Кабинета по История на света

Сторм в началото се опита да игнорира Рейчъл, която отчаяно искаше да каже отговорът, но той й хвърли един поглед. Не някой ядосан или страшен, а просто строг за да замълчи.
Отново погледна Борис, който гледаше в земята и отчаяно се опитваше да си спомни нещо от часовете освен това, че е си е мислил как да вкара Александрия в леглото си. Но за жалост на Сторм много брзо му писна и върна учебникът на бюрото на Харолд.
- Борис следващият път слушай в час, а не си мисли как да вкараш Александрия в леглото си ясно? И научи какво са триезичниците и го напише 500 пъти и донеси листовете в кабинета ми – каза той и мина покрай момчето и излезе от кабината заедно с Рейчъл. Май доста го унижи, като напомни, че той не беше спал точно с това единствено момиче от лагера.
Затвори вратата и направи няколко крачки и спря и се обърна към момичето, когато отново чу гласът на Харолд.
– Сега кажи какво с триезичниците – каза той очаквайки перфектен отговор.
Сигурен беше, че тя знае всичко свързано с всяка една религия на света, най-вече християнстовото Лично той харесваше точно източно-православните, защото бяха малко по-независими от католиците. А еврейте бяха на второ място, защото не почитаха Христос. Толкова много хора да не почитат разпъването на Божия син си беше доста дръзко, но и интересно.

Сторм съвсем леко се подсмихна когато чу как тя направо си изрецитира отговорът. Както и си мислеше тя беше сигурно най-примерната ученичка в своя лагер. Едва ли има особенно голяма конкуренция. Тръгна надолу по коридора и преди да влезе в часът по математика и зададе още един въпрос свързан с математиката.
- Кажи ми формулата за намиране на косинус – каза и влезе в часът по математика, където учителката тъкмо обеснуваше някакви системи, но той не се загледа в тях, а се обърна към едно момче на първия чин, което принципно беше умно.
- Константине кажи ми питагоровата теорамеа – това принципно беше въпрос за малките, но това беше първото, което му дойде на ум.
- Хипотенузата на квадрат е равна на сбора от катети повдигнати на квадрат – отвърна момчето машинално и явно доволен от лесният въпрос. Сторм само кимна, после кимна и на учителкта и отно излезе от вън заедно с Рейчъл.
- Е? – отвърна той чакайки отговор на въпросът си. Беше сигурен, че и това го знае, защото се учеше в 9-ти клас. А и сигурно я е малко яд, че антихристът отговори на въпросът ме иначе с удоволствие би ум казала и това.

Сторм слушаше момичето, което доста се притесни от въпросът му тъй като той го зададе малко объркващо тъй като нямаше точна формула за намиране на косинус. Той се намираше от свойството, че синус алфа на втора плюс косинус алфа на втора е равно на едно. Но тъй като той я беше подвел , а и тя спомена тази формула и още дузина други той реши, че може вече да я прекъсна, а и май беше доста притеснена, защото в началото беше бледа сега червена. А и малко му беше трудн да сдържи смехът си.
- Спокойто малката разбрах те – отвърна той и разроши леко русата й коса, която явно не влиаше на умът й и беше доста умна за блондинка. Засрамваше дори брюнетките.
Грехът тръгна надолу по коридора чудейки се в кой час може да влезе ама не му се искаше много. Обикновено влизаше в два-три часа, така че за днес стигаха два, а и не му се занимаваше повече с надути ученици, който май си бяха збравили мястото. От одавна не ги беше взимал за тренировка. Явно утре трябваше да си потича здраво с тях. Десетина-двайсет обиколки на лагера не бяха много. Щяха да се справят ако ли не знаеха какво ги чака. Повече трениронки с него.
Принципно Алекса и за това беше от най-добрите, защото когато направеше нещо почти всяка седмица тренираше с него двойно повече от другите. Може би ако почнеше да тренира и рейчъл и тя щеше да стане по-добра, но силно се съмняваше. Нямаше да издържи е един час на леката му програма, а да не говорим за нещо повече.