Водопадите "Green"

by **Anthony** Сря Май 15, 2013 12:53 am

Антъни си пое дълбоко въздух и погледна към небето, което все още беше тъмно, но все пак имаше цели два часа до изгрева. Най-вероятно щеше да го посрещне все така легнал на тревата, тъй като не се бе изправял от мястото си последните 53 часа. Беше казал на Александрия, че ще я чака там, без да уточнява дата и час, тъй като бе наясно, че тя нарочно нямаше да ги спази. Не, че сега беше по-сигурно … щеше да си остане там една седмица и след като се отегчи до смърт да се прибере в лагера. Но до тогава щеше да я чака търпеливо, тъй като просто не можеше да й обърне гръб. Тя беше нефилим и въпреки, че е дете на дявола, мястото й не беше сред онези същества.
Видя как една нощна пеперуда прелетя покрай него, като най-накрая кацна на едно близо цвете. Това накара ангела да извърне главата си на една страна, гледайки с интерес нежното създание, което правеше цветето още по-красиво. Усмихна се несъзнателно, като го погледа няколко минути, докато то реши да се върне по стария си път, карайки Тони да смени посоката на погледа си. Завъртя се бързо, следвайки пеперудата, когато най-накрая видя две дълги и добре оформени крачета, които бяха толкова близо до него, че не успяваше да ги обхване с поглед дори до коленете.
- Не те очаквах точно сега – отбеляза съвсем спокойно, сякаш думите му бяха точно обратното, но не се изправи, а просто отново погледна към небето, като с периферното си зрение успяваше да види и нейното лице, но не достатъчно ясно.

by **Dealer** Сря Май 15, 2013 1:17 am

Александрия наистина се чудеше дали да този път да отиде на тази среща. Все едно и също от него страна. Всякакви покани за среща и все не ходеше знаейки, че няма смисъл да отиде. Не можеха да я убедят да отиде в лагера на нефелимите. Това беше повече от невъзможно. Дори и да искаше нямаше дори да успее да стигне до портите. Баща й веднага щеше да разбере и да я погне, а тя не искаше да се изправя срещу него.
Но винаги нещо отвътре я е гризяло, защото не е отишла на тези срещи. Понякога по цели нощи будуваше мислейки се какво ще е ако беше отишла.
За това реши този път да не си нарушава съня. Вечерта докато всички спяха тя успя да излезе навън и да избяга за малко от лагера. И открадна една от служебните коли на лагера, но това бяха подробности.
До онези затънтени водопади нямаше път, за това остави колата в края на един черен път и продължи пеш в гората, като следваше интуицията си и далечният звук на водопади. Накрая излезе на малка полянка с водопади и на земята видя да лежи копие на Сторм. Добре, че това наистина не беше той. А и щеше да го познае. Неговата енергия беше толкова вряща, а тази на Антъни, като на ленива река.
- Колко време от времето си губиш за да ме чакащ? - попита Александрия. Той беше от търпеливите, така че може би доста време я е чакал.

by **Anthony** Сря Май 15, 2013 1:44 am

Както очакваше, още с идването си започна с нелепи въпроси. Та той имаше цялото време на света … какво бяха за него 53 часа? Понякога си позволяваше да спи повече, защо не да се излежава на меката трева, слушайки приятния звук от разбиващата се вода. Срещата бе просто добре съчетана с удоволствието, което изпитваше, когато се намираше на подобно място. Жалко обаче, че тя не можеше да погледне така на нещата. Дано поне успееше да промени възгледите й, въпреки че вече бе наясно колко трудно щеше да е това. И все пак беше търпелив човек, така че нямаше никакво намерение да я притиска.
- Точно толкова, колкото заслужаваш – реши да й направи комплимент, тъй като и двамата бяха наясно, че не беше тук от десет, петнайсет минути – Нали няма да ме караш да ставам? – попита най-накрая, като това си беше чиста покана да се излегне до него.
Определено не го мързеше, но му беше станало достатъчно приятно, че току виж и на нея ще й бъде. Ако не, то тогава щеше да се опита да й отвори очите по друг начин, макар че бе започнал да се изчерпва и повтаря. Но не, нямаше да се откаже, тъй като никое ангелско създание не трябваше да бъде пренебрегвано. Тя все още не беше демон, въпреки че можеше да се превърне в такъв, но защо да го прави, след като можеше да остане на половина ангел, на половина човек. Да, Господ бе създал така хората, че те не можеха да се превръщат в ангели, но онази част от нея, която й бе дарена от баща й, я правеше едно уникално същество, което заемаше много по-важно място.

by **Dealer** Сря Май 15, 2013 1:56 am

Добре де, трябваше да си признае, че отговорът му й хареса. Наистина ли толкова много я ценяха. Знаеше, че е единственият нефелим сред антихристи, но чак пък толкова голям интерес. Та този ангел й обръщаше повече внимание дори от баща й. За това реши, че може да приема поканата му, но без да ляга.
Настани се на меката на разстояние от него и обгърна колене с ръцете. Не мислеше да ляга, защото не мислеше и много да се задържа тук. Ако разберат, че я няма. Веднага щяха да решат, че вече е дезертирала.
- Наистина ли си мислиш, че си заслужава? - попита нефелимът, докато го оглеждаше и опитваше да намери разлика между него и Сторм освен характерът. - Нямаш ли си по-важни задачки. Като например да ръководиш училище? - попита момичето.
Беше наистина интересно съвпадение, че братът близнак на Антъни - Сторм, който олицетворяваше Гневът, ръководеше лагера на антихристите, а Антъни олицетворяваше Търпение и ръководеше противоположният лагер. Наистина добре ги беше наредила нещата тази съдба.

by **Anthony** Сря Май 15, 2013 2:11 am

Усмихна се доволно, след като тя се съгласи така бързо, затова и я остави сама да подхване разговора, сякаш се опитваше да я опитоми. Всичко това го накара да се сети за онази хубава детска книга, която четеше на по-малки нефилимчета – Малкия принц. Той имаше една лисица, която се опитваше да превърне в свой приятел и ако паметта на его лъжеше, най-накрая успя, затова и щом едно неопитно момченце можеше да се справи с едно диво животно, той едва ли щеше да се затрудни толкова много. Бе разбрал достатъчно за нея по държанието й, когато са заедно, а самото й любопитство, макар и изразено по този начин, му говореше много.
- Сигурен съм, че си заслужава – отговори смело на думите й, без дори да се замисли, като извъртя лицето си така, че да гледа към нея – Аз не ръководя, а наставлявам. Давам съвети, помагам и упътвам всеки, който е в затруднение, но всеки избира пътя си сам, затова и не се опитвам да го убедя в друго. Единственото, което искам да види е правилния път. От там нататък, решението е изцяло негово.
Опитваше се да й намекне, че правеше същото с нея и не възнамеряваше да я кара да прави нещо на сила. Можеше да е прекалено упорит и да не я оставя намира, но просто искаше да й отвори очите, защото тя заслужаваше да направи своя избор. Но колкото й да му повтаряше, че е наясно с всичко, той много добре знаеше колко силно можеше да е влиянието на един баща. Всеки се опитваше да впечатли родителите си, да ги накара да се гордеят с него, но това не биваше да се случва и тук. Ако успееше да впечатли Луцифер, то това значеше само едно – че Антъни е загубил тази битка.

by **Dealer** Сря Май 15, 2013 8:43 pm

Боже това всичкото да напътствията и правото на избор й се струваше направо от друг свят. Никой не избира пътя си той е предначертан и ти просто го следваш. Ако се опиташ да кривнеш всичко се срива и става много зле.
- Свободната воля е просто илюзия - отговори момичето, докато го гледаше сериозно. - Тя е за простосмъртните хора, на който им е нужно да вярват в нещо. Не е за нас - каза със увереност в гласът си. Всеки се нуждаеше да вярва в нещо и това беше нейната вяра. Нямаш право на избор. - Вие ангелите трябва да го знаете най-добре - каза Александрия и пусна коленете си и седна по турски.
Понякога се чудеше наистина защо Антъни си прави труда. Той казва че си заслужава, въпреки че тя беше убедена, че няма никакъв смисъл. Не би застанала срещу Луцифер в никакъв случай. Не защото я беше страх. Той беше нейн баща преди всичко. На него може би не му пукаше, но колкото и странно да беше той беше най-близкото й същество. И двамата бяха божествени същества обградени от демони и мелези принудени да стоят с тях за да могат да се изкачат до върха. После можеха спокойно да ги избият.

by **Anthony** Сря Май 15, 2013 9:17 pm

Не можеше да разбере на какво точно ги учеха тези деца, че бяха толкова черногледи. Бяха си точно като коне с капаци, които просто не желаеха да прогледнат, а предпочитаха да бъдат сляпо водени от кауза, за която бяха родени. Не, всеки имаше право да каже какво му е на сърцето и точно това бе причината за този война – защото Баща й не бе съгласен със своя. И единствената причина това да стане, беше защото господ ги бе създал свободолюбиви и решителни. Това едва ли беше най-добрия пример, тъй като прекалено много грешки бяха допуснати, но Луцифер наистина беше олицетворение на това, което искаше да покаже на дъщеря му.
- Всеки има право на избор – каза напълно сериозно Антъни, като откъсна едно зелено листенце и се заигра с него – Вземи за пример баща ти. Наистина ли си мислиш, че това е пътя, който господ е бил предопределил за него? Това е единственото, за което му се възхищавам … никога не се е страхувал от мнението си и винаги е държал за това, което е намирал за правилно. Много от ангелите и демоните правят това, което им се казва, но не защото мислят, че трябва да е така, а просто защото им е казано. Сигурна ли си, че искаш да си от тях? Не ми приличаш на някой, който обича да прави каквото се иска от него, независимо дали му е приятно.
Знаеше, че с малко провокация може да свърши чудеса, но и общо взето беше прав. Нямаше как да е дъщеря на баща си и да няма силна воля. Просто не можеше да си представи, че точно тя щеше да позволява на някой да я командва, било то и собствения й родител. Това не беше спряло него.

by **Dealer** Сря Май 15, 2013 9:46 pm

Алекса всъщност дори не се замисли върху думите на Антъни, тъй като вече бе обмисляла това хиляди пъти и всеки път беше стигала до едно и също заключение.
- Да бе. И виж какво става, когато всеки мисли, че има право на избор - парира го веднага Александрия. - Война, която се води от милиарди година насам - всъщност това си беше и самата истина. Ако Луцифер си беше седял на мястото сега всичко щеше да е по-хубаво. Но всъщност никой не е искал Луцифер да си седи на ангелският задник и да кротува нали? - А пък и ако питаш мен Бог е създал баща ми точно за тази цел - отвърна Александрия, докато прокарваше ръка през косата си. - Трябва да има равновесие добро и зло, мрак и светлина, ин и ян. Все някой е трябвало да бъде лошият. Нямал е право на избор - отвърна нефелимът, като усърдно защитаваше теорията си.
Имала е достатъчно време да мисли върху тези неща за да знае и как да парира. Знаеше в какво вярва и как да го защитава. Нямаше да се отрече точно сега само защото един Добродетел смяташе, че тя е създание, което трябваше да се бие на страната на добрите.

by **Anthony** Сря Май 15, 2013 10:07 pm

Първоначалната му реакция бе да се засмее и дори не можа да се спре. Думите й само по себе си бяха повече от смешни, но не можеше да я съди, защото тя бе едно дете, израснала с наложена вяра. Да, беше убеден, че каквото му наложиш на детето, точно в това щеше да вярва цял живот. И точно заради това баща й бе така свободолюбив – защото бе един от любимите ангели, на който му беше разрешено всичко. Знаеше, че може да направи всичко, че може да има всичко, но това най-накрая се превърна като някаква фикс идея, с която той не можа да се пребори и я остави да го завладее.
- Говориш като някой жалък човек – каза смеейки се ангела, като се надигна на лакти и я погледна с благородна усмивка – Баща ти е прав тук. Те наистина са несъвършени, но не мисля, че трябва всичките да се избият. И все пак, си прихванала нещо от майка си, а именно нуждата да се оправдаваш. Всички хора го правят. Когато нещо не е както те си мислят, търсят оправдание да изтъкнат, че всъщност са един вид прави. Баща ти имаше право на избор и никой не му го отне, точно както аз избрах да съм тук. Мислиш ли, че хората в лагера са съгласни, че аз трябва да говоря с теб? Предполагам, че ако твоите пък знаят къде си, вече щяха да са дошли. Всеки има право на избор! Просто трябва да е достатъчно смел за да го направи и да каже решението си на глас.
Разговора им започна да става някак прекалено разтеглен, в което нямаше нищо лошо, но тя беше просто дете. Щеше да запомни само част от него, а като добър баща, той много добре знаеше, че нямаше нужда да я претъпква с информация. Всичко ставаше бавно и спокойно, а доказателството бяха четирите невероятни момчета, които имаше. Точно и заради това се опитваше да не натоварва децата в лагера, но пък учителите редовно мърмореха, че ако иска да преподават, трябва да ги остави както знаят.
- Обичаш ли да плуваш? – попита с усмивка Тони и едва ли имаше нужда да продължава, че тя да разбере какво точно беше предложението му.

by **Dealer** Сря Май 15, 2013 10:34 pm

Нефелимката разшери очи, когато я сравниха с жалък човек. Наистина беше наполовина човек, но чак пък жалък, чакай малко. Така ли щеше да я накара да отиде при тях с обиди. Не правилен ход мой човек. Абе този въобще имаше ли деца?
Не отговори веднага на последният му въпрос, а просто го изгледа и присви очи опитвайки се до осмисли логиката му.
- Като ме обиждаш желанието ми да дойда при вас, желание което принципно нямам, ама хич не се увеличава - отвърна Алекса и се усмихна леко подигравателно на Ангела, който си мисли, че знае какво прави. - И не ме интересува кой е съгласен с това дали съм тук или не. Правя това, което ми подсказва вътрешният глас. А той беше доста любопитен - каза Али и стана от тревата оправяйки дрехите си. - Щом толкова държиш толкова много на правото ми на избор чуй сега решението, което съм взела и съм обмисляла не един път - погледна надолу към него сериозно. - Няма да изоставя баща си. На него може да не му пука за мен, но на мен за него да - отвърна твърдо момичето докато го гледаше.
След няколко секунди игра на вълчи поглед Александрия погледна към водопадите и изражението й омекна. Всъщност обичаше водата, така че ако той не се беше отказал, нещо което я съмняваше щеше да приеме предложението му за плуване.
- Обичам водата - отвърна тя докато го прескачаше и отиваше към водопадите.

by **Anthony** Сря Май 15, 2013 10:46 pm

Усмихна се доволно, въпреки всичките й думи, като се изправи и бавно започна да разкопчава бялата си риза. Имаше някое друго зелено петно по гърба, тъй като бе лежал прекалено дълго в тревата, но не обърна особено внимание на това. Просто я свали от себе си, като я пусна на земята и се приближи към момичето, което все още беше с гръб към него. С всяка следваща крачка сваляше по една обувка, а после и по един чорап, докато не сатана бос и полугол, но все още с онова сериозно изражение. И може би трябваше да говори, а после да се съблича, но по навик хвана колана, който бързо разкопча.
- Искам да кажа само, че за мен най-долу са демоните, после са хората и най-високо ангелите. Мисля, че и сама си го разбрала, но въпросът е дали осъзнаваш, че колкото повече седиш там, толкова по-бързо ще се превърнеш в нещо, което никога не си искала да бъдеш.
Каза го съвсем тихо и нежно, без да й го натяква, като дори сложи ръка на рамото й, спускайки я надолу по дължината на ръката й. Остави я вече, решен че от тук нататък може и сама да се справи с този така важен житейски избор. А ако не се присъединеше към тях, той отново щеше да й подосажда, но това май се подразбираше. Общо взето, нямаше да й е лесно да се отърве от него, ако не приеме, а ако го направеше … ами тогава щеше да го вижда още по-често, тъй като щяха да бъдат под един покрив.
Най-накрая се съблече, като остана само по боксерки и започна да навлиза бавно в студената вода. Слънцето отдавна беше залязло, което правеше температурата й прекалено ниска, но той виждаше и хубавата страна на нещата. Беше леден и пречистваща, като стоварваше всяка лоша емоция, която до преди малко те е горила като въглен под кожата.

by **Dealer** Сря Май 15, 2013 11:29 pm

Всъщност за това също беше мислила и това не беше проблем за нея. Тя не общуваше кой знае колко със свойте съученици. Пък и те не я обичаха също. Тя си беше истински аутсайдер, но все пак беше една от най-добрите. Когато няма кой да те разсейва се справяш много по-добре със задачите.
Когато усети ръката му върху своята се обърна и остана изненадана от гледката пред себе си. О нямаше как да се отрече че имаше направо убийствено тяло и ако правеше така в лагера пред учениците си може наистина да помисли за смяна на страната. Не че не беше виждала и Сторм полугол, но все пак гледката пак беше възхитителна и не беше за изпускане. Когато остана без панталони, обаче Али не можа да сдържи усмивката, която се плъзна по лицето й.
- Ако правиш така и в лагерът си, наистина може да помисля за смяна на страната - каза тя докато най-безсрамно си го оглеждаше. Не беше от най-примерните, но пък и той беше започнал със събличанията и беше предложил плуване не тя.
Тя събу ботушите си и после и тениската оставайки само по сутиен и къси панталонки, който и те излетяха.
- Няма опасност да се превърна в демон - каза тя докато навлизаше след него във ледената вода. Всъщност не й беше никакъв проблем. Принципно температурата на тялото й беше ниска. Тя имаше дарба да заледява разни неща и да излъчва хладина, така че студът не й беше проблемен. Докато навлизаше навътре около нея повърхността на водата леко се заледяваше, но от движението не се задържаше много.

by **Anthony** Сря Май 15, 2013 11:41 pm

Подсмихна се на коментара й и дори се изненада, че мъж на нейната възраст я привличаше, но не можеше да каже, че не му беше приятно. Младо и красиво момиче го гледаше като парче месо, което бързо го накара да се почувства желан, макар и да не се случваше чак толкова рядко, колкото си мислеха хората. Но той също не остана безпристрастен. Обърна се към нея и се наслади на гледката, обхождайки я с поглед, докато тя се събличаше. Нямаше как да не забележи, че той продължаваше да се взира в нея, но и Тони въобще не се опитваше да го скрие. Можеше да е ангел, но си оставаше мъж, а мъжа и жената бяха създадени, за да са заедно … нямаше нищо нередно в това.
Въпреки всичко, той не я гледаше така мръснишки, както тя него, но не му пречеше особено. Беше израсла с диваци и не очакваше от нея да промени държанието си веднага, макар че щеше да му е далеч по-приятно, ако го оглеждаше по-невинно … все пак беше едва на деветнадесет. Разбира се, беше убеден, че с тези погледи няма да стигнат до никъде, тъй като самия той не би го позволил, но точно в момента гледаше на нея като на скъпа картина в някой музей. Експонатите бяха единствени по рода си, но ти позволяваха да им се любуваш само с поглед. Пипането беше строго забранено, точно както в този случай.
- Може би наистина трябва да дойдеш – каза той с широка усмивка и дори й смигна – Чувствай се поканена да ме посетиш когато искаш. Една разходка из лагера може да промени мнението ти.

by **Dealer** Чет Май 16, 2013 12:17 am

За изненада на Александрия Антъни не й направи забележка за мръснишките погледи, който му мяташе. Може и да не общуваше със свойте съученици, но често излизаше от лагера и там доста... общуваше. Предпочиташе хората за събеседници от колкото онази измет, която беше принудена да търпи. Нямаше търпение да завърши и да замине някъде далеч.
Навлезе още по навътре усещайки малките камъчетата на дъното на езерцето си под краката си. Беше някъде по-средата на езерцето, когато се обърна към Антъни и му помаха да дойде към нея.
- Ела да ти покажа нещо - отвърна момичето и се този път усмивката й беше... е не беше мръснишка, това мога да кажа. Тони се приближи към нея. - Не мърдай иначе няма да стане - предупреди Алекса.
Александрия постави пръсти върху повърхността на водата след като се успокой и тя бавно почна да се заледява, но само отгоре. Пред тях се появи една правоъгълна форма от лед, на която Али започна да рисува със нежни линии скреж, като цветя. Линиите бяха тънки и нежни, като крилата на пеперуда. В началото не се разбираше какво рисува, но после се разбра. Бяха хора тълпа хора. Когато свърши да изобразява тълпата. Али нарисува на няколко от тях криле, а на някой нарисува рогца и опашки.
Когато свърши тя вдигна ръце върху картинката и сериозно се концентрира. Една по една фигурките се надигнаха и почнаха да се движат, като на 3D. То това и беше смисълът на всичко. Смътно си спомняше как Луцифер един път го беше направил. Не заради нея, а просто си играеше, от тогава и тя непрекъснато се опитваше да го копира.

by **Anthony** Чет Май 16, 2013 12:32 am

Харесваше му да е така спокойна покрай него и може би точно заради това не й правеше никакви забележки за държанието. Беше се отпуснала и се държеше единствено, което го караше да се чувства все така добре и на място, точно както и тя. И заради това не се замисли, когато получи поканата й, като бързо се приближи към нея и се загледа в ледения спектакъл, който тя направи специално за него или поне той така си мислеше. Усмихна се, като доста често поглеждаше към нежното й лице, което изглеждаше толкова съсредоточено, че не смееше да мръдне, току виж я е разсеял и развалил всичко.
Беше приятно изненадан от това, което видя, тъй като знаеше на какво ги учат в лагера – да използват силите си в битка и най-вече да нападат. Той гледаше да научи своите ученици преди всичко на защита, но като цяло не очакваше да види момичето да прави нещо подобно със силите си. Ако беше истински демон, най-вероятно вече щеше да се е опитала да го заледи на едно място и нямаше да се изненада, ако от леда започнеха да излизат бляскави шипове, навлизащи в тялото му. Тя просто не беше за там и с всяка изминала минута се убеждаваше все повече в това.
- Прекрасна си – каза съвсем тихо, като тя вдигна погледа си и видя, че той гледаше само нея.
Наистина беше прекрасна, най-вече сега, когато лунната светлина се отразяваше в леда, който я пращаше към лицето й. Чертите по него изглеждаха още по-нежни, карайки го да желае все по-силно да го докосне и най-накрая се подаде на желанието си. Премина с палец по скулата й, като стигна до сладките устни, които също докосна все така нежно и внимателно, усмихвайки й се приятелски, а може би не съвсем.

by **Dealer** Чет Май 16, 2013 12:56 am

Фигурките от лед се разхождаха насам натам. Всъщност не знаеше дали Антъни разбира какво значи всичко това, но тя пък си знаеше и често го правеше за да си напомня това, което беше най-важното. Независимо кой си или какво си ти си различен от другите. Единствен и уникален сам по себе си. Това беше още едно нещо в което вярваше. Повечето същества я виждаха, като самотен войник, аутсайдер, момичето, което се правеше на важна, но нарочно и им показваше само тази си страна. Ако видеха нещо добро в теб щяха веднага да ти го отнемат.
- Прекрасна си - прекрасно чу думите на Антъни, но всъщност ги осъзна малко по-късно. В началото си мислеше, че говори за спектакълът, но когато вдигна поглед видя, че гледа нея не това, което правеше.
Погледът му беше повече от всепоглъщащ. Направо можеше да се потопи в него и да остане там завинаги. Беше я завладял и единственото, което успя да я извади от транса беше нежното му докосване, което я накара да потръпне. Беше съвсем невинно, но когато стигна до устните й вече не й се струваше такова. Тя беше наистина очудена от действията му. Та той беше ангел. Те не можеха да правят така, нали?
Александрия се отдръпна назад извън обсегът му.
- Но ти си Ангел - каза момичето сякаш това обясняваше всичко. Ангелите уж бяха целомъдрени и отдадени на Бог, но като гледаше колко много нефелими има на около вече не й си струваше така, но все пак.

by **Anthony** Чет Май 16, 2013 9:58 pm

Продължи да я милва, докато тя не се отдръпна от него и това в първия момент го изненада, тъй като не очакваше подобна реакция. Май малката бе разбрала грешно думите му, а може би действията му бяха това, което я объркаха, но и той играеше опасна игра. Да, беше наясно, че с чаровна усмивка и добро държание може да замаже очите на не едно момиче, но все пак не целеше да я изплаши. Затова се отдръпна крачка назад, като вдигна ръцете си на нивото на лицето, сякаш някой държеше пистолет срещу него. Въпреки това се усмихна така чаровно, сякаш беше момче на нейната възраст.
- Извинявай, не исках да те притесня – каза съвсем спокойно, като усмивката просто не се махаше от лицето му.
Не каза нищо повече, като въобще не отрече опита си да й завърти главата, но и с нищо не й показа, че има някакви намерения спрямо нея. Можеше да е ангел, но също така беше и мъж, а един мъж на неговата възраст знаеше много добре как да се справи с едно сладко момиче. И да, щеше да се справи с нея, рано или късно, като за щастие имаше безкрайно търпение, което щеше да осигури успеха му. Затова реши да не я шашка повече и дори й обърна гръб, като се потопи под водата, плувайки бавно към най-дълбоката част на езерцето, а именно там, където водопада се беше най-силен.

by **Dealer** Чет Май 16, 2013 10:17 pm

Да я притесни ли? Та той направо си тръшна в дън земя. Притесни беше наистина меко казано. А и тези негови очи. Мамка му бяха толкова готини и приятни за гледане. Можеше да го гледа цяла вечност, но не в това беше въпросът. Мислеше, че като дойде тук ще има непрестанни убеждения за това да стане добро дете. Ще има дискусии и спорове. Нещо смислено, а не опити за секс във водопадите.
Александрия се обърна и тръгна към дрехите си решена, че вече няма какво да прави тук. Беше преосмислила всякакви други сценарии, за това как Антъни ще се опитва да я въведе в обществото на нефелимите. С убеждения, насила, с молби и все такива неща, но секс. Никога.
Всъщност си беше направо разочарована от него. Мислеше го... за по-добър от това, което явно представлява. Поредният женкар и поредният мъж опитал се да я завлече между чаршафите. Наистина си мислеше, че поне този път може да има нормален разговор с мъж, но трябваше да се досети за това, още когато предложи да плуват.
Отиде до дрехите си на бързо си обу панталонките и облече тениската. За щастие, косата й беше мокра само по крайщата и това беше добре. Поне нямаше да се набива на сутринта на очи с мокра коса.

by **Anthony** Чет Май 16, 2013 10:30 pm

Преплува до сърцевината на водопада, като се обърна и чак тогава забеляза, че тя вече бе излязла от водата и дори се обличаше. Май закачките му й бяха дошли малко в повече, но просто искаше да си поиграе, не да я изплаши или изгони. Но все още не можеше да разбере, защото си мислеше, че ангелите са толкова по-различни от хората и демоните. Те също имаха чувства, желания и моменти на слабост, макар че Тони не приемеше този като такъв. Беше момент на желание, в който искаше да се докосне до съвършената й кожа. Не можеше да си обясни какво точно я беше отблъснало, след като той не я гледаше по онзи перверзен начин, както тя бе гледала на него … нито пък имаше намерение да се възползва от нея.
- Искам да дойдеш в лагера – заяви съвсем сериозно, сякаш тя не се канеше да си отиде и дори се приближи малко към сушата, за да не му се налага да вика, като излезе на повърхността, а водата го покриваше само от кръста на долу – Може би някой ден за закуска – добави с онази типична за него момчешка усмивка, без никакви задни мисли – Чувствай се добре дошла когато решиш.
Знаеше, че най-вероятно щеше да го отреже още сега, но не се притесняваше от това. Щом беше дошла тук, значи любопитството й отново щеше да надделее и да се появи и там. А неговата работа бе да се погрижи никой да не я гледа накриво, макар че не всички нефилими притежаваха типичната детска злоба и завист. Имаше някои, които щяха да я посрещнат с отворени обятия, а малките същества сигурно щяха да я молят да си играе с тях. Това веднага го подсети за всички онези кукли, които се размотаваха в кабинета му, тъй като те нямаха никакво желание да го оставят намира, а и той обичаше децата.

by **Dealer** Чет Май 16, 2013 11:06 pm

Алекса една се стърпя да не заледи цялото езеро със все водопадите и както той беше още вътре или направо да влезе и да го удави. Не можеше ли поне той да не гледа на нея по този начин. Толкова много ли искаше или просто трябваше да се движи сред гейове, може би така ще е най добре.
- А знаеш ли какво иска аз? - попита Алекса и се обърна рязко към него, защо докато се обличаше беше застанала с гръб. - Поне един път мъжете да не гледат на мен, като на момиче, което трябва да вкарат в леглото. Като трофей - разтвори ръце театрално. - Не може ли да изкараме поне един нормален разговор без намеци? - каза отчаяно момичето. Поклати глава и са наведе и взе ботушите си. - Все едно майната му. Отивам си - каза накрая и го погледна тъжно. - Мислех, че поне ти си различен, но си същият, като всички останали - обърна се и тръгна боса по тревата към гората.
Погледна часовникът на ръката си и видя, че имаше всъщност 6 свободни часа и никак не й се спеше, въпреки че знаеше, че сутринта на тренировките щеше адски да й се спи и това не беше добре.

by **Anthony** Чет Май 16, 2013 11:44 pm

Очите на ангела се разшириха от изненада. Наистина не можеше да разбере от къде й идваха тези глупости на ум. Да, закачаше се с нея, но нямаше абсолютно никакви сексуални намеци. Не знаеше какво за нея значи „невероятна си”, но за него беше много красив и нежен комплимент, който би трябвало да поласкае една дама. Как така успяваше всеки път да му извърти думите, че да изглежда по-лош и отвратителен дори и от брат си. Беше единствената, която виждаше така всичко и може би, защото не бе свикнала с него, както всички в лагера, но той щеше да направи и невъзможното, за да промени това.
Остана като зашлевен от нея дори когато тя си тръгна, но нямаше намерение да остави нещата така. Размърда се, като видя, че тя вече се бе отдалечила, а нямаше намерение да я гони, затова и реши да вкара в употреба прашасалите си крила. За секунди се озова пред нея, като този път реши да не ги прибира, а ти остави да се отпуснат спокойно зад тялото му, като все пак се виждаха. Погледна я право в очите и дори си позволи да я хване за раменете, като захвата му бе леко груб, а в погледа му се четеше огромна обида. Едва ли можеше да й обясни как се чувства в моменти, когато го оприличават на подобно животно, но изражението на лицето му говореше само за случилото се.
- Единственото, което искам от теб, е да ми позволиш да те отведа при твоя вид … където ти е мястото. Реших, че е по-добре да говоря с теб като с възрастен човек, надявайки се да се отпуснеш, а не като с някое посредствено дете, както те третират останалите. Всичко друго е плод на твоето въображение. Казах ти, че си прекрасна, защото си и всичко, което докоснеш се превръща в нещо невероятно, но това няма да остане завинаги така. И точно заради това съм тук, но ако ти възнамеряваш само да си търсиш причини, за да ми откажеш, като нещо от сорта, че мъж като мен се опитва да те вкара в леглото си, по-добре наистина не идвай. Не съм на толкова ниско ниво, както си мислиш.
Само премигване от нейна страна и той вече беше изчезнал. Не искаше да слуша нито оправданията й, нито нападките й, тъй като беше наясно, че тя нямаше да се признае за виновна, дори и само в това, че бе объркала сигналите му. Беше прекалено горделива и щеше да държи на своето, което на моменти бе добре, но не винаги. А Тони … той имаше нужда да се успокои, защото за момент усети как започва да се ядосва – това му бе най-омразната емоция. Щеше да я чака, надявайки се да промени мнението си, но ако това не станеше скоро, най-вероятно щеше да я потърси отново.

by **Dealer** Чет Май 30, 2013 11:40 pm

Алекса беше наистина доста въодушавена от това, че се беше измъкнала от лагера, за толкова много време. Беше и за пръв път. Но малко се притясняваше за кошмарите си, който бяха доста чести и непредвидими. И бяха наистина ужасни. Някой от сънищата й бяха прекрасни други не.
Спра пикапа в края на черният път и от тук можеше да чуе звукът от водопадите. Но все пак реши, че е по-добре да остане тук. Нямаше хубави спомени от там. Остави шофьорската врата отворена и пусна радиото, по което тъкмо пуснаха една нейна любима песен (Imagine Dragons - Radioactive). Наду родиото почти до дупка и се настани назад и чакайки Тони да пристигне, като по чудо беше дошла първа, а и нямаше проблем да почака.
Извади колието от джоба си и почна да го върти из между пръстите си. Честно казано не мислеше да го носи колкото и хубаво да изглеждаше и колкото и добре да й стоеше. И без това беше достатъчн объркана и нямаше представа защо й го беше купил? И този надпис от зад... Така ли го беше купил или беше специално гравиран? Защото ако беше гравиран след покупката щеше да е още по-объракана и да се подразни. Като не я харесва по този начин можеше да не й казва, че е прекрасна.

by **Anthony** Пет Май 31, 2013 12:22 am

Точно след час, Тони бе на водопада, но от прекрасното ангелче нямаше и следа. Огледа се хубаво за нея, като се чудеше дали щеше да закъснее, а може би му бе вързала тенекия. Но тогава стигна най-северната част на водопада, от където се чуваше силна музика, а по стила разбра, че определено беше някой тинейджър. Затова и реши да мръдне от поста си, като се пренесе направо до източника на шума и когато отново отвори очите си, вече седеше на предната седалка на някаква кола. Обърна се и видя ококорената Алекса, която го гледаше леко стреснато, но бързо се окопити, припомнила си, че той доста често правеше така. Е ако си губеше времето с вървене нямаше да стигне днес до водопада.
- Здрасти – каза той щастливо, като отново позволи на онази момчешка усмивка да се появи на лицето му.
Бяха минали няколко дена от липсата на Рейчъл и вече се бе осъзнал, като започваше да се оправя. Разбира се, не я беше отписал и все още се притесняваше за нея, но поне не беше в някакъв траур, както в началото. А и малкото нефилимче бе повдигнало настроението му, точно на време за срещата с другото нефилимче, което предизвикваше само положителни емоции в него. За жалост, все още не се беше отказал от плана си и знаеше, че щеше да я разочарова до толкова, че да не може да се усмихва покрай нея или въобще да я доближава. Отново си припомни, че беше заложен живота на едно невинно същество, затова влезе в ролята си.
- Мислех, че ще се чакаме при водопада.

Дрехите ... и да не забравиш да погледнеш и шапката!
Spoiler:

by **Dealer** Пет Май 31, 2013 12:43 am

Както си седеше в колата и слушаше музика усети енергията на Антъни на близо. Прекалено близо. Обърна се и видя Тони да стои на седалката до нея. Ама много обичаше да прави така. Какво толкова хубаво имаше да плашиш така хората? И каква беше тази шапка?
- Не ми се мъкнеше багажа до водопада – каза тя докато гледаше шапката и разсеяно посочи задна седалка. – Каква е тази шапка? – попита тя, защото не можеше да повярвано очите си. Все едно беше излезнал от гето. Беше смешно, въпреки че му подхождаше по някакъв старанен начин. Докато гледаше шапката, обаче съвсме забрави за колието в ръката си, но явно не й пукаше. Огледа го отново и забеляза нещо странно.
- Къде ти е багажа? – попита тя и се огледа и на около имаше само един сак и това беше нейния. Да не държеше всички под смешната шапка. Въпреки че там сигурно само кредитна карта би се побрала, но ако минаха през града това щеше да е вичко, което му трябваше.
Алекса чак сега осъзна че държи колието още в ръката си и леко се паникьоса, но външно не го показа, направи се, че не го държи. Туко виж не го забележил и всичко минеше нормално. Защото хич не й се обесняваше защо не носи колието. Принципно не го носеше защото щеше да странно да го носи в лагера на антихристите, но сега не бяха там така че нямаше видимо обяснение, а на нея не й се овърташе.

by Sponsored content

Водопадите "Green"

Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"

Re: Водопадите "Green"