Кабинетът на директорът.

Когато въведоха в кабинета пленницата беше още с вързани очи и трепереща от страх и той още не знаеше какво го чака.Направи знак на антихристите да я оставят да седне на един от столовете. Нещо в него го човъркаше и вече усещаше, че нещо тук не е наред. Махна още един път на хората си и те вече махнаха превръзката от очите й. И когато вече видя цялото й лице вече му простветна и разбра, че хем са уцелели джакпота хем много яко са загазили. За това не знаеше да се радва или да продължи да се ядосва.
- Разкарайте се - каза Гневът без до поглежда към онези мелези. Те бързо се изнизаха навън без да подозират абсолятно нищо, а той седна на столът си и се облегна назад и прокара изморено ръка през косата си. - И как така дъщерята на Михаил не е могла да се справи с едни антихристи? - попита Сторм. Не че не знаеше. От одавна се чуваха слухове, че дъщерята на прославеният ангел войн хич не я бива за войн. Явно много скоро щеше да се срещне със Луцифер, за да му каже, че е хванал племенницата му.

Сторм наблюдаваше нефелимката, като му се виждаше наистина странно, че точно тя е най-слабото същество, което може би е виждал. Дали Михаил се гордееше с нея или просто не му се мислеше? Не го интересуваше. Сега по-важното беше да я запази жива до идването на Луцифер, който сигурно ще е на седмото небе от щастие, но наистан трябваше да остане здрава. А като я гледаше това щеше да е трудно.
- Аз не съм Антъни - започна демонът докато наблюдаваше уплашено момиченце. Всъщност това дори малко го забавляваше. - Ние сме близнаци - не беше нужно да казва, че е Грях. Това не я интересуваше, просто Сторм не искаше да го бъркат с лигавият му брат, който и без това не понасяше.
Изправи се и започната да се разхожда насам натам знаейки, че това ще е изнерви допълнително. Обикаляше бюрото, като нарочна минаваше зад нея и се задържаше там.

Не я интересувало ли ? Принципно Сторм не се интересуваше дали на някой му пука за него. Но да му го каже някакво си просто нефелимче, което се мислеше за голямата работа само защото баща й е голямата работа, това можеше да го изкара от релси, но още се държеше. Вече имаше една такова същество на главата нервите му вече бяха претръпнали.
- А пък за мен ти си истниски трофей - отвърна злобно демонът и ясно можеше да видиш блясъкът в очите му, който издаваше, че не е прост човечец. Принцпно добавяше и усмивка, но на нея и поглед и стигаше. - Туко виж ме повишили - каза с леко безразличие Грехът. Всъщност му харесваше тук. Да третира и измъчва горките мелези си беше истниски релакс за него, но пък винаги беше готов за предложения.
- Е - продължи той - ще ми кажеш ли какво правехте ти и твойте приятели, в моя лагер? - попита Сторм и застана пред момичето и скръсти ръце. С този черен костюм всъщност изглеждаше доста заплашително и строг трябваха му само едни черни очила.

Момичето май беше преизпълнено с адреналин, което всъщност не беше в нейна полза. На него хич не му беше до разигравки. За жалост не беше на правилният демон, който ще я търпи. Пък и когато е ядосан вече не мисли какво би станало.
Изведнъж лицето му се беше озовало толкова близо до нейното, че буквално видя как зениците едва ли не прокриха ирисите й за части от секундата.
- Виж мелез такъв - процеди през зъби Гневът. - Принципно нямам намерения да те наранявам, но ако продължаваш така точно този единствен принцип, който си поставих преди минута, ще изчезне ясно? - попита той, докато се изливаше гневът си докато предизвикваше гръмотевична буря, която доста бързо се появи.
По прозорците почна да се чува шумът от тропането на градушката, а и гръмотевиците не закъсняха. Това беше единственият начин, да си излее всичко без да я изпепели и силно се надяваше тя вече да си е научила урокът. Не ядосвай Гневът иначе ще умреш нищо, че трябва да бъдеш пазен, като очите си.
Сторм бавно се изправи, но блесналите му очи не спираха да я гледат.

Демонът продължаваше да подържа своята гръмотевична буря изливайки си всичко там. Всяка светкавица беше за всеки един от краниците на тези, който го бяха ядосали днеска. А и той знаеше, че някой от тях скоро и лично щяха да си получат тези гръмотевици.
Поройният град обаче който се изливаше върху лагерът и гората на около беше, защото обичаше да чува този звук по прозорците. Разсейваше го и един вид това го успокояваше. Сега със всяка секунда съзнанието му бавно започваше на ново да се избистря и да мисли трезво за последиците от убийството на момичето, на което всъщност дори не знаеше името, но за какво пък му беше.
Той се върна зад бюрото си и се насили да седне на столът и се направи, че започна да подрежда някакви документи за да прави нещо. Но пък всъщност и на бюрото му беше истниска бъркотия. А той, като да не повярвате на обичаше бъркотията.
- Та как е брат ми? - попита Сторм, тъй като не обичаше тишината. А пък и не се беше чувал с брат си от векове. Не че му пукаше и как е той, но както казахме мрази тишината, тази специално беше изнервяща, тъй като нефелимът пред него не спираше да го гледа със все още разширени очи.

Сторм извъртя очи. Ама разбира се той винаги беше усмихнат и спокоен. Той нямаше, защо да се гневи. Нали беше избрал правилната страна и не беше адски прецакан. Но всъщност колкото и да му беше тежко на Сторм и колконо и да тъгуваше по домът не съжаляваше за изборът, който направи. Той също не харесваше хора за това й нямаше деца от тях. За какво му трябваха. Не ставаше за баща, само щеше да обрече горката гадина на вечни мъки.
След като документите на бюрото вече бяха подредени и всичко беше по местата си и вече нямаше какво да прави той се облегна назад в стола отново изнервен чудейки се какво по дяволите да прави. Бурята отвън продължаваше, а той просто си седеше и се съсредоточи върху момичето.
Въобще не приличаше на баща си. Беше толкова крехка и слаба, въпреки хапливият си език, който явно беше наследила от човешката си майка. Михаил не беше много по приказките. Но все пак го изненада със своята смелост. Да хората бяха глупаво смели понякога.

Сторм наблюдаваше с интерес момичето как бавно заспива. Сега попринцип трябваше да си сипнка спокойно в мекото и топличко легълце безопасно в легърът, а не да е пленница на едно адско изчадие, което по случайност прилича на любимият й учител, който всички обичаха пфффф...
Когато тя едва не падна от стола докато беше задрямала реши, че ще е най-добре да я изведе вече от тук и да я заведе да спи някъде. Но тъмницата не беше добре идея най-много да се разболее и да хване пневмония, а не му занимаваше с болев нефелим. Щеше да я заведе във своята стаята и да я заключи там, а той щеше да спи във всекидневната. А утре ще се обади на големият шеф.
Видя, че размърда ръце и изохка, но не му направи голямо впечетление. Изведнъж се изправи рязко и я видя как подскача.
- Ставай - каза заповеднически отивайки към нея. Тя веднага се подчини, а той я хвана за предмишницата и я повлече заедно със себе си.
Излезна от кабинета и тръгна към спалните на учителите, който бяха в противоположното крило и се наложи да пресече двора, но мина под навеса, защото хич не му се мокреше. Дежурните по смяна го поздравиха, но той не им обърна внимание и влезе в всекидневната и от там нагоре към стълбите към неговата стая. Когато стигна извади ключът и отвори бързо и бутна момичето да влезе първо навътре.

Сторм вървеше доста напред и Рейчъл явно си беше оправяла косата след разрошването му, защото го настигна доста по-късно и веднага го попита дали още ще се разхождат. Всъщност доста се чудеше дали да се разходят или да се върнат, но лично на него не му се стоеше в стаята, а имаше да до оправя малко документация в кабинета.
- Имам работа в кабинета – каза просто той се запъти към своя кабинет в края на коридора. Влезе там. – Седни - посочи той към стола срещу бюрото и той седна за него.
Видя няколко папки там и почна да ги разглежда за да види с каква глупост ще се занимава днес. Първата папка беше със сметки за плащане. Все пак тук имаше ток и канализация не живееха в 15 век... тогава нещата бяха по-прости. Той набързо написа няколко чека и ги остави в папката, която после щеше да даде на секретарката. Втората папка пък беше с разни молби от родители или ученици. Принципно не ги изпълняваше само на тези с повече връзки. А и повечето молби бяха лигави и без основание, като тези тук. Той просто остави таз папка и мина на следващата, но от време на време хвърляше поглед на Рейчъл.

Сторм се ровеше в последната папка с документи, в която беше пълно с тестовете и оценките на учениците който всяка седмица той уж трбяваше да преглежда, но го правеше само понякога, когато му беше скучно или не му беше до това, а на него наистина не му беше до това да се занимава с разни тестове е глупости.
Тъкмо погледна към Рейчъл и в същото време и тя погледна към него и мило го попита дали иска да му помогне с нещо, но вместо да отговори веднага той се втурна да й чете мислите, защото не му се занимаваше със тестовете на учениците.
Тя си мислеше за някой от онези филми, където шефът седеше зад бюрото затрупан в документи, а секретарката или любовницата му отиваше зад него и започваше да го масажира и накрая тя свършваше на колене пред шефчето. Представи си как Рейчъл прави това и малко се възбуди, но не го показа.
- Не с нищо – каза той и пак се наведе към тестовете правейки се, че ги преглежда, но реши, че е време пак да почне да промива мозъкът на нефилимката. Не че го промиваше просто и вдъхваше малко смелост от време на време с шантави идей. Като например сега да стане и да почне да го масажира. За тази цел, докато гледаше още тестове пораздвижи рамене все едно се беше схванал.

Сторм внимателно засилваше ентусиазмът на момичето да почне да го масажира, докато тя не стана уж да се разхожда и да разгледа, а той продължи да се прави, че гледа тестовете, като остави единият страна и почна да оглежда другият. Но всъщност тайно следеше русокоската и веднага я усети, когато беше зад него и уж гледаше през прозореца доката разсместваше щорите. Но накрая не се стърпя и се обърна, като го приближи и не след дълго положи ръце на раменете му и после ги плъзна под яката му и напипа гладката кожа там където вратът и раменето му се сливаха и усети приятен натиск. Явно наистина можеше да масажира.
Остави я известно време да се кефи на това, което я постигнала, а и остави ефектът от лекият масаж да го застигне. Не след дълго той наведе глава напред все едно му беше приятно и остави теста, който и без това не гледаше. Издиша тежко и бавно започна да се отпуска под ръцете й без хич да се преструва. Просто си беше добра.
Изправи малко гръб за да не се навежд праклено напред, а и защото на него му беше по-удобно.
- Наистина си добра – каза той удивен и се усмихна приятно.
Още се ровеше машинално в мислите й и му хареса това, че това й харесва. Наистина се беше превъзбудила и това правеше удоволствието му наистина пълно.
След още две минути започна да й втълпява и други неща. Като напримера да започна да спуска ръцете си малко по-надолу по тялото му или да му каже да си свали тениската за да е по-хубав масажа. Остави я да си избере някое и да го изненада с избора. Можеше да направи в две в едно.

Когато чу думите й за свалянето на тениската не успя да сдържи широката усмивка, която се появи на лицето му. Добре че тя не го виждаше иначе можеше да го усети. След като го по масжира още малко спря очаквайки го да си съблече тениската и това й направи. Свалия и я остави на бюрото, като изправи гръб за да й е по-удобно да го масажира, а и за да спусне ръцете си по него, което сигурно щеше да е наистина приятно усещане.
Когато отново почувства ръцете й върху себе си беше значително по-приятно усещането. Кожата на ръцете й беше леко влажна, но много мека и приятна на допир, а силата на натискът беше просто идеален. А и не след дълго тя постепенно започна да спуска рацете си надолу по предната част на тялото му и я остави да го прави.
Може би беше време да спре да й втълпява иначе щяха да го направят още тук на бюрото. Не че не му се искаше и не го беше правил доста пъти, но беше прекалено рано и щеше да е прекалено насила и Луцифер нямаше да е доволен. Всъщност Сторм можи бе щеше да успее да се задоволи и само с една свирка, но не беше сигурно.

Сторм напълно се увлече в ласките на Рейчъл докато слушаше мислите й и не знаеше как не беше забелязала възбудата му. Ама тя си беше истинска скрита лимонка, защото след като съблече блузата спря да й вушава, така че тя правеше всичко това от само себе си.
Постепенното спускане по гърдите му беше просто приятно, но когато почна да слиза по-надолу и усети бузата й до своята... и тези накъсани въздишки. Та тя направо си почваше да го опипва и той нямаше нищо против. А и устните й до бузата му, искаше му се да се обърна и да впие устни в нейните да се обърна изцяло към нея и я да предъра в скута си.
Дори може би щеше да го направи ако не се беше почукало на вратата и вече знаеше, че който е от другата страна е жив труп, който в скоро време щеше да изчезне ако скоро не вкараше нефилимката в леглого си. Стана рязко и стола без проблем се плъзна назад, което означаваше, че Рейчъл се е дръпнала. Не знаеше как се накара да облече тениската докато отива към вратата, но успя и отвори напълно облечен и видя Борис. Ах тази гадина.
- Какво ? – излая демонът и момчето подаде някакви листи.
- Това е за триезичниците, сър – каза той наплаплашен и с право.
- Какво е догма? – изръмжа Гневът първият термин, който му дойде на умът. И момчето започна да заеква... – Напиши го хиляда пъти – изръмжа пак Грехът и тресна вратата пред носа на момчето.
Остана с гръб към Рейчъл няколко секунди и после се обърна и я погледна доста сериозно и направо зловещо. Приближи се бързо до нея и я притисна до стената и тя изглеждаше доста уплашена. Сложи ръце от двете страни на главата й и се наведе сякаш да я целуне.
- Какво е догма? – попита той казвайки си, че ако отговори ще я целуне, ако не го направи ще я скъса... буквално и преносно.