Кабинетът на директорът.

by **Storm** Пон Май 13, 2013 10:09 pm

First topic message reminder :

Кабинетът на директорът. - Page 2 Depositphotos_5347340-Construction-of-the-ceiling-in-the-interior-of-the-office

by **Rachel ❤** Нед Юни 02, 2013 2:30 pm

Рейчъл наистина не хареса това, че ги прекъснаха и въпреки, че може би това беше най-доброто, което можеше да стане, тя наистина искаше да продължат. Искаше да усети какво е да целуне истински мъж, а може би искаше всъщност да разбере какво е да целунеш демон. Греховното влечение направо я побъркваше, изкушавайки я с несравнима сладост, което нямаше как да не я накара да се зачуди, дали и ако се отдаде, ще е така сладко и опияняващо, както й се виждаше до този момент. Беше сигурна, че веднъж докоснеше ли устните му със своите, нямаше да го спре каквото и да пожелаеше да направи той с нея, затова може би бе благодарна, че на вратата се почука. Не искаше да прегрешава с демон, нито да прави нещо, за което май не беше готова, но ето че в момента не зависеше от нея.
Притисната към стената, русокосата не знаеше дали да се отдаде на възбудата или на страха си. Виждаше, че демона беше побеснял, та чак очите му бяха потъмнели и това просто я препарира от страх, но в същото време изглеждаше толкова секси, сякаш щеше да я сграбчи, да разкъса дрехите й и да я люби опряна в стената. Добре де … тази дума не се връзваше много с целия сюжет, но тя все още бе невинно момиче, което не искаше просто да я оправят и зарежат, а искаше да я любят отдадено, без значение дали щеше да е страстно и бурно или нежно и бавно. След това искаше да заспи в прегръдките на единствения, на който е успяла да се отдаде така и този спомен да сгрява сърцето й всички път.
- Догма … - започна притеснено тя, тъй като знаеше какво е, но точно в момента не можеше да се концентрира, затова и започна да го казва по най-ужасния начин, като никой не можеше да каже, че го знае, но и не можеше да се каже, че и не го знае – То е свързано с вярата и религията … може да е организация … и никой не е в правото си да го отрича … неподлежащо е на съмнение … не се е позволявало да има догми, които не са религиозни … наказвало се е много строга …
Беше я обзело невъобразима паника и ако още малко останеше така, сигурно щеше да се разплаче. Не знаеше какво още да каже и имаше чувството, че е права, но въпреки всичко не бе успяла да се изкаже като хората. За пореден път преглътна шумно, като се притисна максимално към стената, сякаш се опитваше да избегне гнева му.

by **Storm** Нед Юни 02, 2013 10:17 pm

Сторм целият потръпваше от енергия и агресията, които го бяха обзели. Не можеше да си представи какво можеше да й стори ако отговорът й не го задоволеше. Щеше да направи неща, който със сигурност щяха да й харесат и тя нямаше да се противи, но после щеше да го намрази, а той най-вероятно щеше да си изпати наистина много.
Но за негово и нейно щастие отговорът беше верен. Малко трудно се разбираше от несвързаното й говорене, но беше верен и много се радваше, че щеше да се размини само с по-малкото зло.
- Верен отговор – прошепна демонът, докато се навеждаше на малкото ангелче. Долепи съвсем леко устни до нейните. Нямаше още от началото да я плаши. Тя заслужаваше поне това да бъде приятно и хубаво не като всичко останало.
Чак когато тя разтвори устни под неговите и се отпусна той съвсем внимателно пусна впусна езичето си между устните й и погали с него нейния. Не знаеше дали е имала гаджета или не, но дори и да е имала едва ли се били кой знае колко интимни. Сторм притисна бавно тялото си в нейното, но без да я задушава и постави ръцете си на тънкото й кръстче.
Беше толкова малка, че имаше чувството, че ако я прегърне и я притисне към себе си ще я счупи. Нищо че преди няколко часа не й беше извил ръката, но тя си беше добре. Нямаше нищо счупено за щастие, а и той беше направил някакво извинение, което беше много тъпо, но тя го прие. Не че се очакваше нещо друго.

by **Rachel ❤** Нед Юни 02, 2013 11:08 pm

Русокосата наистина не разбираше защо й беше задал този въпрос, но още повече се притесняваше от това, което можеше да й причини, ако го разочарова. Не знаеше дали щеше да се съгласи с нея, тъй като тя самата не приемаше това за отговор, но очевидно той щеше да го направи. И все пак, не това я изненада, а приближаването му към нея и нежния начин, по който й прошепна, че беше права. Щеше да е пълна идиотка, ако не разбереше какво точно правеше, но все още не можеше да повярва на случващото се, а и не знаеше как да реагира. Но всече беше късно. Устните му бяха върху нейните и ги притиснаха така нежно и отдадено, че малкото ангелче се унесе и ги отвори, позволявайки му да продължи.
Цялата изтръпна, когато усети как езичето му си проправи път измежду устните й и се заигра с нейното. Беше толкова приятно, че Рейч веднага му отвърна, като бе все така нежна и спокойна като него. Не искаше да бърза за никъде, тъй като не знаеше до къде щяха да стигнат нещата, но когато усети ръцете му на кръста си, се възбуди отново и това си пролича много добре, тъй като притисна езика му между устните си и го осмука като най-сладката близалка. Това продължи да надига желанието в нея, като не след дълго се отърва от сковаността си и започна да спуска ръцете си по него. Едната отиде на кръста, но след съвсем малко осъзна, че предпочиташе горещата му кожа, затова я пъхна под тениската и я постави на същото място. Другата обаче се озова на лицето му, което погали съвсем нежно с после спусна ръката си назад, прокарвайки пръсти през моката му коса.
Отдавна бе спряла да се дърпа и въпреки, че преки малко се притискаше в стената, сега се притискаше в тялото му. Все още й се виждаше така прекрасно и величествено, но някак си не й бе достатъчно. Сторм разбра това, когато усети как ръката й започна да шари насам натам, но след като не успя да се провре отпред, реши да види какво имаше отзад. Изкачи се нагоре по гърба му, който до преди малко бе масажирала и след като се наслади на пулсиращите му мускули, се спусна надолу, настанявайки се върху стегнатия му задник. Може би бе малко прекалено дори и за нея, но точно в момента май беше прекрачила границата и имаше ли някакво значение дали щеше да опипа тези бузки? Оооо имаше, защото й донесе невероятно удоволствие, като нямаше желание да си махне ръката от там.

by **Storm** Нед Юни 02, 2013 11:33 pm

Демонът не мислеше, че тя изведнъж ще се ентусиазира чак толкова много. Когато засмука езикът между малките си устни направо го подлуди, защото в главата му се появиха мислите дали може да засмуква други неща така и само картинката го надърви, а да не говорим за другите неща, който правеше малката. Докосването на голо беше приятно и събуждащо сетивата му, но докосването по задникът беше наистина върхът на черешката и знаеше, че ако не спреше сега щяха да са след малко голи. Всъщност само нежното докосване на ръката й върху лицето му й напомняше с кой е и какво трябва да направи.
Дръпна се с голямо нежелание от нея леко задъхан и му трябваха секунди за да се спомни къде беше и да си напомни още няколко пъти, защото не трябваше да го направи. Тя беше чисто и прекрасно същество... Мамка му не това! Просто не трябваше да бърза с плана. Точно защото беше чиста и прекрасна го изпълняваше целият граховен план.
- Не съм сигурен, че точно това искаш – каза той докато гледаше земята. Обърна се и се подпря на бюрото за секунда после оправи папките и ги остави така както бяха. – Време е да се връщаме в стаята – всъщност това не беше много добра идея, но можеше да вземе и да се разсее с една книга. Тръгна към вратата вече възвърнал самообладанието си и излезе от там последван от Рейчъл и се запъти отново към стаята си.

by **Rachel ❤** Пон Юни 03, 2013 12:11 am

Той се отдръпна от нея, което я изненада невероятно много, но и успя да я разстрои. Чак сега осъзна как се бе почувствал вечерта, но точно както тя бе права да ги спре тогава, така и той беше прав сега. Защо тогава тя се почувства толкова отхвърлена и нежелана, както преди малко в коридора, когато я бе нарекъл малката? Защо усещаше онази пареща болка в очите си, която предизвикваше сълзите й? Защо й се искаше да го обърне към себе си и веднъж да бъде това решително момиче, което щеше да го притисне към бюрото и да разкъса дрехите му? Не, тя не беше такава, въпреки и да й се искаше. Беше мила, нежна, внимателна и невероятно наивна, а точно в момента бе наранена.
Тръгна след него с приведена глава, като не каза нищо през цялото време. Изглеждаше, сякаш й се беше карал или й беше направил нещо, но до някъде можеше да се радва, че точно така изглеждаше в очите на другите. Не искаше никой да научава за случилото се, най-вече как той е бил този, който й е вкарал малко разум в главата и е отказал целувките й. Може би тя самата щеше да откаже нещо повече, но наистина щеше да й бъде приятно, ако се понатискаха малко. И чак сега осъзна, че той не беше като досегашните й гаджета. Беше истински мъж, който се възбуждаше от подобни ласки и рано или късно искаше секс, какъвто тя не бе готова да му даде. Може би ако не я беше спрял, тя щеше да провокира нещо в него, което нямаше да успее да контролира … едва се справяше с гнева си.
- Аз ще вляза в банята – каза тя, след като стигнаха в стаята и се огледа леко притеснено, като се сети за няколко неща, които й трябваха – Може ли една хавлия? – попита леко притеснено, а после погледна към масичката, където все още седеше книгата – И ако нямаш нищо против, ще взема това със себе си – оповести го тя, като вдигна книгата и се усмихна с неудобство. Личеше си, че бърза да приключи разговора, защото все още се чувстваше зле от отблъскването му.

by Sponsored content

Кабинетът на директорът.

Кабинетът на директорът.

Re: Кабинетът на директорът.

Re: Кабинетът на директорът.

Re: Кабинетът на директорът.

Re: Кабинетът на директорът.

Re: Кабинетът на директорът.

Re: Кабинетът на директорът.