Вътрешният двор.

Сторм не обърна много внимание на комплимента й, защото не му трябваха такива, за да знае, че е красив. Просто продължи да върви мислейки си за съвсем различни неща от това къде ще води Рейчъл.
Реши доста набързо, че ще я заведе до двора и ще я прибере докато не му омръзне, а тъкмо щеше да запали една цигара без да опушва стаята си, защото мразеше там да миреше на цигари ,а реши, че те може би ще му помогнат за нервите. Хората нали така се справяха, като тровеха телата си. Не че на него щеше да му стане нещо. Всъщност те нямаха много голямо действи върху него поне не и обикнвенните цигари. За то ве неговите бяха ръчно свит и и имаше хероин във тях. Сигурно след 5-та цигара щеше да усети нещо. Поне се надяваше.
Те излезнаха на просторният двор заобиколен от сгради. Беше осветен и всъщонст беше едно от малкото открити и осветени места във лагера. Извади една цигара и я запали без запалката. Дръпна дълбоко и седна на една пейка наблюдавайки Рейчъл. Дано не се надяваше на повече от това , защоно не му беше до глезотий. А и предполагаше , че тя е разбрала къде й е мястото.

Сторм не спираше да наблюдава Рейчъл, но мислите му баха на съвсем различно място. В момента му се искаше да е в някой затънтен бар, където да изчука приятелката на най-големият мъжага наоколо и после, като се опита да си върне "територията" да го пребие до смърт заедно с приятелчетата му и да си тръгне после с момичето, което ще изчука още няколко пъти после ще убие и нея.
Дръпна от цигара и усмивката на момичето го измъкна от мислите. За какво пък се усмихваше пък сега . Да не се беше превърнал изведнъж в клоун. Направо му беше омръзнало от тези усмивки, но просто извъртя очи и погледна напред докато издишваше димът от цигарата. Искаше да направи нещо, но какво можеше да прави с такова ценно и чупливо нещо.
Изведнъж му хрумна едно доста подла идея точно в негов стил. Може пак да я манипулира, но този път щеше да е по-приятният начин, а и едва ли щеше да направи нещо, което вече дълбоко в себе си да не иска. А и нямаш е да му е за пръв път.
Бавно проникна в съзнанието на нищо подозиращото момиче и започна да разузнава. Тя се е нядавала на разходка и й е студено и се нядавал даже и на разговор, но после се е сетила, че срещу нея не седи някой като Антъни, а неговота абсолютна противоположност. Сега вече беше време да започне да мъти мозъкът на горкото момиче.
Първоначално я накара да си мисли за нещата които ще изпусне ако умре, като например да пожевее като нормален човек да види отново приятелите си и баща си и най-важното да срещне любовта на живото си и да има деца и т.н. и покрай това се сети, че още е... девствена! О това беше наистина интересно, а и наблизо имаше един много сексапилен мъж.

Сторм си стоеше на пейката и си играеше ролята на пълен непукист, докато видимо разстроената Рейчъл ставаше и отиваше до близката лампа и се облегна там. Сигурно се беше разкарала, защото знаеше, че той нямаше да понесе цивренето й. Но сега нарочно го предизвика беше част от стратегията му.
Оставия за малко под лампата да докато се поразстрой още малко и да се почуди откъде й идваха тези греховни мисли на ум. Е не беше трудно да се сетиш, но тя беше неопитна и не знаеше нищо за него. Тя беше ангелчето на тате и не знаеше нищо за външния свят и опасностите му.
Демонът до изпуши цигарата си и я хвърли на земята и я стъпка. Беше ирония, че ако някой друг го направеше сигурно щеше да го пребие, но какво да се прави такъв е животът. Той стана и бавно и безшумно се приближи до нея. И тя го усети чак когата беше на буквално на сантиметри от него сигурно заради сянката му. Обърна се стреснато и Сторм ясно виждаше в очите й сълзите, които още не бяха се спуснали по бузите. Протегна се и хвана ръката й, която се предполагаше, че беше нарязала. Виждаха се бледи розови линии, който до сутринта нямаше да са там.
Палецът му нежно започна да я гали и да мината върху линийте изключително нежно и той можеше да усети изненадата й, като бързо разцъфащо цвете.
- Заради мен ли го направи? – попита той някак съчувствено, но не точно. Тя наистина беше много красива и привлекателна, но беше прекалено крехка за него. Човек сигурно, ако я прегърнеше се притесняваше дали нямаше да я счупи.

Сторм видя как Рейчъл избърса сълзите си докато още гледаше надолу и усети как бавно се успокоява, но мислите й бяха много по-далечни от това, което искаше тя да си мисли. Нещо за някакви чашки, огърлици и разни други незначителни неща, но явно много важни за нея, но все пак не помагаха на Сторм със подлият му план.
Накрая тя вдигна поглед и го погледна с благодарен поглед. Реши, че не е нужно да се насилва да се усмихва още в началото. След малко можеше да вкара в играта ангелсаката си усмивка, която висеше на лицето му преди милиарди години. За сега нежните действия бяха достатъчни. Бавно, но сигурно към победата.
Хвна я нежно за ръка и отново е поведе към същата пейка, на която седяха и двамата преди малко. Не каза нищо просто я остави да седне и после седна до нея и се загледа към небето, но всъщност наново почна да й бърника в мозъкът. Наново започна да поставя там разни странни мисли, който я объркваха и я караха да се съмнява в досегашната си приценка. Имаше и други мисли, който бяха по-неприлични и тя наистина се изуми от себе си. Тя наистина беше целомъдрена.
Сторм пък се правеше, че гледа замечтано небето. Господи беше наистина лигаво.
- Знаеш ли, че преди бях ангел? – попита той без да я гледа, но в гласът си постави и нотка копнеж. Всъщност наистина му липсваше рая, но само донякъде. А и беше логично да е бил ангел. Нали сега брат му е такъв сигурно и той е бил.
Грехът погледна към Рейчъл и погледът му беше някак уморен и изтормозен и... какъв добър актьор беше само! А пък и лесно когато можеш да манипулираш публиката без тя да разбере.

Оооо, значи не беше зяпала само задникът му, докато се е обилчал сутринта, защото видя, че сега не го зяпаше, но беше забелязала белезите. Е колкото и сексав да беше все пак тези белези заемаха цялата горна част на гърбът, му и бяха неизменна част от него и дори още усещаше липсата на някогашните си прекрасни крайници, който толкова много ценеше. Наистина не можа да повярва, когато Антъни го предаде и остави онези да му отрежат крилете. Но вече наистина почна да се увлича в мисли и разстърси глава и погледна към Рейчъл.
- Да, там бяха крилете ми – отвърна този път наистина тъжно той. И знаеше, че би направил всичко за да си ги върне отново. Наистина всичко.
Сторм поизправи малко гърбът си и размърда рамене сякаш да види дали ще усети познатото, вече не толкова странно опъване на кожата му заради белезите му. Да още си бяха там и му напомняха за предателстовото и на най-близкото си същество. Сега нямаше никой и му беше по-добре нямаше кой да го предаде.
Позачуди се дали да каже на Рейчъл, че Тони го е предал, но тя едва ли щеше да му повярва, а и най-много да си прецака плана. За това замълча и реши, че е най-добре да се направи, че нищо не е станало както би направил попринцип някой, който наистина се е размекнал.
- Студено ли ти е? – попита той след като се сети, че тя се беше прегърнала докато беше под лампата. Свали якето си и й го подаде точно когато духна студен северне вятър и развя русите й коси . Наистина можеше да настине, а не му занимаваше с настинки. А и той можеше да се стопли и по-друг начин.

Сторм наблюдаваше внимателно Рейчъл, а също така беше и в главата й. Но само по наблюденията си личеше, че държеше якето му само, защото й харесваше да вдишва ароматът му, а и мислите й бяха пълни само с това колко много й е харесало да спи в чуждо легло и колко много я вълнуваше тази мисъл. А и това, че не спираше да мисли за голотата му доста повдигаше егото му даже и се втърди, но отново се наведе напред, така че това не се забелязваше.
Постоя още малко време в главата й само наблюдавайки и слушайки мислите й и все повече му харесваше накъде вървят нещата. Може и да беше невинна, но тази нейна доброта и съпричастност я вкараха точно във ръчичките на Сторм и сега той държеше неща под контрол.
След като разбра, че тя иска да я прегърне реши, че може да изпълни това нейно желание. А и нали го искаше какъв беше проблемът.
Той протегна ръка и я преметна през раменете й и я придърпа към себе си. Веднага усети вълнението й едва ли не чуваше как сърцето й бие развълнувано, като птичка в къфез. За малко се стресна да не получи инфаркт, но тя бързо се овладя и се сгуши в него правейки се, че й е студено.
- Ако ти е студено, може да се приберем – предложи той и на ум добави „и да се завием на топло под чарафите.”, но това го само го подхвърли съвсем тактично в умът на Рейчъл. Едва ли още днес щеше да я поквари, но имаше време. Луцифер имаше доста проблеми на запад и щеше да се забави. Така че имаше време да изпълни пъкленият си план.

Демонът направо ликуваше, като усещаше как момичето се разкъсва от вътре. Не сигурността и копнежът й бяха наистина доста заинтригуващи. В началото, когато се дръпна хич не се притесни, че тя го е разкрила или че не го иска. Искаше го и то се усщаше от километри. Просто нейната несигурност наделя за момент, но след няколко секунди усети, че тя пак иска да я прегърне и затова го направи, а и действията й приятно го изненадаха.
Начинът по който го милваше беше наистина приятен, а устните й бяха меки и топли и целият настръхваше, когато те докоснеха чувствителна част на вратът му. Трябваше всъщност да признае, че това е наистина приятно. Дъхът й беше приятно топъл и срещу студената му кожа и тази комбинация беше наистина приятна и той само изви леко вратът се давайки й по-голяма площ за ласки.
- Не. Не ми пречиш – отвърна той докато я притискаше към себе си и беше притворил очи докато тя го милваше. Изведнъж усети искрен копнеж и той да я докосне. Вече не беше само желанието му да я поквари, а наистина искаше да я докосне по-онзи инитмен начин.
Сторм без да предупреждение обърна глава към нейната и за малко устните им да се докоснат, но той не го позволи. Отърка внимателно бузата си в нейната, докато спускаше устни към покритото й от косата вратле, което имаше специфичен мирис. По-точно естествен мирис на нещо свежо и успокояващо. Вдиша дълбоко и напъли дробовете си с това ухание и после издиша тежко срещу горещата й кожа.
Положи нежно целувка на извивката където вратът и раменете й се съединяваха и не можа да не се удиви на това колко меко беше кожата й всъщност. Беше наистин прекрасна.

Сторм в началото наистина се обиди малко, когато тя се дръпна и каза, че иска да се поразходи преди да се приберат. Всъщност и двамата знаеха какво нефилимката имаше предвид. Просто току що беше осъзнала, че той е демон, а тя беше момиченцето на Михаил. Тя беше добро момиче и никога не би направила нещо такова, нали? Но щеше да го направи. Той беше сигурен, че тя ще се поддаде, а още бяха в началото.
Той я остави да си поеме въздух далеч от него за няколко минутки. Принципно би запалил една цигара, докато я чака, но те останаха в якето. Така че той просто отброи три минути, в които тя си поемаше въздух и направи няколко крачки наоколо, докато той гледаше към тъмната гора. Накрая стана и й направи жест да тръгне след него, тъй като тя каза, че й се спи и се предполагаше, че трябва да легне някъде. А и самият той беше изморен и му се спеше. За това влезна забързано навътре и доста бързо стигнаха до стаята, в която беше приятно топло, но все пак не беше задушно.
Днес беше твърдо решен, че ще спи на леглото си. За това се съблече и остана само по боксерки и после настани в леглото си прекалено уморен да прави каквото и да е.
- Можеш да спиш, където поискаш – каза той докато се настаняваше.
В момента се преструваше на уж обиден, че го е отблъснала, но с удовоствие щеше да я приеме във леглото си.