Малкото вибриращо нещо на Тони xD

Въпреки че бяха минали сигурно 3 часа от както беше направила тази тъпотия с целувката и беше избяга от местопрестъплението. Алекса се беше прибрала в лагера едва преди половин час и дори не отиде да легна веднага, а се промъкна в кухнята и си открадна една ябълка и докато отиде до общежитието я изяде. Очите й още бяха леко влажни. Тъкмо се приготвяше да спи, когато телефона тихо извибрира. Отвори го и прочети съобщението. Написа бърз отговор.

"Приготвям се да спя, тъкмо се прибирах. Ти?"

Докато чакаше отговорът Алекса се преоблече тихо и безшумно и кротичко си легна в леглото. За щастие нейното беше в дъното и до нея имаше прозорец, през който навлизаше лунна светлина и често й помагаше да заспи...
Когато прочете съобщението очите й отново се напълниха със сълзи. Как можеше да я заболи толкова много и то заради него. Та това си беше чиста доза слабост как можеше да се устави да си стигне до тук.

"Държах се глупаво и съжалявам. Не се притеснявай повече няма да повторя тази грешка."

Доста време мисли какво да напише и как да го формулира. Реши да каже това, което мисли и чувства, може би беше малко директно, но това беше. Не добави разбира се, че в момента отново цивреше, но и не беше нужно.

Може би изглеждаше странно, но този половин час, който мина чакайки го да отговори не мина бавно и мъчително, защото мислеше, че е казала всичко. Както и той. Знаеше си, че беше грешка да прави това, но просто се беше случило. Щеше да го приеме и да го подмине. Нямаше шанс да го забрави, но щеше да се научи да живее с това.
Когато съобщението дойде и го прочете на лицето й се плъзна тъжна усмивка и се стекоха още сълзи. Вдигна глава и се огледа. Всички момичета спяха, което беше добре. Не й се обесняваше по-късно защото е плакала.

"Знам. Ще се оправя спокойно... Може би е по-добре да не правим уикенда с хижата."

Последно изречение написа едва едва, но знаеше, че е правилно. И че ще е най-добре и за двама и за нея самата.

Не мислеше, че ако го види скоро ще се оправи. Да не разбереш, кога си почнал да изпитваш такива силни чувства и когато изведнъж го осъзнаеш да го покажеш и да те отблъснат... Това болеше повече от колкото можеш да понесеш понякога. Не мислеше, че ще иска да се види с него в следващите няколко дни. Не защото го мразеше, а просто понякога ти трябва време.

"Лека нощ, Тони." Беше единственото, което написа и после прибра телефона и легна да спи.

Алекса остави Рейчъл в стаята на Сторм и тръгна уж към следващият си час, но така и не влезе в него. Не че я беше страх просто това, че трябваше да пази някой от тях и се отрази странно обикновено пазаше само себе си, но беше стресиращо когато на плещитети не тежи само твоя живот. Вместо това взе решение заради което може би щеше да съжалява, но отчаяно се нуждаеше от това и се почувства слаба, но просто нещо в нея я глождеше.
Извади телефонът си и набра телефон, който принципно беше само за спешни нужди, но това си беше спешно.
- Да? – чу се глас от към другата страна. Явно не беше погледнал кой звъни.
- Татко аз съм, Али – каза тя малко неуверено.
- Какво има Александрия. Да не е станало нещо с нефилимката? – малко я ядоса, че пита за Рейчъл, а не за нея, но го преглътна.
- Не тя е добре. Става дума за мен – стана за малко тишина и тя го прие като покана да започне. – Искам да излеза от лагера за няколко дни – каза накрая тя и и премести телефона от устата си издиша тежко.
- Защо? – попита той.
- Сериозно ли питаш? – удиви се тя все едно той трябваше да знае, защо. Всъщнот и трябваше. – Едва издържам покрай всичката тази измет на около много добре знаеш какво е! – каза възмутително нефилимката. – Имам нужда от почивка не мога повече.
- Ами демонския език? – Алекса съвсем беше забравила за него. Мамка му!
- Дори ти не го говориш пък искаш от мен да го правя! – каза тя обвинително, а и беше с права.
- Искам три хубави оценки – каза натоятелно.
- Една – почна да се пазари Алекса.
- Две и точка по въпроса – отстъпи съвсем малко той.
- Добре имаш ги – каза тя доволна.
- Кога тръгваш? – попита той.
- Сега – отговори тя ентусиазирана.
- Приятно прекарване – каза той и затвори. А тя просто не можеше да повярва! Беше като събдната мечта.
Говореше пред стаята на Сторм и като излизаше от общежитието видя Сторм и му съобщи новината и че ще вземе пикапа, като не му остави време да възрази изхвърча и тръгна да си събира багажа. Написа бързо съобщение на Тони.
„Дай ми кординатите на хижата.“
Отиде в момичешкото общежитие и извади от там един сак. Напъха два чифта дънки, тениски, бельо...

Отговорът, който получи я очуди, но не възрази.

"Дай ми час."

Написа русокоската и сложи в багажа си и четка за зъби и паста. Сешоар, гребен, няколко шноли и ластици, както и гримовете. Зърна накрая на сандъкът, в който държеше нещата си и кутийката с колието. Нямаше да го остави тук! Извади го и го прибра в джоба си. Взе сака и излезе от общежитията и тръгна към гаража. Когато охранителят и видя отиде да отовори гаражната врата, а тя се настани в пикапа и остави сака на задната седалка. Онзи демон я гледаше доста завистливо, но тя не обърна внимание, а потегли бързо към водопадите.