Спалните на момичетата

Александрия лежеше на леглото си и гледаше таванът опитвайки се да мисли за училище не за Антъни. Реши, че може да почне да разнищва всичко, което се е случило днес до основи. Почна от сутришната тренировка, когато пак ги беше поел някой друг вместо Сторм, защото той още беше зает със Рейчъл. Водеха се какви ли не слухове. Които разбира се не бяха вярни и тя не им обръщаше внимание. Та днешната тренировка не беше много по-различна, въпреки че Сторм винаги внушаваше повече респект от всеки друг на около.
А пък в час по астрономия учиха нещо за слънчевите изригвания и за това как децата, който можеха да владеят огъня можеха да ги използват в своя полза. И за жалост това не я интересуваше и мислите й доста често отиваха към Тони...
- Александрия - извика някой.
- Какво? - изправи се рязко тя и се огледа. Явно раздаваха пощата, но защо пък тя имаше поща. Нямаше кой да й прати.
- Имаш колет - каза домакинката. Алекса стана объркано, но бързо си взе опакованата кутийка и отиде до леглото си я отвори.
Това което видя вътре я потресе. Имаше само един човек, който можеше да й го прати и би посмял. А и беше подобно на това, което беше гледала в мола. Не посмя да го извади от кутията, а бръкна вътре и го огледа докато още беше скрито. Имаше нещо написано... и то направо я разчувства, но наистина я обърка нали не искаше такива взаимоотношения с нея!
Тя затвори кутийката и я прибра навътре в нещата си на сигурно, защото едва ли щеше да го носи, но беше прекалено красиво за да го захвърли.