Кухнята...

by **Storm** Чет Юни 06, 2013 1:41 am

Сторм се прибра най-накрая в стаята си уморен от всичките наговорени глупости от колегите му. Е имаше и свестни, но някой си бяха същински даскали и не спираха да говорят ли говорят. А и отчаяно се нуждаше от храна... протеини, калории, въглехидрати и т.н. За това се усмихна на Рейчъл и отиде до нея с усмивка.
- Облечи се. Ще отидем да ни сготвя нещо, защото просто не мога повече да ям тази храна от стола - каза извъртявайки очи и сядайки на леглото чакайки я да се облече. Тя изприпка в банята и се затвори. Тъй като главата на Сторм беше затрупана в глупости дори не усети как бяха минали 15 минути. Тя излезе с една доста сладка рокличка, която ако беше прозрачна щеше да мине за нощница, но все пак беше елегатна и приятна за окото.
Сторм я поведе по коридора към кухнята държейки я за ръка без да се притеснява, тъй като беше петък вечер и повечето от учителите бяха някъде из глада и не се връщаха поне до към 2 или 3. Така че едва ли някой щеше да ги завари, а и ако ги завареше, обяснението беше просто. Тя трябваше да яде за това я е довел тук за 5 минути и после я прибира. Логично.
Оставия да седне на масичката с високият стол, като й помогна да се качи и почна да приготвя продуктите за спагети. Първо беше сосът. Сложи тиган с мазнина да загрява и през това време наряза лук и го сложи да се запържи за малко. После добави и кайма, която се запече доста бързо след като помогна малко на печката и накрая добави подправки. Малко лютеница за цвят на соса и той беше готов. Самите спагети бяха по-бързи дори не сложи водата на котлона. Накарая да ври за по-малко от 5 секунди и после сложи спагетите, който вряха около 7 минути, докато не станат идеални.
Сложи в две чинии от спагетите и соса взе две вилички и отиде и седна срещу Рейчъл, като остави една чиния пред нея. Тя доста недоверчиво сапегетите. Явно ядеше само плодове.
- Моля те опитай ги – каза той с миловиден глас, защото беше сигурен, че ще й харесат. – Ако държиш утре ще тичаш с мен за да изгориш калориите – добави той като бонус. Не беше нужно да й казва колкота калории има в тези спагети.

by **Rachel ❤** Чет Юни 06, 2013 2:00 am

Още щом чу домата ядене, Рейч се затича развеселена към банята, грабнала една рокля, която й бе оставила Али. А може би вълнението й бе предизвикано от усмивката, която изгря на лицето му, когато влезе в стаята. Ако продължаваше обаче да мисли за това, никога нямаше да се оправи, затова се облече и пооправи каквото можа още по вида си. Разбира се, излезе отново с онези черни маратонки, с които бе дошла, но какво да се прави, не можеше да носи и обувките а братовчедка си. А и Сторм сякаш не ги забеляза, защото отново й се усмихна, като дори я хвана за ръката й, докато вървяха по коридора. Ето заради това, малкото ангелче сияеше от щастие.
Послуша го и се настани на столчето, като зачака търпеливо, но щом усети миризмата на месо, се намръщи недоволно, чудейки се какво точно щеше да й поднесе. За щастие, щом видя чинията си, забеляза как соса бе изсипан отгоре и все още не се бе стекъл до край. Думите на демона бяха излишни, тъй като тя въобще не се притесняваше за калориите, а и с радост би потичала с него сутринта. Обичаше да тича, стига да не я караха да прави и други неща, като например да лази под мрежи, да се катери по въжета и да прескача стени. Крачетата й държаха, но в ръцете беше много зле.
Русокосата избута бързо най-горния слой спагети, заедно с техния сос, като заголи само чисти спагети, по които нямаше нищо. На вилицата й лъсна нещо червено, затова я избърса в салфетката си, като не смееше да погледне към Сторм, защото е страхуваше, че ще срещне обида в очите му. Бързо налапа без вкусните спагети, по които съвсем леко се усещаше солта от водата, но нищо повече. Предпочиташе хляб да яде така без нищо, но все пак не можеше да му го каже, затова вдигна поглед, усмихна се и реши да смени темата, преди да я е попитал защо не докосва избутаните спагети, по които имаше сос.
- С удоволствие бих потичала – каза мило тя, разбира се след като вече бе преглътнала.

by **Storm** Чет Юни 06, 2013 5:53 pm

Сторм наблюдаваше русокоската, която внимателно подбираше спагетите, на които нямаше сос. Май наистина не обичаше месо. Е жалко тя губеше. Нямаше да я кара на сила да ги изяде. А и беше прекалено гладен за да мисли за това. Нека яде каквото иска.
Той забоде вилицата си точно в средата на чинията където имаше много сос и напарви два оборота с виличката и поднесе спагетите към устата си. Бяха горещи, но той им подухна малко и вече бяха по-понесими. Сложи спагетките в устата си и ги задъвка вкусната храна, която сам си беше приготвил. Обжаваше той да си готви. И му стана гадно, че Рейчъл дори не иска да опита от произведението. Принципно винаги беше готвил само за себе си и за никой друг и сега за пръв път го правеше и момичето ядеше само безвкусните спагети.
Усети, че го обхваща отново гняв и когато чу думите на Рейчъл искаше да каже нещо заядливо, но вместо това напъха спагети в устата си докато измисли нормален отговор. Сдъвка бавно и преглътна докато не измисли отговор, който не звучеше толкова заядливо.
- Няма да надеблееш само от едни спагети – каза демонът. В превод не ти трябва да тичаш ако изядеш само спагетите и дори не си опитала сосът.
Метна й един поглед и тя го гледаше изненадано. Какво? Нямаше как да не е предположила, че ще се ядоса ако не опита произведението му. И той си имаше някакви си там чувства. И те бяха засегнати. Най-вече тези свързани с кулинарните му умение... всъщност само тези.

by **Rachel ❤** Чет Юни 06, 2013 9:11 pm

Рейч вдигна погледа си и погледна объркано демона, който очевидно се опитваше да й покаже, че след като тя се отнасяше така към неговото старание, той няма никакво намерение да прекарва времето си с нея и сутринта. Поне тя така го разбра, като й стана ясно какво точно го беше обидило, но тя наистина не можеше да яде от този сос и беше сигурна, че ако му споделеше, щеше само да я нарече лигла или глезла и дори нямаше да я разбере. Личицето й се изкриво от болката, която й създаде коментара му, но не знаеше дали да каже нещо, защото и той си беше прав. Искаше й се да хване ръката му и да му каже нещо, което щеше да го успокои, но не очакваше сега да я слуша. Е … можеше поне да опита с причината, поради която не желаеше дори да си помисли да изяде соса.
- Съжалявам, но не мога да ям нещо, което е умряло, за да ме нахрани – обясни му най-накрая тя, като очакваше да й се изсмее, затова продължи още малко, надявайки се това да не се случи – Никога през живота си не съм пробвала месо и просто … знаейки, че това е било животно и до преди няколко дена е мърдало, ме отказва напълно.
Имаше и известна погнуса в погледа й, когато се замисли, че преди няколко дена каймата е била друсащо се прасенце, което е влачило сланинките си по земята. Повече беше принципа й, макар и да не бе истинска вегетарианка, тъй като нямаше никакъв проблем с яйцата и млечните продукти. Разбира се, нямаше да му каже сега и това, защото един вид щеше да изкара, че точно това, което й е приготвил, е едно от малкото неща, които не яде. Замълча си виновно и като наказано дете заби поглед в чинията, хранейки се с безвкусните бели спагети, които си бе отделила.

by **Storm** Чет Юни 06, 2013 11:31 pm

Сторм изслуша нефилимката и често казано не можеше да я разбере. Това беше кръговратът на живота. Така го беше създал Бог. Но хората доста често отказваха да го следват и се правеха на прeкалено възвишени. Не че Рейчъл го правеше нарочно. Тя го правеше по-скоро от състрадателност и беше наистина мило, а това често се виждаше и у хората. А тя беше толкова прекрасна, че лесно можеше да забравиш, че е нефилими, а не истниски ангел.
Грехът въздъхна и реши, че не може да й се сърди.
- Добре - каза грехът й кимна все едно разбираше, въпреки че въобще не му се искаше. Просто не можеше да си представи да не яде месо. Според него беше тъпо, но нямаше да й го казва. Всеки имаше право на мнение.
- Имаш ли любим предмет в училище? - попита той за да смени темата от храната. Не пречеше да се по заинтересова малко от нея. А и за да продължи ролята си - роля, която вече май приемаше прекалоно лично и вече не беше чак толкова роля. Трябваше да се обади в най-скоро време на Луцифер и да говори с него, защото нещата ставаха прекалено сериозни и ако трябваше да спре хич не му се искаше да гледа тъжната й физиономия цял уикенд, докато той дойде.

by **Rachel ❤** Чет Юни 06, 2013 11:48 pm

Остана още по-изненадана, когато той каза просто „добре” и си пролича, че не го е взел прекалено навътре, тъй като не готвенето му бе причината да отхвърли храната. Очевидно не беше толкова трудно да я разбере, което я накара да се почувства още по-добре, тъй като момчетата рядко я разбираха. Знаеха си тяхното и непрекъснато мрънкаха, а никой от тях не би й сготвил, което тя намираше за доста романтично, въпреки че въобще не бе опитала онова, за което наистина се беше постарал. И все пак не му го сподели, тъй като не искаше да я вземе за някоя се размекнала лигличка, от която щеше да му стане лошо. Просто му се усмихна, усещайки как бузките й поруменяха, но побърза да наведе глава и да хапне, но само колкото да скрие това.
- Харесвам всички предмети – каза след малко мислене, като изведнъж се намръщи – С изключение на бойните изкуства. Не че не са хубави … приятно ми е да гледам отстрани, но просто не ме бива – погледна в очите му, но той нямаше никаква изненада. Едва ли бе взел Рейч за боец, затова тя се усмихна като продължи да говори – Но съм много бърза в останалите спортове като тичане и плуване – каза тя гордо, вирнала високо брадичката си – Учителката ми казва, че е просто защото тялото ми е леко и се движа много по-лесно от останалите, но аз мисля, че просто ми завижда – пошегува се тя накрая, тъй като учителката й най-вероятно бе по-бърза и ловка отколкото можеше да си представи, но все пак и тя трябваше да се направи на интересна.
Усмихна му се с онази усмивка … онази на влюбеното момиче, а после погледна отново към чинията си, забивайки срамежливо погледа си надолу. Хапна още малко, като й се искаше да го попита какво преподава, ако изобщо го правеше, тъй като спеше до обед, а днешния ден бе прекарал прекалено много време с нея. И все пак се притесняваше, че ще е някак изтъркано и без никаква креативност от нейна страна, но пък не беше учтиво той да я пита, а тя дори да не се поинтересува … най-вече след като искаше да знае толкова много за него.
- И на теб не ти харесва да си тук … нали? – попита тя възможно най0глупавото нещо, но имаше предчувствието, че е права.

by **Storm** Пет Юни 07, 2013 12:39 am

Сторм не остана изненадан, когато Рейч каза точно кой предмет не харесваше. Неговият. Не че тя знаеше кой е неговият предмет. А и едва ли и предположила, че е точно бойните изкуства, тъй като спеше до доста късно. Но както казах преди той имаше странен режим. Нощем бодува и остава до сутрента и води часовете си до към 8 и после лягаше до към обяд. А ако доста ядосан обикаляше и сутрени часовете и доста често хващаше ученици, който нищо не знаеха.
Въпросът й искрено го изненада. Чак толкова ли беше очевидно и голямо желанието му да се разкара от тук. Не беше зле, но на него това не му подхождаше. Доста често си го изкарваше на някой ученик или мебелировката и това струваше скъпо, но колкото й оплаквания да имаше (защото някой демони държаха по някакъв извратен начин на децата си) Луцифер продължаваше да го държи на този скапан пост. Щеша да помоли за преназначение веднага щом можеше. Например да прекара малко време в ада.
- Защо мислиш, че не искам да бъда тук? – попита той дакото напъхваше спагети в устата си. Не мислеше, че иска да й отговаря точно на този въпрос. Беше прекалено... личен... е не чак личен, но просто не мислеше, че е нейна работа, въпреки че тя го правеше то загриженост и за да му покаже, че интересува от него. Но Сторм не беше свикнал и за това едва ли щеше да й отговори веднага.

by **Rachel ❤** Пет Юни 07, 2013 2:12 am

Рейч се замисли малко и установи, че всъщност не беше особено изненадана от това, че той въобще не й отговори. Забелязваше, че все още бе леко дръпнат от нея и доколкото й бе станало ясно, нямаше нищо общо със спагетите. На моменти имаше чувството, че тя е онова отвратително същество, за което му бяха говорили цял живот, че не може да му се има вяра, че винаги ще се опита да те поквари и че трябва да стоиш максимално далеч от него. Но не го показа по никакъв начин, защото все още имаше надежда, че това ще се промени с времето и не искаше да го прецака още от сега. Щеше да направи всичко възможно, за да влезе под кожата му, макар че май вече беше успяла, но пък нямаше да се отказва до тук. Като паразитче щеше да бута навътре и когато най-накрая стигнеше до сърцето му, щеше да пусне отровата си, въпреки че тя щеше да се надява това да го излекува.
- Амии … – започна с известно притеснение тя, като не знаеше какво точно беше това, което го отблъскваше тук, тъй като бе просто чувство от нейна страна. Все още не можеше да го разбере – Като начало, въобще не мисля, че на някой му харесва да е тук. Не говоря само за себе си и Али, на която очевидно не й е приятно, а и на другите. Може и аз да съм в грешка, но така ми изглеждат нещата. А ти … ти си величествен – тези думи накараха бузите й отново да пламнат, но този път не можа да го скрие – Не мисля, че мястото на същество като теб е тук. Да се занимава с деца. Не ми изглеждаш като човек, който обича да се занимава с деца. Може и да се бъркам, това да е само моята мечта, но според мен и ти имаш нужда от малко свобода. Да бъдеш някъде, където няма да има никой над теб, който да те кара да вършиш досадни неща, а всичката тази отговорност с лагера просто да изчезне. Често се чудя, дали щеше да ми е по-леко, ако бях човешко дете.
Май малко беше попрекалила. И все пак каза всичко, което й беше на сърцето. Погледна отново към чинията си и видя, че соса се стичаше към чистите й спагети, затова побърза да ги отдалечи и да хапне още малко, преди да са се смесили. Ох … дано имаше десерт, защото това щеше да я държи гладна още доста дълго.

by **Storm** Пет Юни 07, 2013 11:22 pm

На Сторм му хареса определението "величествен" и това, че дори и тя смята, че на него мястото му не е тук. Не знаеше какво си е мислил Луцифер, като го е назначи на този пост. Принципно не той назначава директорите на училищата, но специално него го заби тук. Едва ли го беше направил за да кротува, защото Сторм винаги беше внимателен и нямаше причина и за това не разбираше.
- Има си и хубави страни - каза той докато хапваше от спагетите. Сдъвка и преглътна поредна вкусна хапка. - Например е хубаво да можеш да контролираш развитието на по-младото поколение в правилна посока- той беше сигурен, че представите им за правилна посока доста се различават, но сигурно е разбрала, какво има предвид. - А и като цяло не всички се държат, като деца, но все пак са малко. А и е хубаво да има обективно мнение - каза Сторм, като предполагаше, че вече ще почне да говори много. - Принципно на лагерите не Луцифер избира директорите, а някой от по-висшите демони. И те слагат техни си хора, за да могат да контролират всичко скришом. Да издигнат техните си деца на върха - обобщи той и извъртя очи, като се сети колко подкупи и молби е получавал от такива демони. - Но мен Луцифер ме сложи на поста и аз отговарям пред него. А и е по-добре тъй като аз нямам деца - отвърна той свивайки рамене.
Принципно доста демони не знаеха за децата си и ги откриваха късно, но Сторм много внимаваше. Винаги гледаше, жената, с която спи да не е в овулация или в днешно време използваше презерватив. - Не е чак толкова лошо тук, но все пак си права хич не харесвам деца - обобщи той накрая.

by **Rachel ❤** Пет Юни 07, 2013 11:47 pm

Не се изненада, когато й каза, че няма деца и че въобще не харесва тези дребни човечета. Просто си му личеше, затова Рейч само кимаше разбиращо, като го слушаше изключително внимателно, опитвайки се да научи каквото може за него. Имаше онова приятно чувство, че той не я приема като дете и сега се опитваше да запамети достатъчно информация, за да може да говори с него като възрастен. Ако възнамеряваше да гради някаква връзка с него, щеше да й се наложи да намери някакви общи интереси и никога да не показва отегчението си от нещо, което него го влечеше … а тя определено имаше такива намерения. Все още помнеше, че е грешно и че всеки момент дявола можеше да се появи и да прекрати забавата им, но въпреки това бе готова да вложи доста старание.
- На твое място бих избягала – каза тя весело, като се замисли и след малко добави шеговито – И на мое място бих избягала … ако можеш.
Засмя се весело, като се надяваше това да го развесели малко и него. Стори й се, че видя усмивка на лицето ми, но той продължи да се храни и така нищо не успя да види. Въпреки това продължи да го гледа с онзи хипнотизиран поглед, докато дояждаше спагетите си, а когато останаха само такива, изцапани в сос, бутна чинията си на една страна, показвайки че е готова с вечерята. Не се беше наяла, но нямаше да му мрънка, тъй като той наистина се беше постарал, а това, че тя не ядеше месо, не бе по негова вина. Можеше да му го каже по-рано, но за жалост бе прекалено стеснителна и не искаше да изглежда претенциозна в очите му. Е … сега можеше да се намеси, нали?
- Какво ще кажеш, аз да направя десерта? – попита с широка усмивка, като не искаше да се случи същото като с вечерята, затова реши да се застрахова – Само ми кажи какво харесваш и ще се опитам да направя нещо вкусничко.

by **Storm** Съб Юни 08, 2013 10:12 pm

Сторм тъкмо приключваше със спагетите, когато Рейч го попита дали иска да направи десерт. Хм... той не беше предвидил десерт, но нямаше да откаже. Дано само можеше да готви. Всъщност ако му беше казала, че не обича месо щеше да направи нещо вегетерианско, не му пречеше, но нищо.
- Разбира се - каза демонът и почисти устните си със салфетка. - Само да е без карамел и ванилия - уточно той. И стана взимайки чинийте. Остави нейната в хладилника, а приборите и чинийте и тенджерите, който използва изми. - Разполагай се - каза той докато сядеше отново на маса.
Не беше от търпеливите, така че надяваше тя да направи нещо наистина бързо. Докато я гледаше как щъха насам натам се замисли за факта, че след два дена тя вече нямаше да вижда тази прекрасна усмивка на лицето й. Всъщност може би никога нямаше повече да я види. И това почваше да го притеснява. Нещо от вътре го глождеше и това не му допадаше.
Той беше демон, подчинен на Луцифер и трябваше да прави това, което трябва. Беше направил своя избор преди много време и сега трябваше да се изправи пред последствията. Дори това да значеше да предаде своя ангел на Дявола.
Леле дори вече своя ангел я наричаше.

by **Rachel ❤** Съб Юни 08, 2013 11:00 pm

Рейч нямаше много време, затова и трябваше да измисли нещо бързичко, което все пак да го впечатли. Сети се за любимите се пурички, които всички харесваха, затова без да се бави, включи котлона и сложи тигана на него. Сместа стана доста бързо, тъй като бе почти същата за палачинки и не отнемаше много време, но крема беше сложното нещо. Докато изнамираше разни сладки неща в хладилника, започна да прави палачинките, които после щяха да се превърнат в пурички. Не знаеше дали щеше да се получи, но за сладкия им пълнеж, събра яйца, мляко, бурканче двуцветен течен шоколад, от който щеше да използва само белия и куп плодове.
След като направи десет дебели палачинки, сместа свърши и се наложи да разкара тигана. Сложи един много дълбок, като го напълни с много мазнина и започна да прави пуричките, в който слагаше сместа от продуктите, объркана със ситно нарязани плодчета. Не ги пълнеше до край, защото обичаше да са с малко свеж крем, затова ги държеше само колкото палачинката да стане хрупкава, а след като го изкараше, слагаше още малко допълнително крем отстрани. Накрая нареди всичко в една голяма чиния, като ги пръста от едната страна със сметана, правейки триъгълна стеничка, а след това я обсипа с плодчета и настърга малко твърд шоколад. Ядяха се студени, но демона чакаше вече половин час и русокоската много добре виждаше, че ако се забави само още минута, може да й е последната.
- Аз ги препоръчвам студени – каза притеснено, като ги поднесе с виновна усмивка – но все пак се надявам да ти харесат.

by **Storm** Съб Юни 08, 2013 11:59 pm

Сторм внимателно наблюдаваше процесът на приготвяне на десерта. Поне в началото то де. Видя правенето на палачинките и после някакъв пълнеж или сос, но после спря да мисли за това, което павеше Рейчъл. Вместо това се загледа в мъничкото й тяло и се сети за момента им на изблик на страст в кабинета му. Беше го накара да се втвърди два пъти в рамките на 2 минути. Просто го изумаваше. Отвънка беше толкова сладка и невинна. Но той я беше провокирал и тя се превърна в най-съблазнителното същество на света.
Опомни се чак когато тя остави чиния пълна с пурички от палачинки и някакъв бял крем пред него. Изглеждаха хубави. Взе една и отхапа от крайчето и сдъвка. Имаше бял шоколад и сметана и парчена плодчета. Бяха наистина хубави, нищо, че бяха топли. Студени сигурно щяха да бъдат и по-хубави, но не му се чакаше.
- Много са хубави - каза демонът след като сдъвка и преглътна първата сладка хапка. Отхапа още, но този път повече... И след минута първата пуричка я нямаше. - Бави си те - похвалия я Сторм й и се усмихна мило докато взимаше следващата пуричка.

by **Rachel ❤** Нед Юни 09, 2013 12:37 am

След като се настани отново на стола, загледа внимателно демона, преди самата тя да започне да яде. Искаше да види дали произведението й щеше да му се хареса, а когато получи и похвала, усети как бузите й поруменяха. Не знаеше дали се радва толкова много, защото бе успяла да го приготви наистина добре, защото бе оценено или защото като цяло бе успяла да зарадва Сторм. Просто … изпитваше някаква необяснима нужда да го държи щастлив, може би защото тогава ставаше добър, поне с нея. Точно в тези моменти забравяше какъв е и осъзнаваше колко много й приличаше на истински ангел. Бе готова да направи всичко, за да държи настроените му такова непрекъснато.
- Бива ме и в много други неща – каза гордо тя, но след като се чу й прозвуча някак перверзно и това предизвика сладък кикот.
Реши да си замълчи, тъй като предпочиташе просто да го гледа, но въпреки това се налагаше и да яде, освен ако не искаше да си легне гладна. Взе една от пуричките, като леко й подухвше, а най-накрая я опита, установявайки че бе правила и по добре, но пак си бяха прекрасни. Изяде две и най-накрая се отказа, не защото щяха да й залепнат за стегнатото дупе, а просто защото й бе станало прекалено сладко. Отиде да си налее чаша вода, която изпи на място и без позволение си открадна една мандатинка от купата с плодовете. Седна отново срещу демона и започна бавно да си я бели, редейки коричките пред себе си на обратно, докато не се получи една дълга гъсеничка. Чак след това започна да разделя парченцата и да се храни, като погледна към Сторм и още преди да зададе въпроса си, се надигна и протегна ръката си, в която държеше едно парче, чак до устните му.
- Искаш ли? – попита миличко, като бе готова да пъхне плодчето между устните му, а защо не и пръстчетата си.

by **Storm** Нед Юни 09, 2013 9:08 pm

На Сторм наистина много му харесаха пуричките, но изяде само 5 тъй като беше изял всичките си спагети и се беше заситили, а и бяха наистина много сладки. Когато чу думите на Рейч, че я бива и в много други неща в главата му веднага изникнаха десетки перверзни сцени и сценарии на него и нея под чаршафите, в душа, във ваната, дори и тук в кухнята на плота, заедно със много сметана, шоколад и няколко плода.
И точно когато се сети за функции с плодове малката палавница му подаваше парченце мандаринка и гласът й беше мил, но погледна беше някак... еротичен.
Сторм разтвори леко устни, като приближаваше и обгърна плодчето и върхът на пръстите й с устни. Изсмука плодчето и възбуденият поглед в очите й го възбуди и него. Отдръпна се бавно и сдъвка бавно плодчето и го преглътна.
Тя сведе поглед, но той успя да види пламналите й бузки. Беше наистина сладка, когато се засрамеше така.
- Ако си готова може да се качваме? - попита той за да отвлече вниманието от малката им страстна сцена, защото отново се беше надървил и пак му се прииска да я притисне някъде и да започне да я съблича и да се раздвижи в нея.

by **Rachel ❤** Пон Юни 10, 2013 9:25 pm

Все още усещаше устните му по върха на пръстите си и честно казано, много й се искаше да ги оближе, само за да усети дали вкуса му беше останал по тях. А защо направо не оближеше устните му? Следващото парченце можеше да го захапе и да се приближи към него, давайки му да го вземе само с устни. Беше ли нормално, че тези странни фантазии я възбуждаха или трябваше да се притеснява, че жадуваше да прави неща с демона, които не би правила никога с някой непознат. Не, той отдавна бе спрял да бъде непознат, но дали все пак не й беше все още враг? И точно в този момент … в който винаги би се уплашила, Рейч си представи как Сторм я притиска към стената и с груба сила разкъсва дрехите й. Устните му я целуваха настоятелно, сякаш тя нямаше право да им откаже и още малко щеше да свърши, само докато си го мислеше, но за щастие той привлече вниманието й с думите си.
- Да – каза тя бързо и някак подплашено, все едно й предлагаше да бягат, като веднага се изправи и изчака той да направи същото.
След като всичко беше в хладилника, двамата се отправиха към спалните, като русокосата все се приближаваше към него, макар и плахо. Ръката й не спираше уж случайно да докосва неговата, но когато най-накрая видя вратата, разбра че им оставаше съвсем малко. Преглътна страха си, макар и да й се струваше ужасяващо в този момент, като най-накрая докосна ръката му от вътрешната страна и преплете пръсти с неговите. Сърцето й заби лудо, дланта й се изпоти от притеснение, диханията й се накъсаха, а тя гледаше напред, опитвайки се да не се взира в него. Искаше й се да продължи и точно затова я хващаше страх, но когато усети ръката си в неговата, сякаш всичко стана много по-спокойно. Той беше тук, беше с нея, беше усмихнат … трябваше ли й друго?

by Sponsored content

Кухнята...

Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...

Re: Кухнята...