Столовата.

Александрия цялата беше на тръни, а на Рейчъл явно дори не й пукаше какво щеше да стане с нея. Господи какво направи, че заслужи всичко това. Не можеше ли просто да завърши нормално и да отиде при баща си отървайки се от всички тези антихристи.
Влизайки в столовата всички веднага усетиха непознатато и погледнаха насам, а един нефилим винаги се познава далеч. Всичко почнаха да шепнат и Али погледна Рейчъл, която най-спокойно си ги оглеждаше и трябваше да я сръчка. Сега само шепнеха, но трябваше да види какво ще стане след 5 минути. Почваха да те изпиват с поглед и буквално можеше да усетиш как пробиват дупки в теб, а някой дори можеха да се покажат, като голямата работа и тогава беше страшно.
Алекса поведе Рейчъл към опашката и я остави пред себе си, но тя взе таблата и я напълни. Взе някаква плодова салата и две порции от някаква риба и две ябълки. Взе вилици и ножчета и поведе Рейчъл към масата на която принципно седеше. Една отдалечена в ъгъла от където се виждаше всичко. Остави таблата на масата и настани до Рейчъл, така че да я закрива.
Започна да се храни, но просто не можеше да се наслади на храната както трябва. Непрекъснато хвърляше погледи към антихристите, който бяха доста развълнувани и првъзбудени.
- Какво стана, че Сторм ни насади така? – попита Али и погледна Рейчъл, която просто гледаше храната. – И сега искам да ми кажеш какво наистина стана, защото ако стане нещо после, когато си промивам раните искам да знам, защо Сторм е взел това тъпо решени.

Александрия наистина беше потресена от чутото. Опитала се е да помогне? На Сторм? И той се е държал мило? Та това си беше някаква шега. Едва ли се е държал мило, защото прост е искал на нея да й е по-приятно беше намислил нещо, а горката Рейчъл щеше да го отнесе много лошо. Та тя се е опитала да помогне на демон? И то точно на този демон! Тя наистина беше ангел.
Тъкмо искаше да каже нещо, когато на тяхната маса се настани един от нейните съученици и то от най-омразните. Е по-точно той я мразеше, на Али не й пукаше. Беше я издебнал, когато е слушаше Рейчъл и е дошъл насам.
- Е – обърна се той към направо към Рейчъл. – Ти ли си новата курва на Сторм? – уау доста директен. Дори Алекса не го очакваше това. – Преди беше Алекса. Сега ти. Май обича нефилими – каза антихриста със злобна усмивка на уста и метна един поглед на Али. Тя знаеше защо го прави. Защото само тя от цялото училище не му пускаше.
- Разкарай се Борис – каза тя Алекса докато го гледаше, а в дясната си ръка стискаше ножът.
- Че какво правя? Та ние просто си говорим. Нали нефилимче – той посегна да докосне Рейчъл и току вече чашата преля. Рен хвана ръката му преди да докосне ангелчето, защото просто не можеше да позволи така измет дори да я докосне. Притисна силно ръката му в масата и тя се превърна в шушулка и момчето веднага изсъска една псувня на демонски.
- Няма да го кажа трети път Борис. Махай се – каза заплашително тя. Не й трябваше особено много за да го сплаши.
- Не си ми никаква, че да ми казваш какво да правя – излая антихристът докато държеше заледената си ръка.
- И двамата скоро завършваме. А когато това стане, аз отивам направо при баща ми. И едва ли ще мине много време преди да почнеш да отговаряш пред мен – каза тя сигурно и надменно, както всички я знаеха. Дъщерята на шефа.
- Ти...
- За Бога Борис, кой мислиш, че той ще вземе за дясна ръка. Собствената си дъщеря или някаква измет – изплю тя последната дума докато го гледаше. Момчето задържа за малко погледът си към върху нея, но стана бързо и тръгна към болничното заедно с антуражът си за да му оправят ръката.

Алекса нямаше нужда да й напомнят, че тук си беше съвсем сама. Е сега имаше Рейчъл, но с нея можеше единствено да си говори. Едва ли тя можеше да се справи и с дете по време на спаринг. На Али дори не й си вярваше, че тя въобще ще иска да удари някога пък камоли спаринг да играе. Е имаше някой нормален с който да говори нали? Трябваше поне малкото неща да цени и затова й се усмина и си отразя нова хапка от рибата.
- Тук съм от 5-годишна - каза Али без да я поглежда, защото не искаше да види физиономията по която можеше да прочете мислите й за това какъв родител би пратил детето си тук. - Научих се да се оправям. А на тези от време на време някой трябва да им покаже къде им е мястото - каза Алекса и кимна към антихристите, който още шушукаха. Ама то и така си беше. Алекса почти всяка седмица ступваше един двама, ако й се изрепчиха прекалено много.
Алекса се свърши с рибата си и взе една ябълка и отхапа солидно парче.
- Нахрани се и нека тръгваме - каза нефилимката и докато наблюдаваше ученивците.

Алекса слушаше братовчедка си само от време на време, защото наблюдаваше демонските деца, който повече ги гледаха от колко ядяха, което беше жалко рибата беше много хубава. Алекса чу нещо за отресване от бебе в лагера, снимки за майка й, нещо за бащите и така нататък.
Али реши, че не е нужно даразказва за себе с Просто защото е искаш. Имаше човек, с който й се говореше, но просто не искаше още да го вижда... Дори не му беше писала, въпреки че беше получила колието, което много хареса, но дори не го беше извадила от кутийката. То просто си стоеше там и чакаше.
Али погледна към Рейчъл, която беше почти превършила със салатата, но явно беше много гладна.
- Рибата е много хубава. Опитай я – настоя Алекса, защото виждаше, че друго освен плодове и зеленчуци. – Не няма чак толкова калориите – каза тя и отхапа от ябълката си.
Изведнъж чинията с риба на Рейчъл се запали, а тя изпищя. Алекса веднага стана и повлече Рейчъл със себе си и тръгна към изхода. Но по средата пред нея застанаха три момчета и като се обърна видя три момичте зад себе си. Все нейни съученици, който тя мразеше, а и те нея.
- Хора трябва да мина – обърна се тя към момчетата със все още нормабно изражение.
- Минавай - каза едно от момчетата – но остави нефилимката.
- Няма да стане - каза твърдо Александрия. Готова да нападне, за това и разкрачи леко крака заела бойна поза.
- Нека стане по-лесния начин – Рен каза едно момче със една ужасно мазна усмивка.
- Щом така искате – чу се твърд и познат глас и всички погледнаха към врата кдето беше застанаб Сторм закриващ цялата врата. Алекса изпозлава разсейването и измъкна Рейчъл разбутвайки момчетата и се за пъти към изхода където Сторм им даде да минат и тя изведе Рейчъл.