Бар "Scream"

Принципно Александрия не беше от момичетата, които имаха много приятели и се притесняваха , че някой ще им се разсърди или, че ще разочарова някой, освен баща си, но той беше отделна тема. Въпросът беше, че Алекса не знаеше дали сега Антъни я беше повикал за да й се развика и да каже, че не иска да я вижда повече. Би се почувставала наистан ужасно, защото до сега никой не се е интересувал от нея. Е Луцифер се грижеше да има добри оценки и да се справя добре, но никога не я питал какво иска не й е давал право на избор. Може би и за това тя си мислеше, че Свободната воля е само илюзия.
Алекса реши, че е най-добре този път да не взима кола от лагера, а реши, че може да потренира летателските си умения. Принципно баща й беше заставли Сторм да я научи да лети, но беше трудно тъй като той не можеше да й покажеше на практика... Е беше се научила де. С времето почна да усвоява и научи основното, а сега, като е сама дори се опитваше са прави разни маневри и номера... но не винаги й се получаваха.
Али се приземи на няколко пресечки от уреченето място и прибра крилете се обличайки якето, за да не се виждат дупките на потника й. Тръгна пеша и след около пет минути видя Антъни да я чака в задната уличка на един бар. В бара ли щяха да влиза? Ама сериозно ли? Е поне щеше да може да пийне без да й правят проблеми с възраста. Принципно успяваше да си измоли питие, но понякога барманите бяха направо трагични.
- Не мислех, че си падаш по такива неща – каза Алекса и погледна към бара и после отново към него докато се приблежаваше и токчетата й я озвучаваха.

Алекса наистина се изненада от реакцията на Антъни. Та той я беше хванал за ръка и едва ли не я влачеше към бара. Май наистина се нуждаеше от едно питие. Беше по-нервен и от нея. Какво ли му ставаше? А и някак тази негова нервност накара Алекса да се отпусне. Значи не само тя беше сгафила или пък той се правеше на добър, защото си мислеше, че иначе тя няма да му каже нищо свързано с Рейчъл.
Явно той познаваше охраната на входа или вече беше влизал в заведението, защо провериха само нея за оръжия. Не че ги намериха, а и този пипаше наистина много леко, така че дори оръжието да е пред очите му няма да го намери.
Остави Тони да я заведе до сепарето, докато още държеше ръката й. Нещо, което й хареса и не искаше да я пуска, но за жалост го стори и я остави да седне. Видя, че пред него има само вода и наистина се почуди дали да не го убеди да пийне нещо да се поотпусне. Дори да беше просто една бира пак щеше да е нещо. А и явно той щеше да плаща и щеше да й стане гузно, че ще плаща само за нейният алкохол, а той ще е просто с една вода.
- Черен, червен и сив афтършок по 3 – отвърна тя на сервитьорката и веднага усети втренченият поглед на Антъни върху себе си. Тя записа и отиде да й вземе поръчката. – Какво? – погледна го тя и физиономията му накара една леко надменна усмивка да се появи на лицето й. – Та това е съвсем малко, като за начало – всъщност се замисли дали е възможно очните му ябълки да изкочат от орбитите. Или пък да получи инфаркт. Та това си бяха само девет малки шотове и щеше да усети нещо чак след, като ги погълне всички, а това ставаше в рамките на десет минути... понякога и по-малко.

Алекса търпеливо чакаше да чуе въпросът му, който явно много го глождеше и тя знаеше какъв е той, но все пак го остави той да го каже. А и трябваше все пак да измисли какво да му каже. Тъй като Рейчъл не беше чак толкова добре. Беше я намерила полу-мъртва и наистина се чудеше дали да му каже тази малка подробност или не. А и не искаше да го ядоса и разтрой, а и така само можеше да развали вечерта. А и тъй като беше егоистud след като той зададе въпроса реши, че няма да му казва. Ще я остави тя да разкаже, ако се прибереше в лагера де.
Не му отговори веднага, защото тъмкмо беше дошла таблата й с шотове. Всъщност не беше хубаво да се пие алкохол на гладно и на недоспало, но щеше да се справи. Нямаше да й е за пръв път. Изчака сервитьорката да си тръгне и се обърна към него.
- Тя е добре – успокой го тя, като за начало. – И тъй като заповедите са тя да е абсолютно невредима, докато Луцифер дойде ще остане в стаята на Сторм – това май не беше никакво успокоение и веднага усети безпокойството на Тони. – Той няма да посмее да й направи нещо – отвърна тя почти убедена в думите си. – А и аз я гледах през последните 12 часа, защото го беше ядосала – Антъни извъртя очи и се облегна назад. Е то Сторм си беше непрекъснато ядосан, така че разбираше защо се притеснява.
- Те ще е добре Тони – каза сигурна Алекса. – Поне докато баща ми дойде – тя го каза доста несигурно, защото никой нямаше ни най-малка не представа, какво ще прави Луцифер с нея.
Алекса извърна поглед от измъчена физиономия на Антъни и погълна три шота от различните видове, който си беше поръчала очаквайки той да стане и да си тръгне, но не се случи.
- Няма ли да тръгваш? – попита тя и го погледна. Анегелът я погледна объркано. – Нали дойде да питаш за Рейчъл. Казах ти каквото мога – каза момичето и надигна четвъртият си шот. И вкусовата експлозия, която беше станала в устата й беше направо зашеметяваща, но не го показа, а само вътрешно й се наслади.
Всъщност силно се надяваше той да не е дошъл само заради Рейчъл, нещо от което щеше наистина да я заболи, но шансът беше малък.

Алекса се на намръщи леко, когато той се приближи толкова много до нея, но физиономията й бързо премина в изненадана. Движението му бяха толкова нежни, че направи можеше да се разтопи в ръцете му. От докосването му цялата тръпнеше и направо. А когато усети устните му клепачите й примижаха и се зачуди как на получи инфаркт или как сърцето й не изфръкна от гърдите от това сърцебиене.
Цялата беше пламна за това неведе глава надолу докато й говореше, защото знаеше, че е червена, като домат, а също така и се хилеше, като репичка. Не е била толкова щастлива от от години. Направо се чудеше как можеше той да й влие толкова много. А и тази негова усмивка, която не й излизаше от главата цял ден отново беше на лицето му и сигурно щеше да го сънува.
Дърпна се съмсем леко назад и погледн към масата, докато още се усмихваше. Наистина беше почнала да обимисля офертата му. Въпреки че беше малко вероятно да измоли Луцифер да я пусне навън, но все пак беше възможно. Взе една от малките чашки пълни със черна течност надигна я и изля в гърлото си. Вкусът беше наистина освежаващ, а действието му беше ободряващо, въпреки че коремът й малко се разбунтува.
- Ще си помисля – отговори тя и надигна наново още една от чашките и после на лицето й се плъзна дяволска усмивка. – Ще си помисля дали да дойда, ако изпиеш това – каза тя и надигна чашката със червена течност и той веднага поклати глава. – Айде де Тони – каза тя и този път тя се приближи и едва не му седна в скута и сложи ръка на рамото му. – Обещавам да не казвам на никой, то това дори не точно алкохол. Повече прилича на сироп за кашлица – каза тя умоляващо и размърда чашката пред лицето му. – Моляяяяя теее – каза тя и наклони глава на една страна гледайки го като петгодишно дете. Не само той ги можеше тези номера.

Не си мислете, че Алекса не знаеше, че ангелите не могат да се напият. То това всеки го знаеше. Можеше да го накара да изпие целият алкохол в бара и нямаше да му се получи. Но просто искаше да види ангел да съгрешава. Може да ви се струва гадно, но винаги е искала да го види. Може би защото смяташе ангелите за ужасно скучни същества, които не правят нищо интересно освен да мърморят какво трябва и какво не трябва да се прави.
Всъщност като се замислеше да пиеш не е грях... Оф беше се прецакала. Но все пак се усмихна доволно когато той изпи червената течност. Беше наистина интересна реакция явно не беше свикнал на толкова сладко като нея. Тя изпи още две на екс и остави след ващите за след няколко минути.
- Значи вие ангелите сте може ли да пиете – уточни тя, като го погледна и с присвити очи. – Аз пък си мислех, че сте безгрешни и скучни. Въпрпеки че да пиеш не е грях, така че... официално вие още сте скучни – каза накрая и се усмихна малко предизвикателно. – Нищо лично – по-бърза да се оправдае тя пред него. – Но вие нито пиете, нито пушите и правите секс, само когато искате деца, което впрочем е егоистично – каза тя малко обвинително и до изпи и последните две цветни течности, като остави черното за последно, защото обичаше студено-горещият вкус в устата си.

Али го погледна и той видимо не беше съгласен с думите, но не каза нищо освен да прояви малко сърказъм. Тъкмо щеше да каже още нещо но сервитьорката мина покрай тях и тя по бърза да поръча три нови шота, но синички. Обичаше всички разновидности на афтършока, а и скоро сигурно щеше да усети действието му. След като сервитьорката мина се обърна към Тони.
- Ти не се мислиш за скучен, нали? – попита тя и той само кимна в отговор. Оооо значи Алито си намери занимавка. Тъкмо щеше да каже нещо, но сервитьорката се върна със шотовете и се забави малко докато събираше девете празни чашки. Остави новите три и се обърна и си тръгна и чак сега забеляза, че само оглежда Тони. Алекса я прокле на ум и се застави да не отиде и да не й удари един шамар.
- Докажи ми, че не си скучен –каза Али, докато надигаше една от чашките и поглъщаше течността с вкус на мента. – Като... – направи кратка обиколка с поглед на бара и си набеляза една самотна жертва на бара. – Целунеш него. С език – отвърна тя и псочи един обикновен мъж на бара, на който явно му беше вързана тенекия. А и приличаше на годините на Тони. – Целу ни го и ще си върна думите за това, че си скучен – после се замисли и се намърщи. – Не че бях казала, че си скучен, но те подставих под общ знаменател с другите ангели, така че то е същото – май алкохола почна да й влиае.

Явно беше, че Тони няма нищо против да угоди на желанията на Алекса, но явно не искаше да намесва мъже и целувки, а на Алекса хич нямаше да й се понрави да го вижда да целува други жени. Както си беше пийнала вече туко виж разкостила уличницата, която беше посмяла да го целуне. Но явно той нямаше да целуне мъж.
- Добре господин Хомофоб – извъртя очи тя. – Избери си някое момиче и я целуни – каза тя и се облегна назад опитвайки се да не мисли, че ще целуне друга. А после мислено се нахока, че пък на нея въобще не трябваше да й пука. Всъщност дори не трябваше да е тук! Дори не трябваше да ходи онзи път на водопадите. Не трябваше и да се съгласява на уикенд с него. Абе тя какво си мислеше, че прави ако я хванеха... Дори не си мислеше какво ще стане с нея.
- Хайде де – подкани го тя след, като видя че той още е тук. Не че беше минало много време. Само няколко секунди, но все пак тя беше нетърпеливо същество и сигурно доста щяха да си говорят за това, ако тя отидеше в онази хижа с него. Тя се сещаше за много по-приятни неща за правене, но той едва ли гледаше на нея по същия начин, а както и го беше осъдила гадно на водопадите. Едва ли я хареваше много в този аспект.

Докато гледаше как вкарва езикът си в устата на момиче Алекса искрено много й се искаше да отиде и да набучи на кол за това, че дръзнала да го докосне. Не че тя имаше думата. Антъни я беше омаял, което беше още по-подло. А после за капак целуна и момчето, което оправи настроението на Алекса и тя бързо прикри усмивката си когато го върна. Всъщност усмивка си беше меко казано тя се тресеше цялата опитвайки се да се скрие, но не се получи особено много.
Погледна го опитвайки да прикрие усмивката си на лице. Всъщност не беше доволна, защото той я накара да избере момиче, но това с момчето накрая беше добро.
- Горе-долу - отвърна тя докато на лицето й стоеше една широка усмивка и всеки път прерастваше в хилеш, като го гледаше. - Добре де не си чак толкова скучен - отвърна тя накрая и го погледна докато още се беше облегнала удобно в дивана. - Но все пак не е като да купонясваш цяла вечер и после да участваш в оргия - това й напомни, че тя миналата година едва не го направи с група хора, но бързо се изниза, когато се започна. Харесваше й да се натиска и понякога да прави случаен секс, но оргия беше малко прекалено за нея. Дори не знаеше, защо го беше споменала, но все едно.
- Искам да те питам нещо - каза изведнъж момичето и изражението й беше някак отвеяно и не гледаше него, а шотовете но сякаш не ги виждаше. - Защо избра страната на Михаил, а не на Луцифер? - беше доста сериозен въпрос, но винаги я беше избивало на различно настроение когато се напиеше. Понякога беше сериозна понякога весела. Друг път ги менкаше.

Е поне не й каза, че е не е достатъчно голяма за да го разбере. Защото когато беше питала Сторм той това каза. Обиди му се в началото, но после когато се замисли реши, че може би за него това е прекалено лично за да говори или просто не искаше да си спомня миналато. За това и повече не повдигна въпросът.
Изведнъж, все едно някой беше щракнал някое и копче настроението отново й се смени и на лицето й отново се плъзна една широка и весела усмивка и погледна все още замисленият Тони и в главата й се плъзна мисълта колко секси беше всъщност, но реши да запази това за себе си.
- А защо говорим само за теб? - попита тя изведнъж като се усети, че само тя задаваше въпроси и го караше да прави разни неща, а той просто изпълняваше, като робот. Не можеше ли и за нея един път да си поговорят.
Това беше малко егоистично, но от нейна гледна точка в момента (а и принципно) не беше, така че въпросът си беше съвсем уместен.
- Само аз те питам разни неща и те карам да правиш нещо, а ти просто изпълняваш, като робот - изказа Александра свойте наблюдения и се наведе напред и се облегна на масата, но извъртя глава и го гледаше. Някой ще решат, че го прави защото й е се спи, но тя си беше много будна.

Александрия се усмихна, като чу това, че знаеш почти всичко. Така и щеше да си остане де. Имаше неща за нея, който не би споделила дори и с него и се надяваше никой да не научи, но едва ли това, за което тя си мислеше е единственото нещо, което той не знаеше за нея, а туко виж се оказало, че и греши за някой неща. Хората се променят, нали така?
- Значи знаеш почти всичко. Не всичко - уточни тя и се усмихна хитро, като някоя малка лисичка. Сигурно ако имаше опашка би я размаха насам натам. И сега като се замисли наистина й се прииска да има опашка, което беше странно. Но предполагаше, че е осъществимо. Една хубава и пухкава лисича опашка... - Значи все има нещо, което искаш да знаеш за мен - каза момичето разсеяно, докато си мислеше как би й стояла лисича опашка и как може да я използва. Сигурно както я използваха лисиците по анимационните филмчета. Ще я прокарва под брадичките, на хората флиртувайки с тях по тоя начин. Но това щеше да е прекалено странно, така че не й помагаше много. Но пак щеше да е интересно.

Алекса бавно започна да си припомня случката на водопадите, която беше премисляла надмисляла. И все стигаше до един и същ извод. И двамата бяха прави и двамата грешаха. Тя не се беше подготвила за нещо такова. Вярно е, че му хвърляше мръснишки погледи, но тя го правеше с всеки. Просто си мислеше, че той ще е поредният учител.
- Защото, когато някой ми каже, че съм красива или, че имам хубави очи и глас следва, секс – каза тя някак отегчено и уморено. – А аз не мислех, че ще направиш... това което направи. Приехте за поредният скучен учител – каза тя и се сви леко на масата гледайки го от долу. Беше наистина красив, но усмивката му я нямаше. – Изненада ме.
Обожаваше усмивката му. Беше толкова приятна и успокояваща. А това, което му каза май не й помогна да я върне. Изведнъж и скимна нещо, но нямаше ни най-малка напредстава как ще го приеме той. Беше й каза, че е прекрасна, но това казват и възрастните на някое малко момиченце облечено в рокля, като на принцеса, нали? Но като се сети как я беше докоснал съвсем леко и нежно. Така интимно. Е това не го правеха с малките момиченца, нали?
И все пак ако не опиташе въпросите „Колко ли меки са устните му?”, „Какъв вкус са?” и „Добре ли се целува?”. Нямаше да излезнат от главата й. За това направи нещо, което принципно не би направила, по-точно ще го предизвика той да го направи, но сега не й беше до тези игри.
Изправи се и за момент се зачуди дали да го направи бързо или бавно, но спря да го мисли. Просто се наведе напред и когато беше достатъчно близо затвори очи и притисна устни в неговите.

Александрия не знаеше какво да очаква от и знаеше, че има възможност да я отбълъсне, но когато се дръпна рязко и събори питиетата на масата ставането й си беше чист рефлекс и не го осъзна. Беше заета с внезапното усещането, което се беше появило в гърдите й. Сякаш някой беше хванал сърцето й и го стискаше и имаше чувството, че се задушава. Това ли беше чувството да те отхвърлят?
Тя погледна към Антъни, който почистваше разлятото и явно не искаше да я погледне и си личеше и по това, че когато сервитьорката дойде той поиска сметката. Дори не я поглеждаше, а тя просто стоеше като парелизирана и го гледаше надявайки се всеки момент да вдигне глава и... И какво какво можеше да направи или да каже за да накара сърцето й да спре да се свива?
- Много съжалявам... аз... ще си тръгна – каза тя и като чу гласът си знаеше, че вече е пред разпадене. Обърна се преди той да вдигне глава и да види лицето й.
Излезе тичешком от бара и се озова на уличката от която я беше взел. Не обърна внимание на къде тръгна. Просто искаше да се отделечи колкото се можеше, защото имаше чувството, че се задушава и не беше заради ужасните миризми в уличката. Зави зад някакъв ъгъл и спря и се подпря на близката стена. Пое дълбоко въздух опитвайки се да се освестни, но не помогна. Усети нещо ледено и мокро да се стича по бузите й. Избърса сбърканите си сълзи, който поне бяха чисти, защото спирала беше водоустойчива. Отиде трепераща до една стара шайга и седна на нея. По лицето й се стекоха още няколко сълзи и тя се почуди как не станаха на лед. Температурата на тялото й сигурно беше под 30 градуса. Заради негативните чувства.
Още усещаше как сърцето й се свива и как не можеше да диша и й се искаше да се развика и или да удари нещо. Как можеше да е толкова глупава и да направи това? Разбира се, че той не гледаше на нея така. Та тя беше като пеленаче за него.
Тя изведнъж стана и съблече якето си твърдо решена да си тръгне. Дори извади крилата си и ги разпери, но сякаш нещо не й позволяваше да се отлепи от земята. Тя отново седна и наведе напред прокарвайки ръце през косата си. Сигурно приличаше на някой паднал ангел. Разбита, съкрушена и отхвърляна.