Вход
Latest topics
Понеделник. В офиса!
2 posters
Nightmare :: РПГ :: Някъде из времето :: Минало
Страница 1 от 4
Страница 1 от 4 • 1, 2, 3, 4 
Понеделник. В офиса!
by Вишъс Чет Юни 06, 2013 10:45 am
Станах бавно от малкото си легло. Огледах малкият си апартамент и щом погледнах часовника, които показваше 05:00 в онези гадни електронни цифри, които бяха разделени на малки прави линии просто не знаех какво да кажа на главата си, която имаше нужда от още сън. Бавно се изправих. Бях облечен в широка тениска и спортен панталон. Онзи от приятните на допир. Отидох до гардероба и ги свалих. Сгънах ги подобаващо и ги сложих в отсега за домашно облекло. Влязох в банята и си взех един бърз душ без да си играя с тялото си и без да обръщам внимание на сутрешната си възбуда. Просто си помислих колко ли много документация ще имам днес и тя сама спадна. Излязох от банята, като подсуших тялото си в халата, които ме покриваше. Избърсах се без да оставям и капка по себе си. Обух си боксерки, а след това и познатия на всички в офиса мой черен костюм. Бялата риза под него изпъкваше, а черната вратовръзка върху нея още повече. Огледах се в огледалото. Вчера се избръснах, а тя отново започваше да набъбва. Тази брада можеше да ме съсипе. Поклатих глава, прекарах ръка през косата си и тръгнах към изхода от апартаментчето си. Погледнах краката си обути в бели чорапи и ги скрих в черните лачени обувки. Наведох се и завързах вързанките им, а след това излязох. Слязох на паркинга, където ме чакаше малката ми Тойота Приус. Запалих я и потеглих с екологичната си кола към офис сградите. Щом стигнах там се отправих към офиса си. Поздравих всички, взех си кафе от машината и след това влязох в малката си стая, която се водеше за работното ми място. Настаних се удобно на коженият си стол. Отпих от кафето си, оставих куфарчето, което носех със себе си в другият край на масата. Точно щях да се съсредоточа над първият документ, които се намираше на купчината пред мен, когато усетих нещо. Вдигнах погледа си от белия лист, изпълнен с печатни букви и тогава видях...
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Чет Юни 06, 2013 11:09 am
Живота е едно приключение!
Колкото и векове да живееше нашата Джейн никога нямаше да й омръзне тръпката от това да се нанасяш на ново място. Нови хора, нови характери, нови похождения.. Особено последното за нея беше най - забавно.
И докато се нанасяше в приветливия си просторен апартамент в една от най- високите сгради в Москва всичко й изглеждаше толкова красиво. Вярно, твърде студена страна за вкуса й, но все щеше да го преживее и да се климатизира.
Погледна през големите френски прозорци и се усмихна на залязващото слънце, докато разопаковаше гардероба си. Стотици дизайнерски рокли, костюми и всякакъв вид дрехи, грижовно подредени в безброй куфари. Дрехите за Джейн бяха мания. Затова и толкова се грижеше за тях.
Тъкмо на време, когато помагаше на услужливия портиер да качи последния й куфар, тя забеляза един неин съсед. Беше мъж в средата на трийсете, добре поддържан, костюмиран..Истински мъжкар. Дръпна леко надолу и без това изрязаното си деколте и отпрати пиколото, решена да се справи сама с останалото. Влезе в апартамента си, но остави вратата широко отворена... За нейна радост съседът й беше достатъчно омаян от лъчезарната усмивка, която му прати, докато срещна погледа му и реши да й ''помогне'' с куфарите.
***
Първи ден на работа. Понякога нейните сили наистина бяха от полза. Имаше някои доста непреклонни хора, които никак не й харесваха и дори й доставяше удоволствие да ги кара да правят неща, които не желаят. Този шеф обаче беше толкова услужлив. Толкова приветлив. И тоолкова запленен от голата плът, която се показваше тайно изпод двете разкопчани копченца на бялата й ризка, че й намери нейн собствен офис още за понеделник.
И ето я тук, с кафе в ръка, убийствено високи обувки, черен чорапогащник, черна пола с висока талия и една червена риза, а върху всичко това едно късо елегантно сако. Грима й беше перфектен, макар да носеше очила, а косата й се спускаше на небрежни къдрици до раменете й. Прибра един кичур зад ухото си и огледа новата обстановка, когато дупето й се настани на кожения стол. Дам, можеше да свикне с това...определено.
Включи компютъра и се облегна на удобния стол, отпивайки от горещата кофеинова напитка. Беше дошла твърде рано, но да гледа как офисите около нея се пълнеха с хора и да преценява всеки един от тях й доставяше някакво удоволствие. Доста от колегите й дойдоха да се запознаят лично с нея, когато видяха новата придобивка на офиса им, а в отговор тя им отвръщаше също толкова любезно. Имаше интересен материал тук..
Малко преди обаче да започне времето за работа тя забеляза една висока фигура да влиза в офиса срещу нея. Подпря лакти на бюрото, а брадичката си на едната си ръка, докато с другата поднасяше кафето към черешово червените си устни. О, тя познаваше този мъж...
Познаваше го много добре. Беше нейната противоположност. Да, дразнеше я с приказките за добронамереност и тем подобни, но тялото, което си беше избрал..
- Ммм,..- излезе едно тихо мъркане от гърдите й и тя се усмихна неволно. Но когато той вдигна поглед към нея усмивката й вече беше ослепителна. Помаха му само с пръсти и му намигна игриво, а по тялото й премина познатата тръпка. Въздъхна тихо, радостна, че той не може да я чуе и пусна една вълна на по- силни чувства навсякъде около себе си. Вероятно всички в офиса я усети, но нейната нова цел беше той.
А по изненадата, която се четеше на лицето му... Да, той също я помнеше.
Колкото и векове да живееше нашата Джейн никога нямаше да й омръзне тръпката от това да се нанасяш на ново място. Нови хора, нови характери, нови похождения.. Особено последното за нея беше най - забавно.
И докато се нанасяше в приветливия си просторен апартамент в една от най- високите сгради в Москва всичко й изглеждаше толкова красиво. Вярно, твърде студена страна за вкуса й, но все щеше да го преживее и да се климатизира.
Погледна през големите френски прозорци и се усмихна на залязващото слънце, докато разопаковаше гардероба си. Стотици дизайнерски рокли, костюми и всякакъв вид дрехи, грижовно подредени в безброй куфари. Дрехите за Джейн бяха мания. Затова и толкова се грижеше за тях.
Тъкмо на време, когато помагаше на услужливия портиер да качи последния й куфар, тя забеляза един неин съсед. Беше мъж в средата на трийсете, добре поддържан, костюмиран..Истински мъжкар. Дръпна леко надолу и без това изрязаното си деколте и отпрати пиколото, решена да се справи сама с останалото. Влезе в апартамента си, но остави вратата широко отворена... За нейна радост съседът й беше достатъчно омаян от лъчезарната усмивка, която му прати, докато срещна погледа му и реши да й ''помогне'' с куфарите.
***
Първи ден на работа. Понякога нейните сили наистина бяха от полза. Имаше някои доста непреклонни хора, които никак не й харесваха и дори й доставяше удоволствие да ги кара да правят неща, които не желаят. Този шеф обаче беше толкова услужлив. Толкова приветлив. И тоолкова запленен от голата плът, която се показваше тайно изпод двете разкопчани копченца на бялата й ризка, че й намери нейн собствен офис още за понеделник.
И ето я тук, с кафе в ръка, убийствено високи обувки, черен чорапогащник, черна пола с висока талия и една червена риза, а върху всичко това едно късо елегантно сако. Грима й беше перфектен, макар да носеше очила, а косата й се спускаше на небрежни къдрици до раменете й. Прибра един кичур зад ухото си и огледа новата обстановка, когато дупето й се настани на кожения стол. Дам, можеше да свикне с това...определено.
Включи компютъра и се облегна на удобния стол, отпивайки от горещата кофеинова напитка. Беше дошла твърде рано, но да гледа как офисите около нея се пълнеха с хора и да преценява всеки един от тях й доставяше някакво удоволствие. Доста от колегите й дойдоха да се запознаят лично с нея, когато видяха новата придобивка на офиса им, а в отговор тя им отвръщаше също толкова любезно. Имаше интересен материал тук..
Малко преди обаче да започне времето за работа тя забеляза една висока фигура да влиза в офиса срещу нея. Подпря лакти на бюрото, а брадичката си на едната си ръка, докато с другата поднасяше кафето към черешово червените си устни. О, тя познаваше този мъж...
Познаваше го много добре. Беше нейната противоположност. Да, дразнеше я с приказките за добронамереност и тем подобни, но тялото, което си беше избрал..
- Ммм,..- излезе едно тихо мъркане от гърдите й и тя се усмихна неволно. Но когато той вдигна поглед към нея усмивката й вече беше ослепителна. Помаха му само с пръсти и му намигна игриво, а по тялото й премина познатата тръпка. Въздъхна тихо, радостна, че той не може да я чуе и пусна една вълна на по- силни чувства навсякъде около себе си. Вероятно всички в офиса я усети, но нейната нова цел беше той.
А по изненадата, която се четеше на лицето му... Да, той също я помнеше.
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Чет Юни 06, 2013 11:35 am
Мислех, че просто ще продължа живота си на светец или поне опита да се превърна в такъв, но когато я видях. Червената коса, устните й и перфектната усмивка нямаше как да не се изненадам, че това е тя. В началото си помислих, че ми се привижда, но щом събуди силите си и ги разпрати наоколо прост нямаше как да не я позная. Колкото и трудно да беше контролирането на тялото ми.. аз не мислех с долната си глава, която в момента се опитваше да се намеси в мислите ми, но не и позволих. Използвах силите си не само, за да предотвратя нейните, но и за да не позволя на всички в офиса да се награбят един друг. Погледа ми не спираше да я гледа. Както винаги това нейно облекло я караше да изпъкне. Усмихна ми се и ми помаха нежно с пръстите, но аз просто не и отговорих. Не исках да се поддам на вълшебната й красота. Какво правеше тук? Въобще.. защо беше тук? Дали беше дошла заради мен? Едва ли. Погледа ми отново се спусна на документа, които трябваше да прегледам. Добре. Молба от жена да получи ограничителна заповед от някакъв мъж. Това беше добра тема да се разсея от.. Да.. Щом си помислех за нея и трябваше да знам къде е. Не исках да ме изненада от някъде. Трябваше да съм винаги готов да усетя силата й и може би ласките й. Рязко се изправих от стола си. Взех чашата си за кафе, на която имаше от онези рисунки. Усмивки. Тръгнах към кафе машината. Не можех да стоя там и да я гледам. Трябваше да поискам да преместят офиса ми, но щом погледнах към кабинета на директора видях, че него го няма. Отпих от кафето си и бавно закрачих към офиса си. Там щях да съм в безопасност. Отворих вратата си и влязох, като щях да продължа с документите, но щом вдигнах поглед и разбрах, че май не съм сам в малката стая.
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Чет Юни 06, 2013 4:16 pm
Усмивката й се разширяваше още повече. Изглеждаше почти неестествено, докато тя не събра устни отново, за да отпие от приятната напитка в ръцете си. Наблюдаваше реакциите му като хищник, който си правеше план как да хване плячката си.
Но тя действително мислеше да го залови. Да пречупи неговото целомъдрие и невинност, да го накара да я иска толкова много, че да го побърка.
- Мммм.. - отново се беше зареяла в мисли и фантазии какво би било да усети тялото му срещу нейното собствено. Та той беше толкова голям.. дали и малкия му приятел е такъв? Всичко в представите й беше толкова истинско, че почти усещаше горещата му кожа и нетърпеливите му пръсти, плъзгащи се по нея.
Усети как приятни тръпки преминаха по цялото й тяло, карайки стомаха й да се свие от вълнение и несъзнателно изпусна още една вълна от силата си.
Когато забеляза, че той отново се връща в малкото си офисче реши да предприеме първата си стъпка. Нямаше да го остави да се разхожда просто така, секси и недокоснат.. Можеха да пуснат щорите и да се възползват от бюрото...
О, колко щеше да й хареса там. Да пазят тишина, докато останалите работят.. Нямаше да им е лесно, което щеше да бъде и по- интересно. Потрепери леко от новите тръпки по тялото й и въздъхна. Избута стола назад и се изправи грациозно като котка, задържайки перфектен баланс върху високите й черни токчета. Заобиколи масивното си бюро и закрачи бавно към неговия офис.
Всеки жест на Джейн издаваше похотта й. Всяка мимика можеше да ти подскаже колко голям е сексуалния й глад, а само от въздуха около нея можеш да се опияниш от аромата на прелюбодеяние и сластни забавления. Отметна няколко кичура назад, докато прокарваше пръсти през косата си и полюшваше примамливо бедра с походката си. Още преди да влезе в офиса му изпрати една от нейните вълни, само че този път беше концентрирана върху него. След като пристъпи прага му затвори стъклената врата след себе си и пристъпи уверено до бюрото му.
Ръцете й се опряха на него, привеждайки се леко напред, от което и се откри примамлива гледка към уж прикрития й пищен бюст. Червенокоската прехапа устна за момент, след което заговори без колебание.
- След толкова хилядолетия още ли не искаш да ме поздравиш, ангелче? - чу се нежният й глас и на устните й разцъфтя една усмивка.
- Какво нещо е съдбата, не мислиш ли.. - констатира тя, поклащайки глава и се изправи, след което подпря бедрото си в единия му край и взе някакви листи от един куп...
Боже, колко скучно.
Но тя действително мислеше да го залови. Да пречупи неговото целомъдрие и невинност, да го накара да я иска толкова много, че да го побърка.
- Мммм.. - отново се беше зареяла в мисли и фантазии какво би било да усети тялото му срещу нейното собствено. Та той беше толкова голям.. дали и малкия му приятел е такъв? Всичко в представите й беше толкова истинско, че почти усещаше горещата му кожа и нетърпеливите му пръсти, плъзгащи се по нея.
Усети как приятни тръпки преминаха по цялото й тяло, карайки стомаха й да се свие от вълнение и несъзнателно изпусна още една вълна от силата си.
Когато забеляза, че той отново се връща в малкото си офисче реши да предприеме първата си стъпка. Нямаше да го остави да се разхожда просто така, секси и недокоснат.. Можеха да пуснат щорите и да се възползват от бюрото...
О, колко щеше да й хареса там. Да пазят тишина, докато останалите работят.. Нямаше да им е лесно, което щеше да бъде и по- интересно. Потрепери леко от новите тръпки по тялото й и въздъхна. Избута стола назад и се изправи грациозно като котка, задържайки перфектен баланс върху високите й черни токчета. Заобиколи масивното си бюро и закрачи бавно към неговия офис.
Всеки жест на Джейн издаваше похотта й. Всяка мимика можеше да ти подскаже колко голям е сексуалния й глад, а само от въздуха около нея можеш да се опияниш от аромата на прелюбодеяние и сластни забавления. Отметна няколко кичура назад, докато прокарваше пръсти през косата си и полюшваше примамливо бедра с походката си. Още преди да влезе в офиса му изпрати една от нейните вълни, само че този път беше концентрирана върху него. След като пристъпи прага му затвори стъклената врата след себе си и пристъпи уверено до бюрото му.
Ръцете й се опряха на него, привеждайки се леко напред, от което и се откри примамлива гледка към уж прикрития й пищен бюст. Червенокоската прехапа устна за момент, след което заговори без колебание.
- След толкова хилядолетия още ли не искаш да ме поздравиш, ангелче? - чу се нежният й глас и на устните й разцъфтя една усмивка.
- Какво нещо е съдбата, не мислиш ли.. - констатира тя, поклащайки глава и се изправи, след което подпря бедрото си в единия му край и взе някакви листи от един куп...
Боже, колко скучно.
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Чет Юни 06, 2013 4:34 pm
Щом се върнах от кафемашината отворих вратата и усетих вълните й. Каквото и да правех да ги потисна тя просто можеше да се възбуди и да накара всички в тази офис сграда.. не в града.. да иска да изчука този до него независимо дали е мъж, жена, дете, куче, котка или каквото и да е. Съсредоточих се. Просто концентрирах силата си и тя усети как потискам всичката й възбуда. Влязох си в офиса и се настаних на стола си, но тя ме гледаше. Мислех да си смъкна щорите. Така щях да скрия гледката от нея, но.. закъснях. Тя се изправи и тръгна на някъде. Къде. Изгубих я от погледа си, но я усещах, докато през вратата премина някаква енергия и я усетих. Вълната от възбуда, която се вля в тялото ми. Бях не подготвен и това не ми подейства добре. Възбудата, която изпълни панталона ми беше.. огромна и не можех да я опиша. Докато това се случваше се опитах да подтисна всичко, но тя влезе и мислите ми се промениха. Видях я. С тази грациозна походка. Тази.. нейна талия и гърди.. защо виждах гърдите й. Да.. тя беше застанала наведена пред мен, но точно, когато го направи аз извъртях поглед надолу. Опитах се да въздействам на тялото си и тя усети вълната. Онази вълна, която не само изхвърли възбудата от тялото ми, но я върнах обратно в нейното. Това, което беше надървило пениса ми сега се прехвърли в нейното тяло, като я обля вълната от възбуда, която тя ми беше пратила, а аз усетих как всичко се връща към нормалния си размер и мисли. Преглътнах тежко и преминах с език по устните си. Беше ми сухо и отпих глътка от кафето си, а след това я погледнах. Усмихнах се някак си насила и й казах:
-Здравей! - след това се чудех как да отговоря на въпроса й. Просто затворих очи. Премислих всичките векове и си помислих. Какво ли щеше да е, ако беше обратното. Ако аз трябваше да я прелъстявам.. едва ли щях да постигна нещо. След това я погледнах. Носеше слънчеви очила, червена риса, от която можех да се насладя на гледка към сутиена й и това, което е в него. Мигнах и тя усети как ризата й сама се закопча. След това вдишах и издишах тежко, като и казах:
-Виж. Знам, че би казала че си тук случайно. Дори не си си мислела за мен и да. Радвам се, че те виждам, но не смяташ ли, че ще е по-добре ако просто си вършим работата ? - след тези думи погледнах един документ, но въобще не гледах какво пише на него, а чаках. Чаках за да видя какво ще е следващото й действие, да усетя следващия й ход и ако се опита пак да ми направи нещо да се опитам да го спра преди нея. Но не вярвах, че собствената й възбуждаща вълна би й подействала по някакъв начин. Чудех се.. дали я е накарала да се подмокри. Поклатих глава. Какво си мислех по дяволите:
-Та. Какво те води насам, Джейн? - и зачаках отговора й. Дали беше тук случайно или беше решила да ми отдели специално внимание. Като преди пет века, когато дойде в годините ми в университета и просто ме подлуди. Дали този път пак щеше да се опита да спи с мен.. А аз исках ли.. Боже.. за толкова векове живот не се бях отдал на удоволствието нито един път. Какво ми ставаше сега? Защо мислех за това. Погледнах документа, но не се сдържах и погледа ми се вдигна, за да видя какво прави тя..
-Здравей! - след това се чудех как да отговоря на въпроса й. Просто затворих очи. Премислих всичките векове и си помислих. Какво ли щеше да е, ако беше обратното. Ако аз трябваше да я прелъстявам.. едва ли щях да постигна нещо. След това я погледнах. Носеше слънчеви очила, червена риса, от която можех да се насладя на гледка към сутиена й и това, което е в него. Мигнах и тя усети как ризата й сама се закопча. След това вдишах и издишах тежко, като и казах:
-Виж. Знам, че би казала че си тук случайно. Дори не си си мислела за мен и да. Радвам се, че те виждам, но не смяташ ли, че ще е по-добре ако просто си вършим работата ? - след тези думи погледнах един документ, но въобще не гледах какво пише на него, а чаках. Чаках за да видя какво ще е следващото й действие, да усетя следващия й ход и ако се опита пак да ми направи нещо да се опитам да го спра преди нея. Но не вярвах, че собствената й възбуждаща вълна би й подействала по някакъв начин. Чудех се.. дали я е накарала да се подмокри. Поклатих глава. Какво си мислех по дяволите:
-Та. Какво те води насам, Джейн? - и зачаках отговора й. Дали беше тук случайно или беше решила да ми отдели специално внимание. Като преди пет века, когато дойде в годините ми в университета и просто ме подлуди. Дали този път пак щеше да се опита да спи с мен.. А аз исках ли.. Боже.. за толкова векове живот не се бях отдал на удоволствието нито един път. Какво ми ставаше сега? Защо мислех за това. Погледнах документа, но не се сдържах и погледа ми се вдигна, за да видя какво прави тя..
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Чет Юни 06, 2013 5:08 pm
Беше малко разочарована, но отдавна не беше свикнала някой да й отказва. А не искаше да го кара да прави това, което тя желае. Този път тя щеше да победи и това вече й беше фикс идея.
Червенокоската щеше да го накара да си поиска сам. Да я моли да я има и да я желае на всяка цена. И тогава тя щеше да си тръгне. Защото единственото нещо, което се доближаваше до секса беше отмъщението и прелъстяването. А тя ги владееше добре и двете.
Джейн се изправи от бюрото му и настани секси дупето си в мекия стол срещу него.
Краката й бавно се кръстосаха, а пръстите й умело разкопчаха копчетата, които той се беше погрижил да я прикриват. След това прибра един кичур коса зад ухото си и се усмихна съблазнително.
- Ще те помоля да не ми преправяш визията, това ми са едни от най- покритите дрехи. - каза тя със цупещ се тон, макар да продължаваше да се усмихва.
- Вярваш или не не те преследвам. Не си единственият мъж на света, красавецо. Дойдох тук, защото исках промяна. Франция вече не ми е достатъчна и реших да сменя климата. Това, че те видях тук е пълна случайност, но пък... Нищо не става без причина, нали така? - изчурулика Джейн с нежното си, палаво гласче. Веждата й се повдигна и тя му прати нещо различно. Този път бяха картини.
При това никак не бяха културни. Еротични момент, погледи, емоции. Беше сигурна, че това ще го разтърси доста, което пък й харесваше.
- А и отдавна не се виждали. Не съм твой враг. Трябва да се научиш да се държиш по- учтиво с една дама, Ви. - допълни накрая момичето. Искаше да го убеди, че няма да му посегне, но това беше долна лъжа. Цялото й тяло гореше да бъде докоснато.
Червенокоската щеше да го накара да си поиска сам. Да я моли да я има и да я желае на всяка цена. И тогава тя щеше да си тръгне. Защото единственото нещо, което се доближаваше до секса беше отмъщението и прелъстяването. А тя ги владееше добре и двете.
Джейн се изправи от бюрото му и настани секси дупето си в мекия стол срещу него.
Краката й бавно се кръстосаха, а пръстите й умело разкопчаха копчетата, които той се беше погрижил да я прикриват. След това прибра един кичур коса зад ухото си и се усмихна съблазнително.
- Ще те помоля да не ми преправяш визията, това ми са едни от най- покритите дрехи. - каза тя със цупещ се тон, макар да продължаваше да се усмихва.
- Вярваш или не не те преследвам. Не си единственият мъж на света, красавецо. Дойдох тук, защото исках промяна. Франция вече не ми е достатъчна и реших да сменя климата. Това, че те видях тук е пълна случайност, но пък... Нищо не става без причина, нали така? - изчурулика Джейн с нежното си, палаво гласче. Веждата й се повдигна и тя му прати нещо различно. Този път бяха картини.
При това никак не бяха културни. Еротични момент, погледи, емоции. Беше сигурна, че това ще го разтърси доста, което пък й харесваше.
- А и отдавна не се виждали. Не съм твой враг. Трябва да се научиш да се държиш по- учтиво с една дама, Ви. - допълни накрая момичето. Искаше да го убеди, че няма да му посегне, но това беше долна лъжа. Цялото й тяло гореше да бъде докоснато.
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Чет Юни 06, 2013 5:19 pm
Ви стоеше подпрян на бюрото си и скръсти ръцете си, като преплете пръсти. Подпря брадичката си на тях и я погледна, като я изучаваше. Тя разкопча ризата си, но този път беше в по удобна поза, в която той да не гледа гърдите й. Кръстоса краката си и нещо в него сякаш премина и накара тялото му да потрепери. Издиша и каза:
-Радвам се, че не си тук заради мен! - това сигурно значеше, че ще има друга цел и няма да му пречи. Но той щеше да я следи и да не и позволява да прави нещо... лошо. Когато изведнъж нещо в главата му се размести. Тя използва.. картини.. картини, които бяха от.. най-съкровените желания на Вишъс. Но.. вместо да е там с някоя си жена това беше тя. Не.. това бяха спомени на мъже, които вече са я имали и правеха това, което той би искал да прави с нея. Възбуди се. За по-малко от секунда усети как пениса му изду панталона, вратовръзката му стяга и има нужда от въздух. Прозореца, които беше зад него се отвори, но вместо да влезе хладен въздух, който да го успокой се случи обратното. Не стана никакво течение. Просто влязоха ароматите на външният свят. Лек хлад, които вместо да му помогне го подсети колко е горещо тялото му. Той затвори очи и затвори прозореца, а когато ги отвори ръката му се плъзна по вратовръзката му и я разхлаби, разкопча най-горното копче и откри врата си пред очите й, но това не беше всичко. Ръцете му се спуснаха към тялото му, преместиха пениса му в десният крачол и той просто остави ръцете си пред тялото, като се облегна на кожения си стол. Какво правеше тя.. не.. как го правеше. Подлудяваше го. Опита се да мисли за нещо друго, но видя гърдите й, след това извивките на тялото й. Тя беше чисто гола и бум.. той потрепери отново и издиша затруднено. Погледна я и й каза:
-Надявам се тук да ти е по-приятно от Франция. Все пак.. това е страната с най-големи изневери.. Може да си намериш няколко приятни чичковци, които ще платят за това да те почерпят водка! - след тези думи Вишъс я погледна и попита:
-Какво искаш, Джейн? - зачака отговора й. Знаеше, че не го иска и никога не го е искала.. искаше тялото му, а не него. Премина с език по устните си, като го подаде само за секунда и го върна обратно, а след това отпи от кафето, което вече беше студено и горчиво. Да.. или по-скоро тялото му беше топло, а той се успокояваше леко, като усещаше, че може би след секунди отново ще е в нормално състояние:
-Защо дойде при мен? - изчака отговора й. Защо беше толкова красива.. Защо изобщо знаеше какво да използва срещу него.. Как го знаеше. Той поклати глава и забрави за картините в главата си. Изолира ги и се опита да се съсредоточи, като се опита да и прати картини на стари влюбени двойки. Руснаци, които обикалят хванати за ръце, сбръчкани и стари, но не знаеше дали ще му се получи.
-Радвам се, че не си тук заради мен! - това сигурно значеше, че ще има друга цел и няма да му пречи. Но той щеше да я следи и да не и позволява да прави нещо... лошо. Когато изведнъж нещо в главата му се размести. Тя използва.. картини.. картини, които бяха от.. най-съкровените желания на Вишъс. Но.. вместо да е там с някоя си жена това беше тя. Не.. това бяха спомени на мъже, които вече са я имали и правеха това, което той би искал да прави с нея. Възбуди се. За по-малко от секунда усети как пениса му изду панталона, вратовръзката му стяга и има нужда от въздух. Прозореца, които беше зад него се отвори, но вместо да влезе хладен въздух, който да го успокой се случи обратното. Не стана никакво течение. Просто влязоха ароматите на външният свят. Лек хлад, които вместо да му помогне го подсети колко е горещо тялото му. Той затвори очи и затвори прозореца, а когато ги отвори ръката му се плъзна по вратовръзката му и я разхлаби, разкопча най-горното копче и откри врата си пред очите й, но това не беше всичко. Ръцете му се спуснаха към тялото му, преместиха пениса му в десният крачол и той просто остави ръцете си пред тялото, като се облегна на кожения си стол. Какво правеше тя.. не.. как го правеше. Подлудяваше го. Опита се да мисли за нещо друго, но видя гърдите й, след това извивките на тялото й. Тя беше чисто гола и бум.. той потрепери отново и издиша затруднено. Погледна я и й каза:
-Надявам се тук да ти е по-приятно от Франция. Все пак.. това е страната с най-големи изневери.. Може да си намериш няколко приятни чичковци, които ще платят за това да те почерпят водка! - след тези думи Вишъс я погледна и попита:
-Какво искаш, Джейн? - зачака отговора й. Знаеше, че не го иска и никога не го е искала.. искаше тялото му, а не него. Премина с език по устните си, като го подаде само за секунда и го върна обратно, а след това отпи от кафето, което вече беше студено и горчиво. Да.. или по-скоро тялото му беше топло, а той се успокояваше леко, като усещаше, че може би след секунди отново ще е в нормално състояние:
-Защо дойде при мен? - изчака отговора й. Защо беше толкова красива.. Защо изобщо знаеше какво да използва срещу него.. Как го знаеше. Той поклати глава и забрави за картините в главата си. Изолира ги и се опита да се съсредоточи, като се опита да и прати картини на стари влюбени двойки. Руснаци, които обикалят хванати за ръце, сбръчкани и стари, но не знаеше дали ще му се получи.
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Чет Юни 06, 2013 5:43 pm
Най- накрая нормална реакция. Джейни се беше зачудила дали някога изобщо е бил докосван от някоя. Толкова желаеше да разбере. Да разучи това тяло под ризата и останалия костюм. Да го усети с устните си, с извивките си.
Усмихна се вяло, а светлите й очи грейнаха, когато видяха всичките му реакции една след друга. Усещаше, че борбата този път няма да е дълга. Надяваше се да е така, защото ставаше все по- нетърпелива.
Прехапа кърваво-червената си устна, а когато той се опита да навлажни устните си тя повтори движението му. Розовото й езиче се показа само за малко, докато минаваше по цялата дължина на плътната й долна устна.
- Не бъди толкова лош, красавецо... Искаш да знаеш какво искам наистина, така ли? - поинтересува се тя и се подсмихна дяволито. Изправи се ловко и закрачи към него. Момичето видя ответната му реакция, но я пренебрегна.
- Няма да ти правя нищо. - побърза да каже и мина зад стола му. - Просто искам да ти покажа. - сподели червенокоската и усмивката й стана по- широка. Пръстите й преминаха през дългата му коса и в ума му изникнаха нейните фантазии от преди малко. Онези с бюрото. Тя ясно можеше да си представи как той прави всичко това, не някой друг. Как разтваря краката й и тялото му се намества между тях, притиска се в нея, устните им се докосват, докосват я навсякъде, а тя го съблича все така бавно. Беше влудяващо, но дори емоциите на нетърпение и възбуда му предаде, а когато усети неговата вече беше доволна.
Беше като амброзия за нея да знае, че е желана, че предизвиква такива силни емоции в същество като него. Мина в страни от него и прехапа отново устни, докато той стоеше със затворени очи. Много й харесваше.
Устоя на изкушението да го докосне по- надолу и му прати последната част от фантазията си. Когато тя го докосва. Там долу, много нежно, а той пулсираше в ръката й от напрежение. След което потъна между бедрата й, дълбоко в нежността й.
Тиха въздишка се отрони от гърдите й, когато тя също си го представи и след малко пусна ръката, която го докосваше до тялото й.
- Е, колега. Приятно ми е, че ще работя с вас. Аз съм в съседния кабинет... Ако има нещо. - каза тя дяволито и му прати една въздушна целувка, след което излезе през стъклената врата със същата бавна и съблазняваща походка. Определено беше доволна от себе си.
Усмихна се вяло, а светлите й очи грейнаха, когато видяха всичките му реакции една след друга. Усещаше, че борбата този път няма да е дълга. Надяваше се да е така, защото ставаше все по- нетърпелива.
Прехапа кърваво-червената си устна, а когато той се опита да навлажни устните си тя повтори движението му. Розовото й езиче се показа само за малко, докато минаваше по цялата дължина на плътната й долна устна.
- Не бъди толкова лош, красавецо... Искаш да знаеш какво искам наистина, така ли? - поинтересува се тя и се подсмихна дяволито. Изправи се ловко и закрачи към него. Момичето видя ответната му реакция, но я пренебрегна.
- Няма да ти правя нищо. - побърза да каже и мина зад стола му. - Просто искам да ти покажа. - сподели червенокоската и усмивката й стана по- широка. Пръстите й преминаха през дългата му коса и в ума му изникнаха нейните фантазии от преди малко. Онези с бюрото. Тя ясно можеше да си представи как той прави всичко това, не някой друг. Как разтваря краката й и тялото му се намества между тях, притиска се в нея, устните им се докосват, докосват я навсякъде, а тя го съблича все така бавно. Беше влудяващо, но дори емоциите на нетърпение и възбуда му предаде, а когато усети неговата вече беше доволна.
Беше като амброзия за нея да знае, че е желана, че предизвиква такива силни емоции в същество като него. Мина в страни от него и прехапа отново устни, докато той стоеше със затворени очи. Много й харесваше.
Устоя на изкушението да го докосне по- надолу и му прати последната част от фантазията си. Когато тя го докосва. Там долу, много нежно, а той пулсираше в ръката й от напрежение. След което потъна между бедрата й, дълбоко в нежността й.
Тиха въздишка се отрони от гърдите й, когато тя също си го представи и след малко пусна ръката, която го докосваше до тялото й.
- Е, колега. Приятно ми е, че ще работя с вас. Аз съм в съседния кабинет... Ако има нещо. - каза тя дяволито и му прати една въздушна целувка, след което излезе през стъклената врата със същата бавна и съблазняваща походка. Определено беше доволна от себе си.
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Чет Юни 06, 2013 5:54 pm
Това беше немислимо. Картините, които му показа се впиха в главата му. Просто го завладяха. Тя ги запамети там и го остави да се мъчи. Не само, че беше сигурен, че е видяла надървеното му състояние, но беше сигурен, че и това я е накарало да се възгордее. Най-опасното й състояние. Дори не изчака тя да излезе. Щом го направи той просто завъртя стола си и заключи вратата. Дори не си и помисли какво би направил, ако тя останеше. Изправи се от стола си и свали бавно сакото, но при всяка крачка усещаше как панталона му го смазва, а в главата му беше само.. тя.. Голото й тяло излегнато на бюрото. Краката й широко разкрачени и чакащи него. Той се спря. Поклати глава и се опита да се осъзнае, но не можеше, а болката беше немислима. Седна на стола, като се завъртя и я погледна. Тя го видя. Измъчен и.. не издържащ, но точно когато щеше да разкопчае колана си той използва мислите си и скри гледката й със щорите. Бързо разкопча колана си. Свали леко панталона си и в момента, в който измести боксерките си възбудата му бавно се приземи върху корема му, като единствено ги разделяше ризата му. Погледна я. Защо болеше толкова. Бавно я докосна с пръсти и я изправи. Тогава си спомни картината, в която ръката й е там и я докосва. Издиша тежко и отпусна глава на коженият стол. Не знаеше какво да направи. Не знаеше как да го прави.. никога не го беше правил.. Пусна го и го остави възбуден. Погледна го със злоба и тъкмо щеше да влее вълна от своята спокойна енергия в него, когато картината в която навлиза в нея, как тя стене заради него и това накара нещо да подейства на достойнството му и той зае гордо вдигната позиция. Издишката му беше подобна на стон и той едва я сдържа. Прокара леко пръсти по него, но се спря. Не трябваше да го прави. Погледна към щорите и се чудеше дали тя усеща какво му е, дали разбира какво му е причинила. Бавно си вдигна боксерките. Закопча си панталона и премести малкия си приятел в десният крачол. Закрачи и вдигна щорите си, а след това отключи. Закрачи към нейният кабинет и щом влезе тя видя как щорите се спуснаха, вратата се заключи и я попита нещо, което никога не беше правил:
-Как да го спра? - и посочи издутината в панталона си:
-Как да го накарам просто да стой мирно и да не ми пречи? - искаше да я разпита, но просто я погледна и каза с един измъчен глас:
-Кажи ми, моля те! - и я погледна, като се доближи. Просто застана на няколко крачки от бюрото и чакаше да чуе какво ще каже тя. Дали ще му помогне.
-Как да го спра? - и посочи издутината в панталона си:
-Как да го накарам просто да стой мирно и да не ми пречи? - искаше да я разпита, но просто я погледна и каза с един измъчен глас:
-Кажи ми, моля те! - и я погледна, като се доближи. Просто застана на няколко крачки от бюрото и чакаше да чуе какво ще каже тя. Дали ще му помогне.
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Чет Юни 06, 2013 6:55 pm
Доволна! Много доволна от себе си.
Джейн се върна в офиса си и седна на удобния си стол, слагайки очилата си с тънки рамки и започна да ровичка в компютъра. Все пак трябваше да направи нещо. Поне едно нещо за деня.
Хвърли един поглед на жертвата си, но той изглеждаше отчаян, сякаш се бореше със себе си. Сигурно точно това правеше, тя доста се беше потрудила всичко това да се запечата в мозъка му.
Първоначално чу как щорите му се спуснаха. Това я караше да се усмихва, та дори да се засмее, но от гордост. Нима беше накарала господин Ангелче да се самозадоволява. Щеше да бъде интересна гледка, дори й се прииска да гледа, но все пак реши да го остави. Можеше само да се радва на дивия нагон, който се бе възпламенил в него, макар да усещаше само аромата му.
Тялото му рефлектираше доста добре срещу това, което тя му показа, макар и той да не искаше.
И така, вглъбена в четивото от компютъра си тя почти не усети присъствието му, докато той не заключи и не спусна нейните щори.
Повдигна вежда, когато той започна да говори бързо и посочи ерекцията му, която заплашваше да пробие вече панталона. Чудеше се колко точно ли беше голям?
Джейн направи едно замислено изражение, смръщвайки вежди и бутна стола си назад, след което заобиколи бюрото и дупето й се подпря в предната страна на дървената мебел.
Разучи ситуацията и скръсти ръце пред гърдите си като един виден експерт.
- Мислех, че такива неща не интересуват чистата ти душа. - промърмори тя, но не успя да скрие една лека усмивка. Оттласна се от бюрото си и се приближи до него, докато не остана по- малко от метър и го погледна в очите.
- Това, което ти показах е доста разтоварващо в такива случаи, но предполагам не си заинтересован.. - констатира тя и спусна ръце до тялото си, след което ги протегна напред и докосна панталона му. В отговор мъжеството му потрепери от нетърпение, а през неговото лице минаха различни емоции.
- Искаш ли аз да се погрижа за него? Или да ти обяснявам как сам да го правиш? - поинтересува се тя, прокарвайки пръст по дължината му. Хм, интересно. Я, какво се криело тук.. Доста заинтригуващо. Момичето повдигна вежда заинтригувано и му се усмихна. Освободи го от допира си и отстъпи назад, връщайки се на мястото си върху бюрото.
- На тялото ти му липсват плътски удоволствия. Обикновено ако нямат време хората просто го оставят, но съм чувала, че е много болезнено, особено в толкова...кхм напреднал стадии. На теб ти трябва съвсем малко. - изказа компетентното си мнение Джейн, като не пропусна да обходи с поглед тялото му.
- Но... не мисля, че е колегиално спрямо работата ни и останалите хора ... тези стени са стъклени. - каза съвсем тихичко в крайна сметка и сви невинно рамене, намествайки очилата си. И в това време му прати нова картина, която макар да траеше секунди също имаше ефект върху него. За тези няколко секунди той видя нея на колене пред него, а устните й се плъзгаха по това, от което той искаше да се освободи.
Освободих го от образите и го оставих да се осъзнае.
Джейн се върна в офиса си и седна на удобния си стол, слагайки очилата си с тънки рамки и започна да ровичка в компютъра. Все пак трябваше да направи нещо. Поне едно нещо за деня.
Хвърли един поглед на жертвата си, но той изглеждаше отчаян, сякаш се бореше със себе си. Сигурно точно това правеше, тя доста се беше потрудила всичко това да се запечата в мозъка му.
Първоначално чу как щорите му се спуснаха. Това я караше да се усмихва, та дори да се засмее, но от гордост. Нима беше накарала господин Ангелче да се самозадоволява. Щеше да бъде интересна гледка, дори й се прииска да гледа, но все пак реши да го остави. Можеше само да се радва на дивия нагон, който се бе възпламенил в него, макар да усещаше само аромата му.
Тялото му рефлектираше доста добре срещу това, което тя му показа, макар и той да не искаше.
И така, вглъбена в четивото от компютъра си тя почти не усети присъствието му, докато той не заключи и не спусна нейните щори.
Повдигна вежда, когато той започна да говори бързо и посочи ерекцията му, която заплашваше да пробие вече панталона. Чудеше се колко точно ли беше голям?
Джейн направи едно замислено изражение, смръщвайки вежди и бутна стола си назад, след което заобиколи бюрото и дупето й се подпря в предната страна на дървената мебел.
Разучи ситуацията и скръсти ръце пред гърдите си като един виден експерт.
- Мислех, че такива неща не интересуват чистата ти душа. - промърмори тя, но не успя да скрие една лека усмивка. Оттласна се от бюрото си и се приближи до него, докато не остана по- малко от метър и го погледна в очите.
- Това, което ти показах е доста разтоварващо в такива случаи, но предполагам не си заинтересован.. - констатира тя и спусна ръце до тялото си, след което ги протегна напред и докосна панталона му. В отговор мъжеството му потрепери от нетърпение, а през неговото лице минаха различни емоции.
- Искаш ли аз да се погрижа за него? Или да ти обяснявам как сам да го правиш? - поинтересува се тя, прокарвайки пръст по дължината му. Хм, интересно. Я, какво се криело тук.. Доста заинтригуващо. Момичето повдигна вежда заинтригувано и му се усмихна. Освободи го от допира си и отстъпи назад, връщайки се на мястото си върху бюрото.
- На тялото ти му липсват плътски удоволствия. Обикновено ако нямат време хората просто го оставят, но съм чувала, че е много болезнено, особено в толкова...кхм напреднал стадии. На теб ти трябва съвсем малко. - изказа компетентното си мнение Джейн, като не пропусна да обходи с поглед тялото му.
- Но... не мисля, че е колегиално спрямо работата ни и останалите хора ... тези стени са стъклени. - каза съвсем тихичко в крайна сметка и сви невинно рамене, намествайки очилата си. И в това време му прати нова картина, която макар да траеше секунди също имаше ефект върху него. За тези няколко секунди той видя нея на колене пред него, а устните й се плъзгаха по това, от което той искаше да се освободи.
Освободих го от образите и го оставих да се осъзнае.
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Чет Юни 06, 2013 7:31 pm
Тя обикаляше, като някоя палаво учителка и с тези очила просто ме влудяваше. Искаше ми се да я тръшна на бюрото и просто да правя това, което се прави.. Да я .. любя.. или както го наричаха. Поклатих глава, но тя се доближи до мен. Щом ръката й се плъзна по него усетих как го накара отново да се уголеми. Накара го да иска да излезе от панталона ми, но не можех да издържа повече. Болката беше убийствена и за това се опитах просто да разхлабя захвата с волята си. Просто да дам повече пространство на достойнството си, но тогава се случи нещо. Мисълта за устните й около пениса ми ме влуди. Тя видя как ръцете ми разкопчаха колана ми и самият ми панталон се свлече на земята. Подпрях се на стената на офиса и й казах:
-Боли! Адски много боли. - не издържах. Просто ръката ми бръкна в боксерките ми и го извади. Достойнството ми, което се беше втвърдило до лудост. Вената му изпъкваше, а самото то просто пареше. Тя го видя. В ръката ми стиснато от пръстите ми. Издишах тежко и й казах:
-Просто ми кажи какво да направя! - тя ме видя. Стоях с възбудата си в ръка. Допрян до стената й и й исках помощ. Това с картините в главата ми беше нещо ново.. тя беше нова.. по-силна, а с всичкото това въздържание аз едва издържах. Не можех да изтърпя. Другите непорочни поне бяха свикнали с това да се самозадоволяват и да издържат на ласките й, но аз.. аз бях най-податлив в момента. Толкова години без плътски удоволствия и картината й на това, как тя ми ги доставя ме подлудиха. Издишах тежко и тя чу едно тихо и едва забележимо:
-Моля те! - и я погледнах право в очите с надеждата да видя доброта в нея.
-Боли! Адски много боли. - не издържах. Просто ръката ми бръкна в боксерките ми и го извади. Достойнството ми, което се беше втвърдило до лудост. Вената му изпъкваше, а самото то просто пареше. Тя го видя. В ръката ми стиснато от пръстите ми. Издишах тежко и й казах:
-Просто ми кажи какво да направя! - тя ме видя. Стоях с възбудата си в ръка. Допрян до стената й и й исках помощ. Това с картините в главата ми беше нещо ново.. тя беше нова.. по-силна, а с всичкото това въздържание аз едва издържах. Не можех да изтърпя. Другите непорочни поне бяха свикнали с това да се самозадоволяват и да издържат на ласките й, но аз.. аз бях най-податлив в момента. Толкова години без плътски удоволствия и картината й на това, как тя ми ги доставя ме подлудиха. Издишах тежко и тя чу едно тихо и едва забележимо:
-Моля те! - и я погледнах право в очите с надеждата да видя доброта в нея.
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Чет Юни 06, 2013 9:02 pm
Това беше достойно за усмивката й. Можеше да усети, че се предава. Че вече не държеше толкова на ценностите. Умът му явно бе замъглен от желанието, а за Джейн това беше най- подходящия момент да го очарова допълнително.
Огледа го преценяващо... В ситуацията, в която се намираше. Никога не вярвах, че ще успея да сломя нестихващата му вяра към бог, но за всичко се искало търпение.
Червенокоската го огледа внимателно, но накрая се склони да му помогне. Нямаше да си дава много зор, макар да усещаше топлината, която я облива само при вида на размерите му. Съвсем леко и насочващо.
Приближи се с грациозната си походка до него и сложи ръка върху неговата. Подпря другата на стената до него и се усмихна вяло.
- Първо трябва да се отпуснеш... усещането ще е много по- неприятно ако си толкова напрегнат. Точно така.. затвори очи и слушай гласа ми. - говореше му тихо тя на сантиметри от лицето му.
Хвана ръцете му и започна да ги направлява бавно, докато не намериха правилния ритъм за всичко.
- Плъзни го надолу...после отново нагоре... Прави го така, както да ти харесва на теб. - продължаваше нежния й глас, а ръката й водеше неговата отново и отново въз вечния ритъм на удоволствието. Скоро забърза малко темпото му, вдишвайки дълбоко от страстта, която се изливаше от него.
- Разбра ли как става? - промълви тя тихо, въздишайки дълбоко, а пръстите й вече се плъзгаха само по дължината му, дразнейки го допълнително. Беше сигурна, че той ще се справи добре, затова и го остави той да върши главната работа.
На нея много й харесваше да го наблюдава от страни. Беше добър ученик, макар тя да не беше на около крачка от него..
Огледа го преценяващо... В ситуацията, в която се намираше. Никога не вярвах, че ще успея да сломя нестихващата му вяра към бог, но за всичко се искало търпение.
Червенокоската го огледа внимателно, но накрая се склони да му помогне. Нямаше да си дава много зор, макар да усещаше топлината, която я облива само при вида на размерите му. Съвсем леко и насочващо.
Приближи се с грациозната си походка до него и сложи ръка върху неговата. Подпря другата на стената до него и се усмихна вяло.
- Първо трябва да се отпуснеш... усещането ще е много по- неприятно ако си толкова напрегнат. Точно така.. затвори очи и слушай гласа ми. - говореше му тихо тя на сантиметри от лицето му.
Хвана ръцете му и започна да ги направлява бавно, докато не намериха правилния ритъм за всичко.
- Плъзни го надолу...после отново нагоре... Прави го така, както да ти харесва на теб. - продължаваше нежния й глас, а ръката й водеше неговата отново и отново въз вечния ритъм на удоволствието. Скоро забърза малко темпото му, вдишвайки дълбоко от страстта, която се изливаше от него.
- Разбра ли как става? - промълви тя тихо, въздишайки дълбоко, а пръстите й вече се плъзгаха само по дължината му, дразнейки го допълнително. Беше сигурна, че той ще се справи добре, затова и го остави той да върши главната работа.
На нея много й харесваше да го наблюдава от страни. Беше добър ученик, макар тя да не беше на около крачка от него..
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Чет Юни 06, 2013 9:13 pm
Нямаше как да се справи лесно. Тя се доближи и започна да движи ръката му, но самата й близост беше достатъчна да изпита възбуда. Едва се сдържаше, но това беше сложно около нея. Продължи да движи ръката си, като дори усети и пръстите й някъде там, но нейната, която притисна неговата над телата им беше толкова топла. Тогава тя видя как ризата му се разкопча сама. Голото му тяло се откри и той не знаеше как да действа. Тялото му не му се подчиняваше. Извиваше се леко и едва се задържаше на едно място. Отвори очи и я видя. Толкова прекрасна и.. тя.. Защо не можеше да я гледа, както гледа другите жени. Защо това нещо в ръката му го унищожаваше. Искаше много повече, но не трябваше да се поддава. Опита да забави ритъм, но самата му ръка не го послуша. Тя искаше да е в близост до нея. Издиша тежко и топлият въздух излязъл от дробовете му полетя към нея, като опари кожата й. Той се опита да се изправи, но самото му тяло се изви, че пениса му да изпъква и да е в по-близко положение с нея. Едва събра мислите си и каза:
-Това е... пре... гре.. грешно! - защо искаше да каже прекрасно. Това не беше прекрасно. Беше грешно. Или поне така си мислеше, но когато я видя и през мислите му преминаха всички картини. Всичките неясни картини и тогава не се сдържа. Забърза действията си и след секунда пениса му претръпна в ръката му, а спермата му просто се изстреля от него, политайки към нея. Беше твърде лесно, но нямаше как да не се предаде. Бавно се отпусна до стената и се свлече на земята. Погледна я отдолу и така гледката беше още по.. привлекателна за него, но той просто преглътна и каза:
-Направих грешка. - опита се да се изправи. Щом се озова на крака започна да вдига боксерките си, но тогава осъзна нещо. Пениса му стоеше все още надървен и.. незадоволен.
-Това е... пре... гре.. грешно! - защо искаше да каже прекрасно. Това не беше прекрасно. Беше грешно. Или поне така си мислеше, но когато я видя и през мислите му преминаха всички картини. Всичките неясни картини и тогава не се сдържа. Забърза действията си и след секунда пениса му претръпна в ръката му, а спермата му просто се изстреля от него, политайки към нея. Беше твърде лесно, но нямаше как да не се предаде. Бавно се отпусна до стената и се свлече на земята. Погледна я отдолу и така гледката беше още по.. привлекателна за него, но той просто преглътна и каза:
-Направих грешка. - опита се да се изправи. Щом се озова на крака започна да вдига боксерките си, но тогава осъзна нещо. Пениса му стоеше все още надървен и.. незадоволен.
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Пет Юни 07, 2013 10:21 am
Той успя. Очевидно му беше за пръв път, защото освен удоволствие в него имаше и изненада. Цялата страст, която лъхаше от него й действаше омайващо, а и когато все пак видя тялото му..
- Прекрасен..- чу се тихия й глас, докато пръстите й посегнаха да докоснат гърдите му, но ги отдръпна. Не искаше, колкото и да се изкушаваше. Искаше когато той я поиска да се наслади на всяка част от него за пръв път.
Джейн прехапа устната си, намръщвайки се леко, докато в крайна сметка той се опитваше да се оправи и облече. Отиде до него и ръката й се обви около врата му, притискайки го в стената, а другата хвана все още възбудената му ерекция, която веднага потрепна в отговор на допира й.
Изчака да срещне погледа му и се усмихна студено.
- А ти какво очакваш, когато молиш за помощ демон - Похот. Нещо добро ли? Не помниш ли, че ти си ангела в тази стая. - гласът й беше тих и дълбок. Беше обидена от начина му на мислене, не го възприемаше. Приближи се по- близо и пръстите й започнаха да се движат по него, този път самички, без неговите. Галеше го, стимулираше го, дразнеше върха му, усещайки как мускулите му се стягат от действията й. Притисна тялото си в неговото и облиза устни, но този път с дяволита усмивка, която красеше лицето й редовно.
- Щом го смяташ за грешно стой далеч от мен, защото аз съм страстите и грешките в твоя ум. Но.. - засмя се тихо - не мисля, че ще можеш... - устните й бяха все по, близо до неговите. Ръката, която държеше врата му се премести нагоре и прокара палеца си по долната му устна.
- Сам ще си поискаш да усещаш допира ми по тялото си и устните ми върху твоите. Сам ще искаш да си го причиниш, повярвай ми. - каза убедително тя и в следващия момент пусна възбудата му. Отдръпна ръце от тялото му и пръстите й започнаха да го закопчават, оставяйки го да се успокои от това, което му беше причинила току що. Когато го направи отиде до бюрото си и извади няколко мокри кърпички, за да се почисти от малката игричка, оставяйки го прелъстен и изоставен до стената. Остави очилата върху документите си и погледна часовника си.
- На работа съм от един час и виж как си. Очевидно този офис не е толкова скучно място, както мислех. - констатира тя със съвсем спокоен глас.
- Сега, след като смяташ че всичко това е грешка...Моля да ме извиниш, но отивам за още кафе. Когато се върна предпочитам да съм самичка в офиса си. - спомена тя, след като почисти всичко и вече изглеждаше изрядно тя взе чашата си, намести ризата си както трябва и излезе със нейната специална походка, след която всички се обръщаха.
- Прекрасен..- чу се тихия й глас, докато пръстите й посегнаха да докоснат гърдите му, но ги отдръпна. Не искаше, колкото и да се изкушаваше. Искаше когато той я поиска да се наслади на всяка част от него за пръв път.
Джейн прехапа устната си, намръщвайки се леко, докато в крайна сметка той се опитваше да се оправи и облече. Отиде до него и ръката й се обви около врата му, притискайки го в стената, а другата хвана все още възбудената му ерекция, която веднага потрепна в отговор на допира й.
Изчака да срещне погледа му и се усмихна студено.
- А ти какво очакваш, когато молиш за помощ демон - Похот. Нещо добро ли? Не помниш ли, че ти си ангела в тази стая. - гласът й беше тих и дълбок. Беше обидена от начина му на мислене, не го възприемаше. Приближи се по- близо и пръстите й започнаха да се движат по него, този път самички, без неговите. Галеше го, стимулираше го, дразнеше върха му, усещайки как мускулите му се стягат от действията й. Притисна тялото си в неговото и облиза устни, но този път с дяволита усмивка, която красеше лицето й редовно.
- Щом го смяташ за грешно стой далеч от мен, защото аз съм страстите и грешките в твоя ум. Но.. - засмя се тихо - не мисля, че ще можеш... - устните й бяха все по, близо до неговите. Ръката, която държеше врата му се премести нагоре и прокара палеца си по долната му устна.
- Сам ще си поискаш да усещаш допира ми по тялото си и устните ми върху твоите. Сам ще искаш да си го причиниш, повярвай ми. - каза убедително тя и в следващия момент пусна възбудата му. Отдръпна ръце от тялото му и пръстите й започнаха да го закопчават, оставяйки го да се успокои от това, което му беше причинила току що. Когато го направи отиде до бюрото си и извади няколко мокри кърпички, за да се почисти от малката игричка, оставяйки го прелъстен и изоставен до стената. Остави очилата върху документите си и погледна часовника си.
- На работа съм от един час и виж как си. Очевидно този офис не е толкова скучно място, както мислех. - констатира тя със съвсем спокоен глас.
- Сега, след като смяташ че всичко това е грешка...Моля да ме извиниш, но отивам за още кафе. Когато се върна предпочитам да съм самичка в офиса си. - спомена тя, след като почисти всичко и вече изглеждаше изрядно тя взе чашата си, намести ризата си както трябва и излезе със нейната специална походка, след която всички се обръщаха.
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Пет Юни 07, 2013 10:37 am
Пръстите й по тялото му.. Превъзходни, но начина по който тя се отнасяше с него и това, че самата тя му беше сърдита заради думите го накара да се осъзнае. Болеше го.. болеше го това, че я нарани.. и освен това имаше ужасни болки в главата си. Бавно се изправи и закопча панталона си, след като всичко се беше успокоило. Тя беше права. Той беше готов сам да тръгне след нея, но не го направи. Щорите й се вдигнаха, а той излезе от кабинета й. Като оправяше яката на ризата си. Влезе във своят кабинет. Огледа се. Какво трябваше да направи. Да се държи нормално. Това беше първият му път. Просто се отпусна облегнат на вратата си. Издиша тежко и се замисли над това, което имаше в главата му. Картините, които бяха впити там. Направи всичко възможно да ги изгони от там, но точно когато беше готов да ги хвърли в кошчето и да забрави за тях не го направи. Скри ги в един кът на съзнанието си, за да.. за да има материал за по-късно и закрачи към стола си. Пооправи себе си и панталона си и накрая просто се настани на коженият си стол. Поглеждаше нагоре и я търсеше с поглед, но щом виждаше празният и кабинет отново се навеждаше надолу, за да гледа документите, които е избрал. Дали беше отишла при някой друг. Дали не го хареса. Сигурно беше недостатъчен за нея. Може би не беше неин тип, но защо мислеше всичко това. Усещаше някакво чувство, което му казваше да я потърси. Да види какво прави, но.. не можеше.. беше странно. Отпусна се на стола си и се опита да си спомни картината, в която тя е на колене пред него и го задоволява с устните си, кърваво червените й устни около.. това.. Отвори очи, поклати глава в отрицание и усети болката в нея. Издиша тежко и изморено и погледна, загледан напред в коженият стол в съседния кабинет. Премина с език по устните си и му се прииска да се върне при нея, но не.. тя сама го кажа.. иска да остане сама. Без него.. Тя беше обидена от думите му и сега това го нараняваше. Никога до сега не беше правил нещо толкова.. нестандартно. Да се самозадоволява и да.. нарани човек, но това.. сега сякаш го накара да иска да се реваншира. Какво му ставаше? Та тя беше неговата противоположност. Защо толкова се интересуваше от нея.. Дали противоположностите се привличаха. Дали той.. беше създаден специално за нея. Имаше толкова въпроси в главата си, а тя го болеше така, сякаш е прокълнат. Ръцете му се вдигнаха и извадиха един документ, на които пишеше завещание. Започна да го чете и се опита да се разсее, но всеки път щом прочетеше изречението си отбелязваше с пръст къде е и поглеждаше към нейният кабинет. Сякаш вече искаше тя да е там и отново да усети ласките й.. да я види, но.. защо искаше да прави такива грешни неща. Дали вече беше неин? Той приближи пръста си до устните си, нежно го близна и отвори другата страница. Усмихна се и разбра нещо. Колкото и да го отричаше.. му харесваше.
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Пет Юни 07, 2013 1:33 pm
'Няма смисъл от мрачни мисли, Джейн. Виж, онзи те заглежда.' помисли си червенокоската, докато си наливаше кафе от стъклената кана, леко приведена напред. Изправи се след малко и срещна похотливия му поглед, докато той хапеше устните си.
Подари му една от своите усмивки и той сякаш се стресна от транса си. Изправи се смело и тръгна към нея, а тя повдигна вежда. Нямаше да й е толкова скучно тук все пак. А и след това, което се случи преди малко едно бързо...запознаване нямаше да й се отрази добре. Кожата й все още гореше от възбудата, която Ви бе запалил в нея. Тялото й се молеше да бъде докоснато и задоволено.
- Здравей, аз съм Ерик. Ти трябва да си нова тук? - започна той с видимо уверен глас, макар тя да усещаше тихата нотка на притеснение, че ще го отблъсне. Е, днес щяха да му се сбъднат мечтите.
Тя започна да флиртува с него, същевременно и изпращайки няколко от нейните си вълни. След около 20 минути вече бяха в един склад за консумативи, а тялото на Джейн бе притиснато в стената.
****
Красавицата закопча ризата си и прибра косата си на хлабав кок в задната част на главата си, тъй като там нямаше огледало, в което да се огледа, за да се погрижи за себе си.
Погледна към мъжа, който все още стоеше със свален панталон, подпрян на стената със глупава усмивка.
- Добре се представи - похвали го тя, усмихвайки му се вяло. Оказа се, че не е просто човек, но не разбра какво точно е. Не й трябваше, важното е, че не беше поредното разочарование, беше задоволил желанията й, макар и само временно.
Прати му една въздушна целувка и излезе от склада, връщайки се отново в офиса си с доволна усмивка. Седна на бюрото си и извади едно огледалце от чантата си. Сложи нов слой от червеното си червило, пооправи малко грима си и намести червената ризка, от която съвсем леко загатваше черния й сутиен. Притисна устни една към друга, за да разнесе равномерно червилото по плътните си устни.
Прати целувка на огледалото и сложи отново очилата си. Когато вдигна погледа си нагоре видя, че Ви се бе втренчил в нея. Помаха му само с пръстчетата си, лакирани в черно и отново забърника из компютъра, започвайки да попълва някакви документи.
Подари му една от своите усмивки и той сякаш се стресна от транса си. Изправи се смело и тръгна към нея, а тя повдигна вежда. Нямаше да й е толкова скучно тук все пак. А и след това, което се случи преди малко едно бързо...запознаване нямаше да й се отрази добре. Кожата й все още гореше от възбудата, която Ви бе запалил в нея. Тялото й се молеше да бъде докоснато и задоволено.
- Здравей, аз съм Ерик. Ти трябва да си нова тук? - започна той с видимо уверен глас, макар тя да усещаше тихата нотка на притеснение, че ще го отблъсне. Е, днес щяха да му се сбъднат мечтите.
Тя започна да флиртува с него, същевременно и изпращайки няколко от нейните си вълни. След около 20 минути вече бяха в един склад за консумативи, а тялото на Джейн бе притиснато в стената.
****
Красавицата закопча ризата си и прибра косата си на хлабав кок в задната част на главата си, тъй като там нямаше огледало, в което да се огледа, за да се погрижи за себе си.
Погледна към мъжа, който все още стоеше със свален панталон, подпрян на стената със глупава усмивка.
- Добре се представи - похвали го тя, усмихвайки му се вяло. Оказа се, че не е просто човек, но не разбра какво точно е. Не й трябваше, важното е, че не беше поредното разочарование, беше задоволил желанията й, макар и само временно.
Прати му една въздушна целувка и излезе от склада, връщайки се отново в офиса си с доволна усмивка. Седна на бюрото си и извади едно огледалце от чантата си. Сложи нов слой от червеното си червило, пооправи малко грима си и намести червената ризка, от която съвсем леко загатваше черния й сутиен. Притисна устни една към друга, за да разнесе равномерно червилото по плътните си устни.
Прати целувка на огледалото и сложи отново очилата си. Когато вдигна погледа си нагоре видя, че Ви се бе втренчил в нея. Помаха му само с пръстчетата си, лакирани в черно и отново забърника из компютъра, започвайки да попълва някакви документи.
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Пет Юни 07, 2013 1:53 pm
Ви вече се притесни. Тя се бавеше. По-бързо се вземаше кафе. А ако му кроеше нещо? Сигурно се подготвяше да го изненада някъде. Не.. по-скоро.. тогава я видя. Тя се върна леко неподредена във външният вид, но задоволена вътрешно. Когато тя започна да оправя грима си той не спря да я гледа, но щом видя как му маха срамежливо върна поглед на документа. Започна да го чете, но дори не запомняше нищо от думите. Чудеше се...какво ли е правила. Сигурно е била с някой. Той поклати глава и се замисли над работата си. Трябваше да помага на хората. Просто се съсредоточи. Завещание свързано с това как съпруг оставя всичкото си богатство на съпругата си. Когато ви отмести страницата на другата видя снимката на съпругата. Млада, красива жена, червенокоса и... с голямо деколте. В образа му веднага изскочи Джейн и той пусна документите, като ги захвърли на бюрото си. Завъртя коженият си стол и се отпусна на него, ръцете му се плъзнаха по лицето му и след секунда едната му наби шамар:
-Стегни се, Вишъс! - каза си сам на себе си. Изправи се и направи няколко крачки, като прозореца пред него се отвори. Облегна се и загледа студената картинка отвън. Русия. Сняг и студ. Вдиша и издиша дълбоко, а след това просто се загледа в небето:
-Какво да правя, Господи? Учил си ме да не желая нищо.. да давам.. само да давам, но не мога повече.. минаха толкова години, а аз съм най-измъченият ти син. Другите паднаха и станаха хора, трети се влюбиха един в друг, а аз.. изпълнявам задачата си и ми пращаш.. Джейн.. аа... нея? Защо? Какво да правя? - продължи да стой безмълвно няколко минути и след като не получи отговор премина с ръка по лицето си и му каза:
-Да.. благодаря ти! - затвори прозореца. Губеше вярата си.. Вярата в господ, в другите ангели.. във себе си.. усещаше разликата и знаеше, че тя има надмощие, но нямаше да и го позволи. В момента, в които седна на стола си погледна документа и Джейн усети мощната вълна на успокоение, която би трябвало да я накара да не пожелае секс в близките... няколко часа.
-Стегни се, Вишъс! - каза си сам на себе си. Изправи се и направи няколко крачки, като прозореца пред него се отвори. Облегна се и загледа студената картинка отвън. Русия. Сняг и студ. Вдиша и издиша дълбоко, а след това просто се загледа в небето:
-Какво да правя, Господи? Учил си ме да не желая нищо.. да давам.. само да давам, но не мога повече.. минаха толкова години, а аз съм най-измъченият ти син. Другите паднаха и станаха хора, трети се влюбиха един в друг, а аз.. изпълнявам задачата си и ми пращаш.. Джейн.. аа... нея? Защо? Какво да правя? - продължи да стой безмълвно няколко минути и след като не получи отговор премина с ръка по лицето си и му каза:
-Да.. благодаря ти! - затвори прозореца. Губеше вярата си.. Вярата в господ, в другите ангели.. във себе си.. усещаше разликата и знаеше, че тя има надмощие, но нямаше да и го позволи. В момента, в които седна на стола си погледна документа и Джейн усети мощната вълна на успокоение, която би трябвало да я накара да не пожелае секс в близките... няколко часа.
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Пет Юни 07, 2013 9:37 pm
- Spoiler:
Останалата част от деня мина.. Ами както при всяка работа. Момичето свърши нещо, за да не й кажат, че съвсем не си мърда пръста, след което си пусна някакъв филм, естествено на пуснати щори... не искаше да бъде издадена от някой на някой.
Когато погледна часовника беше минало време за тръгване и из офиса се мотаеха само двама-трима. Боже, трябваше по- внимателно да следи това изобретение за отмерване на времето.
Джейн напусна офиса си с чанта и палто преметнати през ръката си. Мина през общата стая, за да остави чашата си там, но бе изненадана да види господин Целомъдрие там. Повдигна вежда и му се усмихна вяло, след което го заобиколи и отиде до мивката. Остави на масата чантата и якето си, за да измие чашата си и да я остави на сушилника при останалите.
- Какво правиш тук, Ви? Не е ли време за почивка? - попита го тя, докато все още беше с гръб към него.
Погледа му беше някак отнесен, когато го видя преди секунди, а лицето му угрижено. Нима господин Ангелче имаше някакви проблеми?
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Пет Юни 07, 2013 9:57 pm
Цял ден преглеждах документ. Един документ! Абсолютно нищо не свърших. Просто обикалях насам натам. Чудех се.. какво да правя. Тогава тя смъкна щорите си. Какво ли правеше? Дали се самозадоволяваше. Изпиваше ме любопитството и когато се опитах да се разсея онези картини от нея бяха там. Не издържах. Просто се изправих. Закрачих из офиса. Отварях и затварях прозореца, докато накрая не стана време да си ходим. Дори тогава не си тръгнах. Изчаках, за да си тръгне тя и.. може би да си тръгна без да я видя. Без да я пожелая. Без да си я представя гола. Изчаках и щом излязох от офиса си се върнах за сакото ми и куфарчето. Накрая тъкмо си тръгвах, когато си оставих куфара на масата и сакото. Отидох до мивката и си налях чаша вода, но когато се обърнах ето я и нея. Толкова секси и.. ох.. не можех да го опиша. Красива! Не беше достатъчно. Просто в главата ми изкочи образа на нея, разтворила крака на масата и просто.. искаща да я обладая, но щом това се появи поклатих глава. Изпотих се и.. не можех да дишам нормално. Тя ме подмина, а аз се обърнах и щях да и кажа "Желая те!", но промених думите си и просто и казах:
-Не спирам да мисля за теб! За.. това, което стана.. за... - погледнах я и допълних:
-За това как изглеждаш гола! - след тези думи наведох глава и казах:
-Аз съм.. посмешище.. дори.. не мога да се държа като.. нормален ангел и.. - след тези думи я погледнах и допълних:
-Аз съм.. нищожество.. не мога да направя нищо като хората! - след тези думи се засмях. Хората... Взех си куфарчето и сакото и казах:
-Ами.. пожелавам ти приятна вечер.. Джейн! - закрачих и дори леко прикляквах, защото издутината в панталоните ми се триеше и беше неприятно. Точно, когато щях да си тръгна се обърнах и с една усмивка на лицето, искрена усмивка и казах:
-Радвам се че си тук! - не знам защо го казвах. Просто го казах и се обърнах, като тръгнах към асансьора. Застанах пред него и натиснах копчето, а докато го чаках оставих куфара си и облякох сакото си. Бях си забравил вратовръзката на масата. Погледнах и видях, че асансьора е на няколко етажа по-надолу. Закрачих и чух мивката. Тя все още миеше чашата си. Доста дълго. Подаде се от коридора, за да види дали вратовръзката му е на масата, но пък и погледа му да срещне Джейн. не знаеше защо, просто искаше да я види...
-Не спирам да мисля за теб! За.. това, което стана.. за... - погледнах я и допълних:
-За това как изглеждаш гола! - след тези думи наведох глава и казах:
-Аз съм.. посмешище.. дори.. не мога да се държа като.. нормален ангел и.. - след тези думи я погледнах и допълних:
-Аз съм.. нищожество.. не мога да направя нищо като хората! - след тези думи се засмях. Хората... Взех си куфарчето и сакото и казах:
-Ами.. пожелавам ти приятна вечер.. Джейн! - закрачих и дори леко прикляквах, защото издутината в панталоните ми се триеше и беше неприятно. Точно, когато щях да си тръгна се обърнах и с една усмивка на лицето, искрена усмивка и казах:
-Радвам се че си тук! - не знам защо го казвах. Просто го казах и се обърнах, като тръгнах към асансьора. Застанах пред него и натиснах копчето, а докато го чаках оставих куфара си и облякох сакото си. Бях си забравил вратовръзката на масата. Погледнах и видях, че асансьора е на няколко етажа по-надолу. Закрачих и чух мивката. Тя все още миеше чашата си. Доста дълго. Подаде се от коридора, за да види дали вратовръзката му е на масата, но пък и погледа му да срещне Джейн. не знаеше защо, просто искаше да я види...
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Пет Юни 07, 2013 10:20 pm
Тези факти никак не я учудваха. Беше забелязала, беше усетила безпокойството му този следобед, но искаше да го остави сам да се справи с всичко. Нямаше да го остави да се предаде толкова лесно, искаше да го измъчва много, докато не я умолява да му обърне специално внимание, да го докосва. Беше му го обещала и щеше да го спази.
Все пак се усмихна тихо, когато той й обясни за какво точно си мисли. Щеше да го пита отново утре, когато е пренощувал сам. Дали щеше да я сънува цяла вечер и да се умори от ръчна, или изобщо нямаше да спи от мисли.
Изчака известно време, но накрая реши да се смили над него и да му отдели съвсем малко време. Обърна се, след като спря водата и попи капките от ръцете си, когато срещна погледа му, който надничаше зад ъгъла, за да търси нещо..уж.
- Хей, Ви.. - повика го тя и се усмихна провокативно - Така и така не си ангел вече... Искаш ли да пием по нещо? Не обичам да съм сама у дома, а ако се прибера ще бъде точно така. - обясни небрежното си оправдание и сви рамене. Протегна се и махна шнолата от косата си и тя се разпръсна като червен водопад по раменете й. След шнолата прибра и очилата си. Вече беше готова...
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Пет Юни 07, 2013 10:44 pm
-ДА! - дори аз се стреснах от отговора си. Преглътнах и поклатих леко, глава, като се оправих:
-Искам да кажа.. а... да.. с удоволствие! - след което се доближих до масата. Взех вратовръзката си и бавно я увих около врата си. Оставих си куфарчето на масата и започнах да си я завързвам, когато тя сама се доближи до мен и ми помогна. Погледнах я в очите и без очилата изглеждаше.. себе си. Вече не беше секси секретарката отсреща, а сега беше Джейн. Онзи Джейн, с която се карам от векове. Бавно вдигнах ръка и плахо я докоснах, като погалих бузата й, но след това се отдръпнах и казах:
-Така де.. а.. ще пием у вас? Нали? Така де.. а.. защото ако е на някое заведение сигурно ще е по-добре да се преоблека.. да се изкъпя и.. да.. се подготвя.. не знам... за първи път ми е да изляза и да се забавлявам! - след тези думи сведох поглед и видях колко перфектно е нагласена вратовръзката ми, след това я погледнах и попитах:
-Ще боли ли? - и зачаках отговора й. Не знаех какво да очаквам. Въобще не знаех какво ще стане и къде ще отидем, но ми беше някак си.. притеснено.
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Пон Юни 10, 2013 9:39 pm
Господи, наистина ли беше толкова паниран? Наистина ли беше толкова невеж в излизането? Джейн се зачуди какво изобщо правеше Ви през цялото си свободно време, когато не беше на работа. Наистина ли беше толкова невинен и ... Защо ли изобщо го обмисляше.
Поклати глава и оправи прецизно вратовръзката му, като се подсмихваше от време на време, докато го слушаше. Накрая я подръпна за последно и вдигна поглед към очите му.
- Не се притеснявай, ще бъдем в нас. Друг път ще те изведем на бар. - обеща му тя и му смигна. След това внимателно се завъртя на токчетата си, взе чантата и палтото си, след което тръгна напред с нейната си самоуверена походка. Беше толкова уверена и самовлюбена, че рядко някой друг освен нея съществуваше в нейния свят.
Спря се пред асансьора и погледна през рамо към следващия я Ви.
- Не си се отказал още, нали? - поинтересува се тя, повдигайки вежда. Не, че я интересуваше много, но харесваше ентусиазма му. Жалко, че нямаше да му се отвори парашута тази вечер.
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Пон Юни 10, 2013 10:00 pm
Вишъс стоеше неподвижно, когато тя му оправи вратовръзката. Даде му обещание. После я видя как си тръгва и почувства.. болка. Закрачи бързо и накрая стоеше до нея. Усмихна се и каза:
-Ами.. не.. не съм се отказал.. - след тези думи ръката му се опита да оправи вратовръзката му, но някак си тя си беше перфектна. Погледна я и каза:
-Извинявай! - след тези думи видя как тя го поглежда, а той се извъртя, като се съсредоточи към асансьора и се направи, че не е гледал.. задните й части. Преглътна и каза:
-Извинявай, че днес не те поздравих просто бях изненадан, че си ти.. мислех, че повече никога няма да те срещна и ако се случи.. ще е сигурно в някоя екзотична страна, а не.. в Москва.. - след тези думи Ви издиша и каза:
-Така де.. просто.. не, че не съм искал да те срещна, а точно обратното.. надявах се да е на друго място.. и в други обстоятелства... - след като каза това се усмихна и каза:
-Но да.. ние трябва да се мразим.. нали така? - асансьора спря пред тях и отвори врати. Вишъс, като джентълмен направи път на Джейн, а след това я последва. Влязоха вътре и тя натисна копчето, а той зачака, за да слязат в паркинга. Не знаеше дали ще се возят с една и съща кола, но неговата не беше нищо общо с красивите.. беше точно обратното на красива.. беше от икономичните. Сива Приус, която го чакаше долу, но преди да стигнат до там бяха в бавно пътуващият асансьор и той попита:
-Ами.. а... какво ще пием? - искаше да завърже някаква тема..
-Ами.. не.. не съм се отказал.. - след тези думи ръката му се опита да оправи вратовръзката му, но някак си тя си беше перфектна. Погледна я и каза:
-Извинявай! - след тези думи видя как тя го поглежда, а той се извъртя, като се съсредоточи към асансьора и се направи, че не е гледал.. задните й части. Преглътна и каза:
-Извинявай, че днес не те поздравих просто бях изненадан, че си ти.. мислех, че повече никога няма да те срещна и ако се случи.. ще е сигурно в някоя екзотична страна, а не.. в Москва.. - след тези думи Ви издиша и каза:
-Така де.. просто.. не, че не съм искал да те срещна, а точно обратното.. надявах се да е на друго място.. и в други обстоятелства... - след като каза това се усмихна и каза:
-Но да.. ние трябва да се мразим.. нали така? - асансьора спря пред тях и отвори врати. Вишъс, като джентълмен направи път на Джейн, а след това я последва. Влязоха вътре и тя натисна копчето, а той зачака, за да слязат в паркинга. Не знаеше дали ще се возят с една и съща кола, но неговата не беше нищо общо с красивите.. беше точно обратното на красива.. беше от икономичните. Сива Приус, която го чакаше долу, но преди да стигнат до там бяха в бавно пътуващият асансьор и той попита:
-Ами.. а... какво ще пием? - искаше да завърже някаква тема..
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Sunshine* Вто Юни 11, 2013 9:04 pm
Извинението прието. Тя не беше злопаметна кучка. Е, беше, но предпочиташе да не я възприемат като такава, защото никак нямаше да бъде добре за името й.
Усмихна му се вяло и заедно се качиха в асансьора. В същия миг в ума й наскачаха идеи какво могат да правят в спрелия асансьор. Реши да му даде нов стимул за размисъл и му прати някои от идеите си, прочиствайки гърлото си съвсем леко.
- Няма проблем, а и няма значение къде сме. Важното е, че се засякохме. А колкото до това с враговете.. Не знам, по принцип да. Но не съм убедена, че някой ще ти каже нещо, ако си мил с мен, или... Просто не вярвам вече в онзи горе. Може да си е взел почивка, не знам.. -
Да, обяснението беше дълго, но беше единственото, с което разполагаше, затова и този път тя говореше доста. Накрая просто сви рамене и го погледна.
- Ще пием вино или каквото намерим у дома. И не се плаши, но имам леопард на име Ветемнус за домашен любимец. Той е безобиден, а и ти си...ангел. - успокои го тя, намигайки му и се засмя звънко. Боже, това не се случваше често, но ето, че той можеше да се наслади на прекрасната симфония, докато в главата му щъкаше по някоя друга идея от нейните любими.
Sunshine*- wrong Devil
- Брой мнения : 55
Join date : 05.06.2013
Re: Понеделник. В офиса!
by Вишъс Вто Юни 11, 2013 9:13 pm
Както си стояха в асансьора и бавно слизаха надолу изведнъж в главата му изникнаха картини. Той.. притиснал Джейн до стената и правейки мръсни работи с нея. Тя.. слизаща надолу, разкопчаваща панталона му със зъби и задоволяваща го. Това беше само началото от всичките й мисли, които нахлуха в главата му и кръвта му се вля в друго място. Той се надърви на секундата и усети онова незадоволено чувство. Погледна я, а тя му се усмихваше и говореше, все едно нищо не става .
Изведнъж ръката му се спусна надолу, разкопча ципа на панталона му, бръкна вътре и извади надървения си пенис. Обхвана го с ръка и грубо започна да я движи по него, но след това спря. Погледна я с един хищен поглед, което го подсети за домашният й любимец, но не го интересуваше. Просто я притисна в стената и я целуна, а когато мигна осъзна, че всичко това е в главата му. Това не беше картина от нейните, а той мечтаеше за това, но когато спряха и той погледна, че вече са стигнали до паркинга преглътна тежко и каза:
-Аз.. а... леопард.. това е прекрасно същество, което може да .. опише човек - след което закрачи след нея и допълни:
-Аз.. такова... - усещаше го. Дори и той не знаеше вече в какво вярва, но това което щеше да последва.. да я види.. да види какво ще последва го влудяваше. Желаеше я, до полуда, но да се държи мило. Точно преди да стигнат до колата той я изпревари и й отвори вратата. Все пак тя беше натиснала копчето за алармата и той разбра, кое е превозното й средство. Усмихна се пред отворената врата и каза:
-С удоволствие ще бъда мил с теб.. - искаше да каже, ако спреш с мислите за това, но не го каза.. желаеше тези мисли в главата си.. да знае какво би искала да направи тя с него.
Изведнъж ръката му се спусна надолу, разкопча ципа на панталона му, бръкна вътре и извади надървения си пенис. Обхвана го с ръка и грубо започна да я движи по него, но след това спря. Погледна я с един хищен поглед, което го подсети за домашният й любимец, но не го интересуваше. Просто я притисна в стената и я целуна, а когато мигна осъзна, че всичко това е в главата му. Това не беше картина от нейните, а той мечтаеше за това, но когато спряха и той погледна, че вече са стигнали до паркинга преглътна тежко и каза:
-Аз.. а... леопард.. това е прекрасно същество, което може да .. опише човек - след което закрачи след нея и допълни:
-Аз.. такова... - усещаше го. Дори и той не знаеше вече в какво вярва, но това което щеше да последва.. да я види.. да види какво ще последва го влудяваше. Желаеше я, до полуда, но да се държи мило. Точно преди да стигнат до колата той я изпревари и й отвори вратата. Все пак тя беше натиснала копчето за алармата и той разбра, кое е превозното й средство. Усмихна се пред отворената врата и каза:
-С удоволствие ще бъда мил с теб.. - искаше да каже, ако спреш с мислите за това, но не го каза.. желаеше тези мисли в главата си.. да знае какво би искала да направи тя с него.
Вишъс- purposive Angel
- Брой мнения : 57
Join date : 05.06.2013
Страница 1 от 4 • 1, 2, 3, 4
Nightmare :: РПГ :: Някъде из времето :: Минало
Страница 1 от 4
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Понеделник. В офиса!
» Преди няколко седмици
» Ето го и спамът!
» Тайното местенце на Тони
» Стаята на Сторм.
» "impossible" love
» Demon's don't love.
» Кухнята...