Тайното местенце на Тони

Алекса се огледа и въобще не беше това, което си представяше и искаше, но явно Тони беше твърдо решен, че иска да останат тук за това и тя реши, че няма да възразява. И без това не знаеше какво цели с тоя уикенд. Остави сакът си на земята и излезе на балкона и видя, че колата я нямаше. Мразеше ги тези ангелски телепортации.
- Поне отиди и заключи и изключи радиото на колата. Ако й стане нещо Сторм ще ме разчлени – каза момичето и му подхвърли шапката, която със сигурност беше хванал. Слезе надолу по стълбичките и тръгна към гората, защото чу ромоленето на река. – Ще разгледам – провикна се докато навлизаше в гората следвайки звукът от водата.
Нямаше сигурно и двайсет метра разстояние от къщичката през горичката и стигаш до някакво малко поточе, което беше много сладко, но Алекса го пропусна, защото следваше звукът на нещо доста по-шумно от малко поточе. Само 50 метра по нататък пред очите й се появи една огромна и пълноводна река и от другата страна и имаше голяма и хубава полянка.
Някой биха казали, че е луда, но Алекса просто ей така тръгна да върви по водата и наистина си вървеше по вода. Всъщност вървеше по ледената пътечка, която беше направила представяйки си. Чувстваше се, като Иисус. Въпреки че той едва ли е заледявал водата за да ходи по нея, но и тя по някакъв начин ходеше по нея, нали? Но той пък беше и разделил червено море, тя това не го можеше... за жалост. Щеше да е много интересно.

Както си вървеше по водата изведнъж до нея се появи Тони. Е не точно до нея, малко под нея. Беше се озовал във водата и сега беше мокър до кръста. Ето защо не беше хубаво да използваш толкова ангелските си дарби. Ако просто беше походил сега нямаше да е мокър.
- Просто минавам по реката - отвърна тя и мина спокойно и напълно суха докато не стигна до него. - Ако се беше държал, като човек сега щеше да си сух - каза тя и направи няколко крачки навътре в полянката. - Може би трябва да качиш хората малко по-нагоре в личната си йерархия... Някъде до ангелите - каза тя и се посмихна. Винаги се е радвала на човешката си страна и не един път си е пожалавала да е прост човек, но нямаше как са стане.
Продължи да се движи по дължина на дългата сигурно сто метра поляна. Беше наистина хубаво тук и може би щеше да успее някак си да се примири с липсата на канализация, но поне Тони намереше свястна храна, защото май почваше да огладнява нищо, че беше яла преди два часа и нещо. Та тя си беше като бездънна яма. Понякога и тя се учудваше на самата себе си.

Александрия продължи да върви по тревата без да усъзнава колко далеч всъщност беше отишла, докато почти спря да чува звукът на реката. Спря и се огледа и видя на около само гора и природ. Все едно беше някъде в околностите на лагера, но се чувставаше по спокойна.
Обърна се и видя как Тони я наблюдаваше, но това не я притесни. Но изведнъж в главата й изникна спомен, когато беше излезнала един път със Сторм от лагера се натъкнаха на един ангел и разбира се си намериха уединено място, защото беше войн. И като разбра, че е нефилим веднага рзбра, че е коя е и си спомни как я нарече "Дъщерята на дявола" и преди са я наричали така, но този го каза все едно тя е някаква болест. По-късно се сети за една песен "Ангелът на Дявола." Не й беше неприятно, но се замисли за това как я наричаха. Дори там може да се е рапространил слуха, че е дилър на души.
Докато тези мисли препускаха през главата й тя се върна до измокреният Тони и реши, че може да го пита въпреки че той може би щеше да й спести доста.
- Как ме наричат в твоя лагер? - попита тя и той леко помръкна. Не искаше да го натъжава, но все пак й беше интересно.

За щастие на Алекса тя имаше дарбата да разбира, когато хората я излъжеха или премълчаваха нещо от нея. И за щастие Тони и сподели всичко. Въпреки че това за черният нефилим за пръв път го чуваше. Разбираше от къде го бяха измислили, но ако го погледнеш от физическа гледна точка не беше черна.
- "Черният нефилим" това не го бях чувала - каза тя и прокара ръка през косата си. - Въпреки че е не знам от къде са го измислили. Крилете ми не са черни, и съм руса и доста светла - каза тя докато се правеше на замислене и после му се усмихна, тъй като думите му за велик войн я трогнаха. Не беше чак велика, но беше от най-добрите, а и нефилимите само можеха а си мечтаят за тренировки с истниски антихристи. - Не е чак толкова трудно да оцелееш там - каза пренебрежително все едно не си спомняше първите си години там. Там си беше истниски ад... да не кажеше чистилище. Всички я мразеха и се опитваха да я наранят. Добре че дарбите й предразполага за бой и тя можеше да се защитава. А и летеше това си беше добро предимство. - А и някой трябва да им напомня от време на време къде им е мястото - отвърна тя надменно. Доста често си ги биеше там, въпреки че и тя не един път го беше отнасяла.

Алекса се замисли за свойте познати и пирятели. Имаше много познати, но приятелите й се брояха на пръсти... трима ако броим Рейчъл и Антъни. Така че почти нямаше. А тези който я познават... Та то нямаше такива.
- Няма същество, което ме познава наистина много - каза тя докато го гледаше някак безразлично, но въсщност не гледаше към него. Т.е се беше замислила и не осъзнаваше, че гледа него. Беше се замислила, за това какво ще прави след този уикенд когато баща й я попиташе каде е била. Щеше да е доста трудно да го излъже имайки предвид, че четеше мисли.
Дано тогава беше в добро настроение и не почнеше да й рови в главата. Иначе щеше да стане много лошо за нея. Доста рискуваше, но не мислеше да го споделя с Антъни иначе можеше да се почувства виновен. А и това пък щеше да накара нея да се почувства виновна и щеше да стане една голяма каша.
- Едва ли й ще се появи такова - каца тя и вдигна безразлично рамене, защото не мислеше, че и трябва такъв човек. Някой който ще разбира когато си тъжен, а ти се опитваш да го скриеш. Това си беше смущаващо и малко плашешощо лично за нея.

Алекса не го слушаше много за огъня, защото тя и без това си беше студенокръвна... буквално. Нормална температура на тялото й беше около 33 градуса, а и доста често спадаше. Така че не държеше много на огъня тъй като не й беше по вкусът. Беше наследила тази малка аномалия от баща си и си я харесваше.
- Ако държиш на огъня ще съберем дърва. Аз лично съм студенокръвна и не усещам много студ – сви рамене и изведнъж нещо в стомахът я стегна е се сети, че беше гладна, така че замисли за огъня. – Въсщност нека почнем от сега със събирането – каза тя и светкавично се изправи. – Защото съм гладна и ако трябва да ми хващаш някой гризач или нещо пернато за да ям, първо не ми казвай и второ – опечи го добре – каза тя сериозно.
Принципно нямаше против да яде такива неща стига да не знае, че го прави. Беше наистина странно да го прави, а дори да имаше ангелска кръв пак имаше опасност да хване някоя болест, като бяс или някакъв птичи грип. Дано Тони се съобразеше с това, че е полу човек, защото май не го забравяше. Или просто игнорираше този факт. И това я дразнеше от време на време... а понякога пък го приемаше като прекалена слабост след като помисли, че се беше напила след 10 шота. Трябваха и 10 за да усети първоначален ефект, а за напиваше можехме да говорим след 16.

Алекса не разбираше, защото трябва да се качват чак горе за да вземат дърва, но се съгласи, въпреки че начинът на качване не й харесваше. Мразеше телепортациите стомахът й се свиваше от тях и имаше чувството, че ще повърне. Сигурно на хората им беше още по-зле. Тя хвана ръката му с неохота. Когато усети палецът да я гали и го погледна изненадано, но той просто се усмихна и ги телепортира.
Изведнъж се озоваха на едно близко възвишение от където се виждаше реката и полянката до нея. Дори виждаше и къщичката на дървото. И гледката на около наистина беше приятна за окото и доста освобождаващо и въздухът беше изключително чист и изпълнен с кислород.
Идеята да останат тук и да запалят огън и хареса, но не й причината. Залезите бяха някак прекалено банални и звучеше романтично и неподходящо точно сега, но можеше и просто да не гледа тъпият залез и всичко щеше да е наред... нали?
- Хубаво – каза тя и тръгна да търси дърветата и накрая пусна ръката му, която несъзнателно беше продължила да държи.
Тръгна надолу към гората и още в началото почна да събира разни дървета и подпалки, но го правеше доста машинално, докато си мислеше, че всъщност можеха да долетят до тук, а не да се телепортират. За това си каза, че на връщане ще летят. Или поне тя, защото иначе щеше да й стане наистина лошо и след като беше вечеряла, която се надяваше да не види докато е жива.

Алекса събираше основно подалки, защото явно Тони мъкнеше тежката артилерия и реши, че няма смисъл да се мъчи, а и той едва ли очакваше от нея това. Взе наистина доста подпалки и се върна и ги остави, като видя, че Тони беше насъбрал доста дърва и сигурно беше отишъл за брадва.
Тя се върна в гората и почна да търси уж още подпалки, но вместо това са поразходи докато не зърна до една дърво едно малко зайче как хрупаше тревичка и направо сърцето й се загря и температарута й се покачи с два градуса. Много бавно се приближидо и едва успя да не вдига шум. Хвана го вдигна от земята и то се размърда, но тя откъсна малко трева и му подаде и то се успокои. Откъсна още доста трева за да е спокойно и се върна към полянката. Където видя Антъни, който цепеше дърва и тъкмо си сваляше тениска и тя просто остана застинала на място докато го наблюдаваше как цепи дърва и доста бързо се изпоти, но така беше още по-секси и дори не знаеше как издържаше да не отиде и да го докосне...
Зайчето пак почна да мърда и тя се наведе и откъсна още трева и му подаде, но усети, че Тони вече я беше забелязал и за това тръгна навътре в малката полянка уж занимавайки се със зайо. Седна на тревата на известно разстояние от него докато даваше тревичка на зайчето. И си помисли, че не би могла да изяде животно, което до преди час е било живо.
- Аз размислих - каза тя и погледна Тони, който веднага я погледна стреснато. - Не трябва да ловиш животно и да го ядем. Кажи ми можеш ли да хванеш и убиеш и изядеш братчето или сестричето на това сладурче - каза вдигна мъничето нагоре. - Или пък някой от горсиките му приятели - каза и пак прибра зайчето към себе си. - Можеш да отидеш до близкият град и да напазаруваш, нали? - каза тя и го погледна с мили очички докато галеше зайчето. Той тръгна да казва нещо като "Емиии..." - Супер. Благодаря, че се съгласи - каза тя с широка усмивка на лице и се обърна към зайчето и му даде нова порция тревичка. - Чу ли Тони добрият ангел няма да убие твойте горски роднини или приятелчета - всъщност зайчето наистина й приличаше Тони. Сладък и кротичък.

Spoiler:

Алекса се замисли и наистина глиганите ядяха такива сладки същества, като зайчета, въпреки че не знаеше да има глигани в Русия, но честно казано нямаше представа къде е. Щеше да направи услуга на зайчето, като пратеше Антъни за глигани. Въпреки че нямаше представа как ще убие глиган. Ама това си беше негова работа, а и той ги предложи.
- Добре щом си нахъсан да убиваш животни убивай един глиган - каза и го погледна - но, когато го убиваш и дереш или там каквото правиш нека да е далеч от мен - каза момичето сериозно и пак погледна зайчето. - Чули Тони ангелът ще ти направи услуга, като убие един лош глиган - каза тя все едно говореше на някое малко дете. А и сигурно нямаше да спре да го нарича Тони, тъй като Антъни не му харесваше да го оприличават на заек, не че разбираше проблема. - Не разбирам защо не ти харесва името Тони за заек - каза тя невинно гледайки го. - Вие много си приличате - каза и се наведе към зайо давайки му още трева. - И двамата се сладки и кротички... Е ти не си толкова пухкав, но крилетите са сигурно са много меки - няколко секунди по-късно разбра какво е казала. Сладък, меки криле?Боже какво и ставаше?
Доста се смути за това й остана с наведена глава галейки Тони чудейки се как можа да изръси такова нещо.

Алекса продължаваше да гали зайчето и се опитваше да не забелязва усмивката на Тони. Тази момчешка усмивка го подлудяваше. Направо да ти иде да целунеш тези сладки устни и да се отъркаш в потното тяло. Е опита се с първото й не й и се получи. Дали ако беше в лагерът му щеше да я отблъсне?
- Не съм пила точно такъв вид сок - нефилимката и докато даваше на Тони тревичка. Алекса изслуша разказа на Антъни за двете деца и не спираше да се чуди, защо и разправяше непрекъснато за тях. Само й натякваше, че те имат по-хубав живот от нея и че ако предаде единственият човек на света и тя ще го получи. Една ог десетте божии заповеди не беше ли да почиташ родители те си? Е не познаваше майка си, което малко я затрудняваше.
А и като заговорихме за майки тя дори не помнеше от къде е. Село, град или мегаполис? Знаеше само, че е било близо да границата с Украйна.
- Аз не знам от къде идвам - каза тя докато галеше пухкавият Тони. Разбира се по беше питала баща си, но той й беше казал, че не е нещо с което има смисъл да се занимава и че няма смисъл да намесва горката жена в цялата тази история.

Алекса сериозно се замисли върху думите му и наистина беше прав. Всеки има право на избор и тя още стоеше зад първоначалният си отговор на водопадите. Нямаше да остави баща си за нищо на света, но тогава какво по дяволите правеше тук? И тя е чудеше сама на себе си, но напоследък хич не се разбираше.
Погледна го изненадващо, когато чу изразът му. Та това си беше наистина селско и доста странно звучеше от неговата уста, но нищо не каза, а продължи да го наблюдава докато не се скри иззад дърветата.
След няколко секунди най-накрая остави зайчето след като реши, че си е свършило работата и стана и се огледа решавайки, че може да смени дрехите си. Но първо можеше да донесе камъни и да направи огнище да не се разпилява огънят. Запъти се към гората и почна да събира всеки по-голяма от малката си главица камък, който видеше. След около петнайсет минути беше събрала над 20 камъка, който нареди в кръг близост до дървата, който щяха да им стигнат за две вечери. Сега можеше да отиде и да се преоблече за вечеря и да донесе някой необходими неща. Съдове, нож, одеало...
Разтвори крилете си полетя високо в небето, като първо направи няколко завъртания във въздухът и после се спусна към къщичката на дървото. Отиде горе и се преоблече и с нови дрехи и ниски обувки, след като беше свършила работата с токчетата. Отиде до бараката, до дървото и на едва намери един нож и една одеало, но ножът беше мръсен за това мина покрай поточето и го изми както и лицето си и ръцете си и се върна на полянаката където чакаше Тони доста нетърепилово няколко часа.

Честно казано на Алекса не й трябваше одеало беше го взела за него, но за ножа можеше да се разсърди защото той имаше по-хубав и беше прав. Но не му се сърдеше докато го нямаше тя беше издялкала на едно дърво няколко стиха от песни и за това не ти трябваше някой хубав нож.
- Еми ако държиш на одеало отиди и вземи. Аз това за теб го взех - каза докато си довършваше изречението на едно от дърветата. И после свали шапката от главата си и я погледна. - Първо тази шапка е по-модерна от твоята. И второ - на мен онази стара шапка на която й е минала модата дори на мен ще седи по-добре - каза леко шегувито, но все пак беше права. Но нямаше абсолютни никакво намерение да я носи. - Ще е най-добре да я изгориш - каза тя и докато оправяше своята шапка и се разсмя и после си взе ножа и продължи да си дялка.
Изведнъж духна ветрец, но тя дори и не потрепери, въпреки че беше северен и сигурно беше студен. Тя просто не го усещаше. Този вятър просто развяваше косите й и йпречеше нищо повече. Обърна се към Антъни, който беше още без тениска и не къпан и доста мръсен след борбата със прасето.
- Отиди и оправи се и се облечи - каза тя, но просто искаше да му каже да се облече за да не настине. - Аз ще запаля огънят - каза тя и стана и почна да нарежда дървета и да слага подпалки и вестници между тях. Когато се обърна Тони вече го нямаше. Отиде и намери кибрит в торбата.
Изхаби няколко клечки докато успее, но сравнително бързо запали хубав и солиден огън. Е биваше си я де.