не го бе лъгала, макар и той да не заслужаваше всеки път да е честна, но тя просто си беше такава.
- Мисля, че подсъзнателно изпитвам удоволствие, когато те наблюдавам – призна тя, като сърцето й заби лудо, но усмивката изчезна от лицето й, а в думите й се долавяше някаква тъга. Искаше й се да я погледне, може би да й се усмихне, след това да я придърпа в прегръдките си и да я успокои. Но той не беше такъв, а и тя не искаше да променя точно това в него, тъй като студения му поглед беше нещото, което я привличаше. Бе свикнала да й се усмихват и да я обсипват с внимание, но той се държеше с нея като с жена – Мисля, че всичко това, което ме плаши в теб ме привлича – продължи тя с откровенията, без той да я пита, като се усети как гласа й затрепери, сякаш след малко щеше да заплаче – И останах с впечатление, че и аз те привличам. Не целувам всеки, който ми обърне повече внимание.
Гласа й изтъняваше все повече, затова най-накрая млъкна, преди да се е разплакала и с няколко дълбоки вдишвания се успокои. Искаше й се да продължи, но вече бе излишно, затова просто остана на мястото си и го погледна за един последен път, но доста продължително. Взираше се в него повече от десет секунди, като накрая погледна напред и се зачуди какво да прави. Сети се, че бе оставила дрехите си и книгата в банята, но все още имаше някаква надежда, че той ще й обърне внимание. Затова и не ставаше да ги вземе.

by **Storm** Сря Юни 05, 2013 1:11 am

Сторм нямаше представа какво да каже за тези самопризнания. Звучаха му много по-сериозно от това, което се опитваше да постигне спрямо нея и това не му допадаше. Принципно тя говореше само за привличане. Но както го казваше имаше чувството, че не е само сексуално. Всъщност щеше да се очуди ако само такова. Не беше от този тип момичета и го знаеше много добре, но все пак да надяваше да не стигне чак толкова дълбоко.
Затвори книгата и извърна глава към Рейчъл, която беше спряла да го гледа явно се беше почувствала ужасно неловко.
- И двамата знаем, че аз не съм за теб - каза той някак тъжно, но очите му бяха все така без изразни. Трябваха си доста опит и тренировки за да го постигнеш. Около един милион години стигаха, но това сега не е важно. Сторм видя, че тя се почувства още по-зле за това се премести до нея и сложи нежно пръст под брадичката й и я застави да го погледне. - Но не мога да отрека, че не ме привличаш много начини - каза той с лека усмивка на лице, която дори малко допусна до погледът си. Но дали това беше истинско или не? Дори той не знаеше.

by **Rachel ❤** Сря Юни 05, 2013 2:04 am

Знаеше, че е прав, но просто не искаше да приеме думите му, затова когато я докосна отново, тя изтръпна цялата. Искаше отново да усети устните му, които бяха така нежни и отдадени, сякаш не го интересуваше дали е грешно. А дали точно заради това не се притесни? Съмняваше се, че изпитва някакви силни чувства към нея, но дали просто не беше осъзнал, че това е прекалено грешно за нея. Искаше му се да му се изсмее в лицето, но не за всичко това, а за думите му по-рано. Не съжаляваше, че се бе опитала да помогне на демон, защото продължаваше да вижда нещо светло в него и то сякаш нарастваше. Нямаше да се откаже от него, както и да станеше, колкото и да се дърпаше, защото той можеше да не го осъзнава, но имаше нужда от нея.
- Защо тогава ме целуна, а после ме отблъсна? – попита тя последно, тъй като това бе единственото нещо, което искаше да знае – Разбирам, че ме целуна, защото те привличам. Разбирам и че ме спря, защото не е правилно. Разбирам как може едновременно да те привличам и да не е правилно, но не мога да разбера, защо ме целува, след като ще ме отблъскваш.
Гледаше го с онзи невинен поглед, като очите й изглеждаха толкова тъжни. Искаше да знае истината, но пък често й се случваше да съжалява, че е попитала за нея, след като я разбере. Затова и започна да се двоуми, чудейки се дали да не сложи край на този болезнен разговор или да остави най-накрая всичко да се разкрие. Беше прекалено нерешителна, затова щеше да остави проблема на него, като му даде възможност да й обясни или да се подаде на изкушението и да забрави за отблъскването.
- Ако аз те целуна … ще ме отблъснеш ли отново? – попита тя съвсем сериозно, като се надигна леко, а той усети как брадичката й се отдели от пръстите му. Затвори красивите си сини очи и разтвори леко устните си, като се приближи бавно към него, давайки му шанс да се отдръпне, ако това беше желанието му.

by **Storm** Сря Юни 05, 2013 10:16 pm

Сторм просто не знаеше как да й обясни, че на моменти просто не можеше да се контролира и единственото за което можеше да мисли е как да си го изкара без да я нарани. А това и беше единственото, което можеше да направи и да мисли след като ги бяха прекъснали в такъв момент като техният. Наистина му беше доста трудно.
Слушаше думите й и просто се опитваше да намери правилините думи, но нейните последни просто го накараха да спре да мисли, а да погледна към нея и най-вече към устните й. Имаше само няколко секунди да реши дали да се отдръпне или да я остави да го целуне. И чак сега осъзнаваше, че дори не беше в главата й... за това просто затвори очи и я остави да се приближи и да го целунепо нейният си начин.
Устните й бяха все така меки и топли. Салдки, като ягоди и му се искаше това никога да не спира. И точно во момента не можеше да мисли за последствията от всичко това. Това че явно се влюбваше в нефилимка, която явно щеше да бъде наренана по много начини. И сигурно доста от нанесените й удари щяха да бъдат нанеси от него. Най-много тези на сърцето й, но просто не можеше да мисли не искаше...
Обхвана лицето й с ръце и и се доближи до нея и се притисна в малкото й телце, но не направи нищо друго. Остави я тя да предприеме всяко друго по-драстично решение на този етап.

by **Rachel ❤** Сря Юни 05, 2013 10:43 pm

Не беше сигурна дали той щеше да отговори на целувката й, но когато усети устните му да се докосват до нейните, й стана ясно, че дори не се бе опитал да се отдръпне. Сърцето й заби лудо, може би по-силно, отколкото когато бяха в кабинета му, но този път не мислеше да прекалява, защото наистина не знаеше дали това не бе причината той да я отблъсне. Не искаше да гледа на нея като на лека жена, тъй като и тя самата не се намираше за такава, затова остави нещата в неговите ръце, решена да следва неговото темпо.
След като сложи ръцете си на лицето й и се приближи, тя реши да последва примера му и положи нежно ръката си на бузата му, галейки я леко с палец. Другата остави на гърдите му, тези големи твърди гърди, които я караха да се изчервява всеки път, щом ги видеше. А когато капчиците пот или вода се стичаха по тях, направо настръхваше от удоволствие и вече не се страхуваше да му го каже. Затова и тя се притисна в него, показвайки му какво удоволствие й носеше всичко това, но за сега не предприе нищо друго. Просто се извъртя към него, като пусна голите си крачета между неговите, но дупето й все още беше на дивана. Малко по малко се надигаше, докато най-накрая не се оказа седнала в него, целувайки го сладко сладко. Май трябваше да спре за мъничко.
- Това, че те привличам, означава ли, че ме харесваш такава, каквато съм? – попита с уплашено Рейч, като го погледна тъжно в очите.
Още помнеше как я бе обидил, заради човешкото в нея. Болеше я всеки път, когато се сетеше, но до сега не бе получавала възможност да го попита, нито пък си мислеше, че ще промени мнението си. И все пак не можеше да се отдаде и по най-малкия начин на мъж, който презираше съществото, което тя беше. Та той беше демон, а тя ангелско дете. Не трябваше ли да последва примера й и да забрави за всичко останало. Не беше честно само тя да се жертва, макар и това да не беше кой знае какво. Чувствата й не бяха водени от мозъка, така че беше нормално да не се интересува нито от расата му, нито от каквото и да е било друго.

by **Storm** Сря Юни 05, 2013 11:47 pm

Беше доста трудно за вяраване, но на Сторм му харесваха тези малки и нежни целувчици от страна на Рейчъл. Беше олкова сладко и приятно. Наистина отпускащо по един приятен начин. За няколко минути в света не съществуваше нищо друго освен освен малката нефилимка, която бавно и постeпено се премести в скутът му и сладките й устни, които бяха наистина прекрасни. Но за жалост спря, но той не се възпротиви.
Замисли се върху въпросът й и не му беше трудно да се сети защо го питаше така. Беше я нарекъл не от отдавна мелез. Това си беше доста обидна дума и въобще беше забравил за това, но всъщност не му пречеше човечността й.
- Харесвам те точно заради това, което си и – каза демонът с нежен глас и на лицето му отново се появи една нежна усмивка, която достигна до очите му. Ако можеше да се погледна от страни щеше да каже, че е сигурно му показват сцена от живота на Тони не от неговият собствен, защото това не може да бъде той. Сторм никога през животът си не се е чувствал напълно спокоен и збравил всичко с изключение на тези малки моменти с Рейчъл, който го поглъщаха целият и той се превръщаше в предишният Сторм. Онзи който преди беше ангел и живееше в Рая с брат си и другите ангели.
Сторм премести една си ръка от лицето на Рейчъл към кръстът й, но не беше по-интимен и перверзен начин, а другата започна да си играе с кичури от косата й.

by Sponsored content

Стаята на Сторм.

Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.

Re: Стаята на Сторм.