Вход
Latest topics
Преди месец в един затънтен бар в Москва
2 posters
Nightmare :: РПГ :: Някъде из времето :: Минало
Страница 1 от 1
Преди месец в един затънтен бар в Москва
Ах Москва, Москва..Красив и вълнуващ град. От толкова много време бях тук, а така и не си бях позволила да се поскитам безцелно. Предпочитах да стоя затворена, сякаш се крия от някой или нещо. Не, че беше лъжа. Човек като мен винаги успяваше да си създаде врагове където и да стъпи. А сега Москва беше моето скривалище. Опитвах се да не се набивам на очи. Преследвачите ми имаха зорко око. Всяка една моя грешка или невнимание щеше да ги поведе по следите ми. Налагаше ми се да водя живот на отшелник, но не се оплаквах. Като цяло самотата никога не ми е тежала. А пък и след като толкова отдавна бях низвергната от обществото, вече бях свикнала да прекарвам повечето време само със себе си и мислите си. И водката-моята единствена компания. Мда, в Москва тя се лееше като река, а на мен все не ми стигаше и стигаше. Бившия ми съпруг често беше повтарял, че да пиеш сам е проява на лош вкус, но отдавна бях пренебрегнала тази негова забележка..Или поне това беше така до тази вечер.
Целия ден беше наистина потискащ за мен. Тишината ме подлудяваше и ми довяваше спомени от миналото, спомени, които ме измъчваха безмилостно. Исках да избягам от всичко това, но с всяка следваща секунда болката по осъзнаването на старите грешки ме изпълваше цялата. Със сетни мъки успях да изчакам настъпването на нощта - моят спасител. Тази вечер щях да изляза навън, каквото и да ми костваше това. Рискът беше голям, но не можех да продължа да стоя в тесния апартамент. Облякох се набързо и се изстрелях навън в тъмната нощ. Дълго време скитах безцелно из пустите московски улици. От време на време се дочуваше руски говор от някоя от къщите, покрай които минавах : майка казваше лека нощ на рожбата си, влюбени си шепнеха клетви за любов, мъж и жена се караха. Не можех да повярвам, но този страничен шум се оказа по изнервящ и от тишината. Почувствах, че незабавно имам нужда от дневната си доза водка. Отправих взор напред и пред очите ми се показа табелата на затънтен бар. Това беше като балсам за душата ми. С бързи крачки се отправих на там и влязох. Нослето ми моментално се сбръчка от застоялата миризма на спирт. Огледах се наоколо. Като цяло барът не беше от типа места, които посещавах, но щях да се задоволя и с това, което ми се предлагаше. Прекосих внимателно заведението и се настаних на бара. Поръчах си чаша водка и най-накрая след няколко минути чакане чашата с живителната течност беше в ръцете ми. Отпих, затваряйки очи за да засиля усещането на топлина, което питието разнесе из вените ми. Вече се чувствах нов човек. Това ми даде възможност да огледам посетителите. Погледа ми моментално беше привлечен от един мъж стоящ на другия край на бара. Нещо в неговата аура ми подсказваше, че не е типичното свръхестествено същество, и макар че разума ми казваше да го игнорирам, любопитството ми някак си надделя. Повиках бармана и му поръчах да изпрати една чаша водка на странника. Веднага след това погледа ми се насочи към него изчаках да видя развитието на събитията.
Целия ден беше наистина потискащ за мен. Тишината ме подлудяваше и ми довяваше спомени от миналото, спомени, които ме измъчваха безмилостно. Исках да избягам от всичко това, но с всяка следваща секунда болката по осъзнаването на старите грешки ме изпълваше цялата. Със сетни мъки успях да изчакам настъпването на нощта - моят спасител. Тази вечер щях да изляза навън, каквото и да ми костваше това. Рискът беше голям, но не можех да продължа да стоя в тесния апартамент. Облякох се набързо и се изстрелях навън в тъмната нощ. Дълго време скитах безцелно из пустите московски улици. От време на време се дочуваше руски говор от някоя от къщите, покрай които минавах : майка казваше лека нощ на рожбата си, влюбени си шепнеха клетви за любов, мъж и жена се караха. Не можех да повярвам, но този страничен шум се оказа по изнервящ и от тишината. Почувствах, че незабавно имам нужда от дневната си доза водка. Отправих взор напред и пред очите ми се показа табелата на затънтен бар. Това беше като балсам за душата ми. С бързи крачки се отправих на там и влязох. Нослето ми моментално се сбръчка от застоялата миризма на спирт. Огледах се наоколо. Като цяло барът не беше от типа места, които посещавах, но щях да се задоволя и с това, което ми се предлагаше. Прекосих внимателно заведението и се настаних на бара. Поръчах си чаша водка и най-накрая след няколко минути чакане чашата с живителната течност беше в ръцете ми. Отпих, затваряйки очи за да засиля усещането на топлина, което питието разнесе из вените ми. Вече се чувствах нов човек. Това ми даде възможност да огледам посетителите. Погледа ми моментално беше привлечен от един мъж стоящ на другия край на бара. Нещо в неговата аура ми подсказваше, че не е типичното свръхестествено същество, и макар че разума ми казваше да го игнорирам, любопитството ми някак си надделя. Повиках бармана и му поръчах да изпрати една чаша водка на странника. Веднага след това погледа ми се насочи към него изчаках да видя развитието на събитията.
Rosalie Darkbloom- vampire
- Брой мнения : 52
Join date : 18.05.2013
Re: Преди месец в един затънтен бар в Москва
Беше ужасно напрегнато в лагера на нефилимите, най-вече след като поредния учител изчезна безследно. Случваха се ужасни неща, които за жалост не можеха да бъдат предвидени, макар и някои от децата имаха способността да виждат бъдещите бедствия. За жалост, до момент не бяха намерили някой, който да им предсказва само хубавите неща, което щеше да им донесе известно спокойствие. Но само Тони все още не бе изгубил вяра и най-вероятно това бе причината и самия лагер да не се разпадне. Беше решил, че не само ще намери заместник на всеки един от учителите, но и щеше да се погрижи напълно за обезопасяването на околностите. Беше достатъчно зле, че учители изчезваха, какво щеше да стане, ако това започнеше да се случва и с учениците.
Напълно отчаян, ангела започна да проучава града отново, както преди толкова много години, когато създаде всичко това. Имаше нужда от нещо наистина добро, което щеше да върне духа на всички, но какво щеше да прави, след като всяко същество бе от ужасно, та още по-отвратително. Не, не беше предубеден, просто беше видял достатъчно, за да знае, че силните не можеха да се наситят и на най-великата сила. Да не говорим, че всяко човешко създание, имаше нещо дълбоко в себе си, което го караше да прави лоши неща. Разбира се, беше им много по-лесно да се оправдават с дявола, но истината беше, че така си бяха създадени. И все пак, малко бяха ангелите като него, които нямаха нищо против да живеят на земята, за да защитават ангелските деца.
Антъни разтърка изморено очите си, като най-накрая се отказа … не напълно, само за деня. Реши, че има нужда от малко въздух, затова облече една бяла риза и черен панталон, като остави сакото в гардероба. Строгия вид не беше като за него и въпреки, че не само беше на доста години, а и изглеждаше достатъчно възрастен, той си оставаше едно момче по душа. Истински Питър Пан, а и с тази усмивка, нямаше как да не го оприличат на тинейдър. За жалост, напоследък нямаше много поводи да се усмихва и може би точно това бе причината да се намира тук, чудейки се какво точно щеше да прави в подобен бар.
Не беше от хората, които ходеха по подобни места, но точно в момента не можеше да намери спокойствие никъде. Надяваше се на някакъв знак, някакво просветление, затова и отчаяно обикаляше града, но ето до къде го доведе това – да мига объркано пред някаква чаша водка, която по думите на бармана, бе от не много далече седящата дама. Това не му се бе случвало много отдавна, а и посещенията му на баровете се брояха на едната му ръка. Налагаше му се да опознае света на хората, но алкохола не беше нещо, с което бе успял да свикне. Но идеята да я обиди с отхвърлянето на питието, някак си не му се виждаше подходяща.
Отпи една доста голяма глътка, която не успя да го накара да се намръщи, както действаше на повечето неопитни пиячи. На ангела му трябваше много повече, за да се откаже, но все пак не мислеше да експериментира и да се задоволи само с едно питие. Усмивките и закачките бяха друго нещо, тъй като тя получи няколко от първите и й предстоеше да получи и от вторите, след като днес щеше да е „почивен ден”. Всеки имаше нужда от малко разпускане, най-вече един ангел с безкрайни задължения, които просто го бяха заринали.
- Не очаквах да намеря тук дама като вас – отбеляза с леко притеснение, като чакаше поканата й да се настани до нея.
ПП. Знам, че поста е ужасен, ама като видях, че си легнала, реших че няма да си давам зор да бързам и ето на … доспа ми се, та заради това до сега я чете тя боза xD следващия ще е по-нормален xD
Напълно отчаян, ангела започна да проучава града отново, както преди толкова много години, когато създаде всичко това. Имаше нужда от нещо наистина добро, което щеше да върне духа на всички, но какво щеше да прави, след като всяко същество бе от ужасно, та още по-отвратително. Не, не беше предубеден, просто беше видял достатъчно, за да знае, че силните не можеха да се наситят и на най-великата сила. Да не говорим, че всяко човешко създание, имаше нещо дълбоко в себе си, което го караше да прави лоши неща. Разбира се, беше им много по-лесно да се оправдават с дявола, но истината беше, че така си бяха създадени. И все пак, малко бяха ангелите като него, които нямаха нищо против да живеят на земята, за да защитават ангелските деца.
Антъни разтърка изморено очите си, като най-накрая се отказа … не напълно, само за деня. Реши, че има нужда от малко въздух, затова облече една бяла риза и черен панталон, като остави сакото в гардероба. Строгия вид не беше като за него и въпреки, че не само беше на доста години, а и изглеждаше достатъчно възрастен, той си оставаше едно момче по душа. Истински Питър Пан, а и с тази усмивка, нямаше как да не го оприличат на тинейдър. За жалост, напоследък нямаше много поводи да се усмихва и може би точно това бе причината да се намира тук, чудейки се какво точно щеше да прави в подобен бар.
Не беше от хората, които ходеха по подобни места, но точно в момента не можеше да намери спокойствие никъде. Надяваше се на някакъв знак, някакво просветление, затова и отчаяно обикаляше града, но ето до къде го доведе това – да мига объркано пред някаква чаша водка, която по думите на бармана, бе от не много далече седящата дама. Това не му се бе случвало много отдавна, а и посещенията му на баровете се брояха на едната му ръка. Налагаше му се да опознае света на хората, но алкохола не беше нещо, с което бе успял да свикне. Но идеята да я обиди с отхвърлянето на питието, някак си не му се виждаше подходяща.
Отпи една доста голяма глътка, която не успя да го накара да се намръщи, както действаше на повечето неопитни пиячи. На ангела му трябваше много повече, за да се откаже, но все пак не мислеше да експериментира и да се задоволи само с едно питие. Усмивките и закачките бяха друго нещо, тъй като тя получи няколко от първите и й предстоеше да получи и от вторите, след като днес щеше да е „почивен ден”. Всеки имаше нужда от малко разпускане, най-вече един ангел с безкрайни задължения, които просто го бяха заринали.
- Не очаквах да намеря тук дама като вас – отбеляза с леко притеснение, като чакаше поканата й да се настани до нея.
ПП. Знам, че поста е ужасен, ама като видях, че си легнала, реших че няма да си давам зор да бързам и ето на … доспа ми се, та заради това до сега я чете тя боза xD следващия ще е по-нормален xD
Anthony- Admin
- Брой мнения : 176
Join date : 13.05.2013
Re: Преди месец в един затънтен бар в Москва
Интересът ми към реакцията на непознатия беше очевиден. Погледа му беше объркан. Може би не беше свикнал жена да го черпи в бар, но пък аз нямах такива притеснения. Характера ми беше такъв, че когато си наумях нещо, тръгвах към целта си по най-прекия път. Опита ми подсказваше, че това е правилна стратегия, макар и това да не се нравеше на останалите. Като цяло личността ми не допадаше на околните, но бях свикнала с тази черта на обществото. Щом не си като тях, значи не можеш да бъдеш един от тях. Аз отдавна бях загубила всякакво желание да се приобщя към хора, които не ме желаят. Те губеха, не аз.
Чашата ми леко се завъртя в ръцете ми. Погледът ми отново попадна към тъмнокосия, но погледа му вече не беше така обърка. Той бавно отпи от питието си, след което ми отправи очарователна усмивка. На свой ред на устните ми грейна усмивка. Леко сведох очи надолу. Изглеждах като свенлива девойка. Странно не бях използвала този похват от младостта си. Винаги действаше безотказно. Мъжете бяха еднакви независимо какви същества са или от коя епоха са. Бях повече от сигурна, че той ще се приближи към мен и очакванията ми разбира се не бяха не бяха излъгани. С периферното си зрение усетих бавното му приближаване. Вдигнах погледа си към него, а на лицето ми грееше все същата чаровна усмивка.
- Същото бях казала и за човек като вас, но случайността е неконтролируемо нещо- засмях се аз със звънлив смях като леко кимнах към стола до мен правейки знак на непознатия да седне. - Надявам се не ви притесних с моята дързост.
пп: сори че стана малко кратичко
Чашата ми леко се завъртя в ръцете ми. Погледът ми отново попадна към тъмнокосия, но погледа му вече не беше така обърка. Той бавно отпи от питието си, след което ми отправи очарователна усмивка. На свой ред на устните ми грейна усмивка. Леко сведох очи надолу. Изглеждах като свенлива девойка. Странно не бях използвала този похват от младостта си. Винаги действаше безотказно. Мъжете бяха еднакви независимо какви същества са или от коя епоха са. Бях повече от сигурна, че той ще се приближи към мен и очакванията ми разбира се не бяха не бяха излъгани. С периферното си зрение усетих бавното му приближаване. Вдигнах погледа си към него, а на лицето ми грееше все същата чаровна усмивка.
- Същото бях казала и за човек като вас, но случайността е неконтролируемо нещо- засмях се аз със звънлив смях като леко кимнах към стола до мен правейки знак на непознатия да седне. - Надявам се не ви притесних с моята дързост.
пп: сори че стана малко кратичко
Rosalie Darkbloom- vampire
- Брой мнения : 52
Join date : 18.05.2013
Similar topics
» Познай в кой месец е роден следващият.
» Преди няколко седмици
» Преди 3 години в лагера на антихристите.
» Улиците на Москва.
» Преди няколко седмици
» Преди 3 години в лагера на антихристите.
» Улиците на Москва.
Nightmare :: РПГ :: Някъде из времето :: Минало
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря Юли 30, 2014 12:09 am by Вишъс
» Понеделник. В офиса!
Пон Ное 04, 2013 7:47 pm by Вишъс
» Преди няколко седмици
Пет Авг 30, 2013 6:38 am by Jack Rourke
» Ето го и спамът!
Съб Авг 10, 2013 2:20 pm by Alisia
» Тайното местенце на Тони
Чет Юли 18, 2013 9:53 pm by Dealer
» Стаята на Сторм.
Нед Юни 16, 2013 3:17 am by Rachel ❤
» "impossible" love
Пон Юни 10, 2013 9:48 pm by Dealer
» Demon's don't love.
Пон Юни 10, 2013 9:32 pm by Rachel ❤
» Кухнята...
Пон Юни 10, 2013 9:25 pm by Rachel ❤