Тайното местенце на Тони

Алекса много се радваше на това че бе успяла да запали огън и усмивката на Тони я въодушави. Явно не беше чак толкова зле и можеше да се справи ако останаше само в гората.
Остави своето парче от месото над огънят ужасно нетъппелива сиурно защото беше осверепяла като вълк и се надяваше той да е взел доста месо. Слънцето му тъкмо почнаше да залязва. На около беше красиво, но тя си каза, че няма да гледа тъпият залез. Но пак не разбираше какво толкова много й харесваше на гората. Беше красива, но само в определени моменти.
- Че какво толкова й харесваш на гората? - попита объркано тя, защото не го разбираше. Сигурно за много и други неща нямаше да го разбере, а и той сигурно не я разбираше два пъти повече.
Обърна месото за да се поизпече и от другата страна но едва ли щеше да го яде преди Антъни да е казал, че е готово. Погледна към Антъни, като за щастие той не беше застанал на пътя на залеза и нямаше опасност тя случайно да го види.

На Али не й беше нужно да го гледа за да разбере, че се беше разчувствал достатъчно, че да не иска тя да го вижда. Разбираше го всеки имаше нужда да запази достойнстовото. Тя би направила същото.
- Нещата се променят - каза тя докато още гледаше огънят. - И е по-добре да свикнеш бързо иначе боли - каза тя и завъртя отново парчето свинско докато гледаше огънят, и си спомняше.
Това да си нефилим сред антхристи е най-кошмарното нещо на света. И дори да си дъщерята на шефа не ти помага. Когато ти направят нещо и видят, че няма последвият продължават. Тя се молеше и плачеше на баща си да я махне от там дълго време, но той така й не благоволи. Първите няколко месеца бяха Ад. Постепенно ставаше по-добре. Чак година и нещо по-късно тя успя да си изгради репутация на някой с който не искаш да си имаш работа.
- За да оцелееш сред вълците трябва да се научиш да хапеш - чак няколко секунди по-късно се усети, че беше казала това на глас и усети студените слъзи стичащи се по лицето й и ги избърса бързо. - Съжалявма налегнаха ме спомени - каза тя и се обърна и се усмихна за да покрие нещата, но когато отново се обърна огънят стопи усмивката. Раната от това, което й стори Луцифер още не беше затворена.
Можеше ли да му прости след като й показа толкова обич и после бавно истина и я хвърли от скала без предпазно въже?

Алекса изслуша речта на Антъни, но честно казано не мислеше, че е вярна или поне часта с бъдещето. Едва ли нещата щяха да зависят от нея някой ден. Или пък думата й да значеше нещо. Не му каза нищо и просто отпи от сокът, който имаше приятно сладко-кисел вкус. Беше наистина хубав, но не обичаше плодчета в сока.
Най-накрая погледна и своята пържола, която изглеждаше доста апетитно. Рязко понижи температурата на ръцете си и най-спокойна хвана шишчето на нагорещената част за да й е по-удобно да види месото. Беше се поизпекло за това го сложи в чинията си и почна да къса малки парченца и да ги слага в устата си и да ги сдъвка. Беше наистина вкусно и беше станало много вкусно. И се радваше, че можеше да понижи температурата на месото и да яде спокойно.
- Нямаше ли да гледаш залеза? - попита нефилимката, когато забеляза, че той скоро ще свърши, а и причината да са тук беше, че той обичаше залезите.
Отпи от сокът си и се обърна към Антъни, който прости си ядеше.
- Ехо... Земята вика Антъни - каза тя и когато й обърна внимание се усмихна. - Залеза? - каза въпросително и камна към него без да го гледа.

Алекса видя как той погледна към небето докато напъхвае последно парче от пържолата в устата си. А тя си мислеше, че тя се храни като прасе. Не че имаше нещо против, но това я очудваше доста. Още повече я очудваше любовта му към залеза, която не видя много много и реши да види какво му е. Не че беше гледала много залези. Един два пъти по телевизията.
Обърна се натам, но погледът й попадна точно в слънцето и я заслепи и нищо не видя, а веднага извърна глава и погледна в чинията си, като за малко виждаше светли петна, но после всичко се оправи и видя, че най-голямото й парче липсва. Обърна се към Тони и той веднага го сложи в устата си. И имаше и наглоста да й се усмихне.
- Това беше моето месо - каза изненадана от кражбата му. - Вземи храната. От чинията! - каза възмутително нефилимката, като го гледаше изумено. - Та това е грях - каза карайки му се. А и тя също беше гладна. Вече си го беше нарочила. Дръпна чинията си далеч от него докато му се цупеше.
Всъщност знаеше, че го прави за да разведри обстановката и не го винеше, но трябваше ли да пострада невинното месенце, а? Сложи и последното си парченце месо в устата и го погледна.
- Дай ми една пържола - каза тя докато си взимаше вилицата. - И гледай да не я изядеш през това време - и му метна един подозрителен поглед.

Алекса сложи пържолата над огъня. Прокара чистата си ръка през косата си и я сложи, така че да не вижда залеза, а и не искаше да й блести. Явно залезите не я харесваха. Поне чувството беше общо... За разлика от чувствата й с Антъни. Беше направо луда по него и вече като не го виждаше се чувстваше ужасно подтисната. А като беше до него всичко само й напомняше как я беше отблъснал явно, защото я беше помислил за глупава тийнейджърка, а и сигурно си имаше гадже... или там каквото имат ангелите.
- Ако ти се спи на земята спи там. Аз нямам проблем да спиш и на леглото - отговори тя пренебрежително и тайно се надяваше той да реши да спи при нея. Въпреки че кошмарите още я притесняваха и нямаше представа какво да прави с тях. Понякога не може да се събуди и това я плашеше най-много, защото тогава си мислеше, че наистина е там. А и всичко беше толкова реално.
- Ти по какво преподаваш? - попита Алекса за да продължи разговора. Въсщоност доста пъти и е говорил за малките нефилми, така че предполагаше, че се занимаваше с малките деца в лагера.

Алекса само кимна с разбиране и след като го изслуша. Когато отново спомена езиците тя пак с спомни за енохийският и че можеше да го помоли за това, но просто не й се искаше да разваля разговорът с неща за училище и други езици. Утре се надяваше, че ще има достатъчно време да си говорят за доста неща освен за едно разбира се.
Останаха да си говорят така още около половин час и изядоха още по три пържоли. Основната тема разбира се бяха лагерите и явно горе-долу еднакви, но разбира се при тях нещата бяха повече като във военен лагер, а явно при тях всичко беше доста по-спокойно.
След половин час вече бяха прибрали всичко, а от огъня бяха останали само жарава, която Алекса бързо охлади и нямаше опасност да се подпали нещо. Всичко беше прибрано и оставаше само да се върнат в хижата. Антъни и подаде ръка за една от неговите ангелски телепортации, но Али само поклати глава и се усмихна.
- Аз ще се рездвижа - каза тя и извади крилете си. Не се обърна да каже чао, а само разпери криле и полетя високо в небето. Тъй като беше уморена не се забави и много и за няколко миути вече кацаше на балкона на къщичката, в която Антъни тъкмо оправяше леглото. Али отиде до чантата си и си взе несисера с тоалетните принадлежности.
- Ей сега се връщам - каза тя Тони и му се усмихна излизайки от къщичката.
Отиде до малкото поточе където си изми зъбите и среса косата си и си. Също така махна и гримът си и сега изглеждаше с няколко години по-малка. Мислеше, как може да спре кошмарите. Но как можеше да ги спре, като понякога дори не можеше да се събуди когато поиска.
Върна се в къщичката където Антъни вече беше готов за лягане. Тя събу ботушите си и ги остави до сака. Обърна се към Тони след като се сети, че трябваше да се преоблече.
- Трябва да се преоблека - каза тя леко неловко. Харесваше го, но все пак не знаечеше, че ще почне да се съблича пред него веднага.

Александрия свали тениската си и после и бельото, което сложи в отделна торбичка за пране. Облече си едни копринени бекини и една изключително голяма тениска стигаща до коленете й с картинка на MP3 и ноти и там още някакви подобни орнаменти. Беше купена специално за сън и беше мекичка и приятно удобна. Погледна към оправеното легло и видя, че има две възглавници и помисли, че Тони ще спи с нея, но тогава се усети, че подът беше постлан и щеше да спи долу, но си нямаше възглавница. За това преди да го викне Али взе малката възглавничка и на нейно място сложи една от големите.
Точно когато Тони влизаше Али вече се завиваше и се гушкаше малка възглавничка, която щеше да използва за плюшено мече. Помнеше, че имаше нещо подобно, когато беше малка. Легна си в леглото и пожела на Тони лека нощ. След минута и лампите се изгасиха...
На Али й трябваше една минута за да разбере, че нямаше да заспи веднага. А не можеше да помоли Тони да й разкаже приказка, нали? Тя стана в седнало положение и сложи меката възглавница на ръба на леглото и се обърна, така че да е по корем и да го вижда.
- Тонииии - каза тя със сладък глас, като на малко дете. - Разкажи ми някоя история - каза тя и докато го гледаше в тъмното. - Ама някоя истинска от миналото - уточни тя, защото не искаше да тръгне да й разказва за кума лиса и кумчо вълчо.

Докато Алекса се хилеше на историята на Тони през няколко секунди си мислеше само как горката катерица е преживяла всичко това. Сигурно е била стресирана за цял живот и това си беше ужасно гадно. Но също така не можеше да повярва, че Сторм въобще се е опитвал да помогне на някой. Е доста не ефективен начин да помогне и сигурно стресиращ, но пак е нещо, нали?
Лично тя никога не го е възприемала, като демон. Смъртен грях-да, но не и демон. По-скоро като отмъстителен паднал ангел. Не един път беше виждала белезите на гърбът му и без думи можеш да разбереш, защо е ядосан. А и отрежеха и нейните криле и тя сигурно щеше да е доста бясна.
Чак сега Али разбираше защо толкова много му липсваха старите времена. Всичко е било толкова просто и приятно. Наистина добро.
- Тази катерица сигурно е преживяла наистина много - по описанието на Тони под "много" Али имаше предвид "МНОГО". Смяха се още минута, така и после всичко утихна и остана само тежкото дишане.
Алекса се облегна на възглавницата и въобще не разбра, кога беше затворила очи, но помнеше само как си фантазираше, че за нея и Тони. За баща й който се беше отказал от амбициите и беше унищожил всичката измет от планетата.

В началото сънят на Алекса изглеждаше, като един от нейните нормални сънища. Пазаруваше в мола с група приятелки. Някой познати от реалния живот други не. И Алекса тъкмо почваше да се успокоява, когато изведнъж всичко почна да се размазва. Молът се превърна в пусни поля и на около имаше само сиви скали. Момичетата изчезнаха и Алекса се беше озовала сама. Тогава я връхлетя пълната вълна на страх. Да не би да беше в чистилището. Чистилището беше на моменти и по-ужасно от Ада, но тога усети нещо лепкаво по краката си и наведе глава виждайки черната кал. Беше не брега на една черна река. Стикс...
Не един път беше идвала тук. В началото се опита да се ускпокои и да се събуди, но както винаги това не ставаше. Опита се да си мисли за Антъни и баща й, но не се получи. Усети как нещо я хваща за крака и паниката веднага я обхвана и се дръпна стреснато. Някакво същество е се въргаляше в калта в някакви дрипи и стенеше нещо не разбираемо. Алекса се опита да излезе, но единствената посока, в която можеше да мръдне беше към реката.
- Не... Това не е истинско – почна да си повтаря тя, но паниката я беше обхванала и не можеше да си обясни всичко това. Изведнъж до онова същество се появи друго и друго. От калта започнаха да се появяват всякакви същества, които се опитваха да я хваната и завлекат при тях, но тя нямаше да го понесе... И преди да се усети вече беше Беше до кръста в реката. Навсякъде миришеше на сяра в най-остарата си форма и направо изгаряше гърлото. От водата също почнаха да се появяват разни ръце и стенещи същества. – Махне те се от мен – истената тя, но те почнаха да преиждат... Почнаха да я дърпат надолу и тя почна да се потапя във водата и излизаше да си поеме въздух и пак и единственото, което усещаше бяха студената черна вода и това, че вече не усещаше дъното и не може де плува както трябва. – Помощ – стенеше нефилимката, но само се нагълтаваше с повече вода и впоследствие се превърна, като останалите.
***
В къщичката при Тони. Алекса почна да бълнува в началото, но температурата й спадна изключително рязко. Скоро бълнуванията щяха да се превърнат в молби, стенания, викове за помощ...

Александрия продължаваше да се опитва да излезе на провърхността на водата за постоянно, но само за малко и после пак се потяпала отново. Не спираше да се нагълтва с вода, но имаше чувството, че силите й са на свършване от часове на сам. Тук ли щеше да остане за винаги. Но не трябваше ли да е умряла за да е тук? Дали е баща й я беше намерил и убил още в сънят й? Ами Антъни. И него ли беше убил? Поне знаеше, че е в Рая. Тази мисъл я успокояваше малко, по-малко Алекса усети някакво странно успокоение и изпод нея се появи лъч светлина да не би от Ада да отиваше в Рая, това не се беше случвало. Почна уселено да плува към светлината, защото явно това беше едниственото й избавление...
Събуди се на едно много топло място и в началото беше тъмно и се паникьсо, че е в друг кръг на Ада и почна да се мята и изведнъж се освободи. Претърколи и усети около себе си меки завивки и мирис на лимон. Застана на колене дишайки тежко, очите и бузите й бяха влажни от сълзи, а гърлото я изгаряше от много викове и стенания или пак от нагълтана горчива вода на Стикс? Огледа се и вече беше на къщичката на дървото, а топлото нещо, което я е обгръщало е било Тони, защото го видя да седи до нея и я гледаше изплашено.
Без да мисли нефилимката се хвърли на вратът му и нови сълзи се плъзнаха по бузите й, а хлипанията продължиха. Той я беше измъкнал от там. Разбира се той я беше успокоил и беше видяла светлината.
- Благодаря - каза с пресипнал глас докато се притискаше в топлото му тяло. Изведнъж я обзе спокойствие и тя го остави да й въздейства, защото просто не можеше да се справи сама... принципно можеше, но сега нямаше нужда, нали?
- Ще отида в Ада - изплъзна й се от устата. Но винаги след тези кошмари се чудеше и премисляше животът си намирайки все повече причини да отиде там и това, че беше дъщеря на краля едва ли щеше да й помогне много. Беше я оставил при онези мелези - антихристите - какво му пречеше да я остави и в Ада за век, два... десет?

Александрия се притискаше в ангелът, който се шегуваше за да я успокои и тя се радваше, че не приема нещата на сериозно, защото не знаше как да му обясни, че до сега е била в Ада. Е беше и малко засегната, но реши да не се отдава на негативните емоции. Стигаха и толкова за една вечер. Нали той беше тук с нея. Дори я прегръщаше, прокарваше пръсти през косите й. Какво повече можеше да иска? Ако другата нощ не легнеше до нея можеше пък да симулира кошмари.
Нефилимката се притисна към него, защото вече беше започнала да чувства студът от самата себе си. А той беше толкова топличък, че не можеше да му устои. Пъхна едното си краче между неговите и главата й застана да почива на мускулистите му гърди. И сега се сети за това как беше цепил дърва и беше съблякъл тениската си. И капчиците пот се стичаха по гърдите му... Беше толкова Секси! Колко ли момичета от лагера си падаха по него. Беше сигурна, че много. Защото в техният лагер Сторм беше от най-обсъжданата тема стане ли въпрос за секс и свалки.
Но сега не й се мислеше за това осбенно, като си представяше как той "помага" на онази катеричка. Просто се притисна в Антъни и затвори очи спокойна, е Антъни до нея и ако пак се случи нещо ще я измъкне от там! Али заспа с мисълта за полуголият Антъни цепещ дърва.

Александрия се събуди по обичайното си време за ставане в 5. В толкова се ставаше за тренировки в лагера. Беше и останало явно като угасен рефлекс. Поне се беше по наспала, но Тони още си спеше сладко, сладко. За това Али остана така будна в прегръдките му около половин час, абсолютно будна, за да запомни хубавото и приятно усещане.
Стоя така сгушена да него сигурно половин час докато не усети, че вече беше гладна. Много внимателно започна да се измъква от общата им хватка, но беше още по-трудно след като и той вече се беше обърнал към нея. Започна с крачето си и после бавно се изниза от него, като на свое място остави едната възглавница, той веднага я прегърна.
Нефилимката стана от леглото и сгъна одеалата от пода и ги сложи в ъгълът. Много внимателно отоври шкафът и извади сакът си и сбожи един спортен сутиен и анцунг. Обу единствените си маратонки. Сресна косата си и я хвана на кок с два ластика. След което излезе от къщичката готова за един дълъг крос. Дори вече си беше избрала маршарут. Мина през малкото поточе където си напръска лицето и пийна малко вода и продължи нагоре към реката. Направи си мостче от лед, като вчера и продължи да тича по полянката, после през гората... Накратко казано след около час беше на върхът, където бяха вечеряли. Принципно ако ходеше сигурно щеше да отнеме около 4 часа. Огледа и мястото и видя, че няма поражения. Слънцето беше изгрело вече, но тя и изглева не обичаше... По обиколи малко гората. Видя доста гнезда горски бекас и авлига. Яйцата им бяха не много големи. За това по обиколи поне десет дървета и събра около 11 яйца. Тъй като тя не можеше да тича с тях трябваше да лети. Съблече горнището на анцунга си и уви яйчицата там.
За няколко минути се върна в лагера и видя, че сълнцето скоро можеше да влезе през прозорците на къщичката и да събуди Тони. За това Али остави яйчицата и влезе в стаята и покри прозореца от изток с една завивка. Върна се и долу и първото намери тигана в малката къщичка. Взе две чинийки вилички и лъжички и отряза няколко късчета от свинското и малко от сланината. Излезе и почна да си прави малко огнище... След 15 минути вече гореше огънят. Алекса се присети нещо и се върна н къщичката и взе поставка за тигана над огъня. Постави я внимателно и посе сложи и тигана от горе намазаго с мазнина и изчака да загрее и си мислеше, за хубавият сън който беше сънувала. Тя и Тони бяха хванати за ръце и гледаха залеза. Беше още по-хубаво когато той беше там.
Счупи две от яйцата в тигана и между тях сложи парче месо.