Преди няколко седмици

First topic message reminder :

Проклетите слънчеви дни нямаха край. Мразех тази част от годината. И без това всяка дневна светлина ме дразнеше, а тъпото слънце ограничаваше излизанията ми навън максимално. Изолацията беше започнала да ми тежи, но не бях чак толкова самоубийствено настроена за да се оставя големия пек да ме изпържи и да превърне от едно нежно вампирче като мен само шепа пепел. От друга страна трябваше и да се постарая да запазя прикритието си. Част от враговете ми вече бяха надушили, че съм наблизо а аз нямаше какво друго да направя освен да стоя и да се крия като страхливка. Тишината в къщата вече ме побъркваше. Дразнех се от факта, че бях сама, но някак си го предпочитах пред алтернативата да бъда заловена. И все пак за жалост ми се налагаше да напазарувам. Бях се отказала от повечето екстри, но за жалост усещах непреодолима нужда от някои основни неща като паста за зъби и шампоан. За мое съжаление вече нямах послушно кученце, което да тича и да изпълнява поръчките ми, а този факт ме изнервяше още повече. Не, че не можех да се грижа сама за себе си, но беше далеч по-приятно някой друг да го прави. За жалост в край на сметка се налагаше да изляза. Колкото и да ценях живота си, хигиенните ми навици бяха по-ценни за мен и затова с нетърпение изчаках прикритието на нощта, за да отида до близкия супермаркет.
Чистия въздух навън леко ме ободри, но не можа да отвлече мислите ми от наболелите проблеми. Дали някой ме следеше? Дали излизането ми навън не беше грешка? Излагах ли се на риск? Всички тези мисли бяха завзели максимално мозъка ми и аз неусетно стигнах до супермаркета. Влязох вътре, а погледа ми веднага се плъзна бързо по щандовете. Исках да намеря нужните ми продукти максимално бързо и да се прибера в защитения ми дом. След няколко минутно обикаляне най-накрая бях успяла да намеря повечето от нещата, от които имах нужда. С облекчение се запътих към касата , когато усетих как някой разсеян колкото мен бе бутна и аз за малко не полетях на пода. Погледът ми моментално потърси виновника за този сблъсък, а устните ми злобно процедиха забележка:
- Не гледаш ли къде вървиш или си сляп? - може би бях прекалено груба от нужното, но бях доста изнервена, а непознатия съзнателно или не бавеше прибирането ми у дома.

Заслужавах поощрение. Изпълнявах всичките команди на дявола и при това ми харесваше. Време беше и аз да получа нещо в замяна и на лицето ми се разля усмивка след последните му думи. Възбудата бушуваше в мен и не бях сигурна колко още можех да я сдържам.
Цялата потръпнах от удоволствие, когато усетих пръстите на Луцифер докосват клитора ми. Вече можех да дам воля на емоциите си и от устните ми се процеди лек стон, а след него вик на удоволствие когато усетих как целия му пенис ме изпълва. Точно така си представях всичко. Грубо и необуздано. Леко повдигнах таза си и се нагласих така, че да усещам възможно най-приятно движенията на Луцифер. От устните ми продължиха да се отделят стонове на удоволствие, докато той продължаваше да се движи в така познатия ритъм вътре-вън..
И тогава изведнъж спря. Бавно се опитах да се върна в реалността и да се заслушам в думите му. Трябваха ми няколко секунди, за да проумея какво става и да разбера какво иска от мен, след което умоляващо и подканящо промълвих:
- Моля ви, господарю. накарайте ме да свърша. Моля ви